"Виж го, виждаш ли го Антончо, беше в базовата детска градина "Наталия", сега е трети клас в "Алеко Константинов" - дядото на Антончо гордо го посочва с пръст, а малкото ромче се изпъва като редник пред старшина и златната му обичка тип "плейбойка" проблясва весело срещу слънцето. Антончо е внук на ромския лидер в пловдивския квартал "Столипиново" Антон Карагьозов, а "Алеко Константинов" е "депутатското" училище, където учат децата на най-първите пловдивчани и народни представители.

За разлика от Антончо обаче наборчето му Васил Юриев Димитров е първокласник в ОУ "Димчо Дебелянов" в кв. "Столипиново", където стъклата на прозорците отдавна са излишен лукс. Но все пак самият факт, че Василчо е първолак, макар да е деветгодишен, е върхово постижение. "Досега не бях на училището заради сестрата. Тя ходи на детска градина и по цял ден ревеше и трябваше да ходя с нея, да не плаче", обяснява Васко. Той е малък, но вече знае:



ако ходи на училище, майка му и татко му всеки месец ще получават социални помощи



Затова е твърдо решен да е редовен. Плюс това иска да стане полицай - като братовчед си Юри Златков Димитров, който е десетгодишен. Двамата цяло лято са учили български език с още 70 деца в подготвителния курс преди първи клас. За първи път тази година в гетото стартира проект "Подготовка за училище на деца от малцинствените общности в кв. "Столипиново".

Дядото на Антончо - Антон Карагьозов, е координатор на програмата. "Проектът е прагматичен и е насочен към децата в неравностойно социално положение. През тези 3 месеца събрахме от улицата 380 деца. Намерихме данните им от ЕСГРАОН. Огромна работа ни свършиха помощник-учителите, които обикаляха къщите, съседите и улиците, за да събират малките. Беше разработена учебна програма от специалисти педагози. Основната цел на проекта беше да адаптират тези деца към училището, за да се помогне на директорите и учителите, които иначе трябваше от 1 септември да обикалят квартала и да ги търсят", обяснява Антон Карагьозов.

Програмата се финансира от Световната банка и японското посолство чрез социалното министерство и обхваща 380 деца. В продължение на 3 месеца ромчетата бяха обучавани на български език, рисуване, четене и писане от екип преподаватели в ОУ "Димчо Дебелянов", СОУ "Найден Геров", НУ "Кирил Нектариев" и ОУ "Пенчо Славейков" в кв. "Столипиново". Децата бяха разпределени в 15 подготвителни класа с 15 начални учители и 15 помощник-учители от малцинството. Учебната програма бе одобрена от инспектората на образователното министерство. Малките ромчета бяха и на 3-дневно зелено училище във Велинград.

През тези три месеца децата, а и техните учители свикнаха да бъдат обект на медиен интерес, затова охотно разговарят с репортери. Преподавателката по музика Славка Палагачева и началната учителка Йорданка Запрянова са седнали по на бутилка ябълка в кафенето на ОУ "Димчо Дебелянов". "Трудно се работи в такова училище. От 500 деца едва половината идват редовно. И то става въпрос за деца на сравнително образовани семейства.



В началния курс 100% от учениците са ромчета, в горния - 80%",



разказва Славка Палагачева. В целия първи клас имало само 13 българчета - не стигали, за да се направи отделна паралелка. Докато през 1985 г. от 39 души клас имало само 1-2 ромчета, спомня си тя. Просто след като премахнали районирането, българите записали децата си в училища в други квартали. Според Палагачева и преди било задължително малките да ходят на училище, за да получават семействата им социални помощи, но ромчетата пак не идвали. "Записваха ги само за да получават надбавките и после ги спираха. Все с оправданието, че нямат пари за дрехи и учебници", казва учителката. Два пъти в годината им се изисквали бележки от помощник-директора, че посещават редовно занятията, и след като си вземели уверението, дотук с школото. Често пъти малките споделяли, че родителите им забраняват да ходят на училище и ги принуждавали да работят или да просят. Още по-голям бил проблемът с момиченцата.



"Като станат V-VI клас, и ги спират от училище, за да не ги откраднат за булки",



казва и началната учителка Йорданка Запрянова. Момичетата споделяли: "На 18 години сме стари моми, трябва да се задомим - да перем, да чистим, а не да ходим на училище." "Имахме една Райна Ангелова, повтаряше трети клас. Ние я търсим да започва училище, а тя - оженена, с дете", спомня си Запрянова.

Когато в началото на учебната година се събират деца за училище, го отнасят помощник-учителите - специално обучени млади роми. Един от тях е 24-годишният Димитър Георгиев, високо образован, че даже и с компютърна грамотност. Неговата задача, освен да издири бъдещите първолаци из землянките в "Столипиново", е и да присъства в часовете им и да им превежда на български. Обикновено първолаците не са ходили на детска градина и не знаят езика. "Знаете ли какво е да говориш цял час, а на следващия ден да те гледат и да мълчат и да се окаже, че не са разбрали и дума", пита Йорданка Запрянова и отговор не иска. В повечето случаи малките се научават да говорят, но четенето на български си остава непревземаема крепост.

"Не мога да чета, защото майка не ме учи. Не мога да уча, защото не мога да чета. Мойто батко е на 13 години, 6-и клас е в "Пенчо Славейков", ама и той не може да чете. Даже името на неговия госпожа не знае", разказва ни 10-годишният първолак Юри Златков Димитров. Той и братовчед му Васко все пак са понаучили някоя българска дума през трите летни месеца в училището. Обаче най са впечатлени от сандвичите с шунка и сладките кифли, дето им ги раздавали безплатно от фондацията всеки ден. "Даже два пъти ни водиха и на "Макдонарс"!

"По цял ден рисувахме и малко пишехме, да пиша е лесно", констатира Васко и важно заравя босия си крак в калта, с която районът изобилства.



Като един бъдещ полицай той е по-напред с материала



и от време на време превежда на Юри, когато малкият закъса с речниковия фонд. Юри ще ходи на училище със сигурност - майка му Мария прави панделки, а баща му Златко е бояджия. Семейството връзва двата края.

Не е така обаче с ромката Фатма Шабан Мехмед, която има 4 деца, трите вече пълнолетни. Получава по 15 лева на месец само за най-малката - Фунда Селиман Мехмед, която ще е първокласничка тази есен. Фатма е пенсионерка по болест. Семейството й лежи на надницата на мъжа й, който има малка бръснарничка. Обаче къщата се стяга за първия учебен ден. Навсякъде мирише на онзи особен бял сапун за пране, чийто натрапчив мирис можеш да усетиш само в "Столипиново". Носи се и плътният солен дъх на син камък. Защото къщата е прясно боядисана в турскосиньо. Фунда пък има нова фуста за първия учебен ден. Майка й е корава: "Искам да се изучат. Няма да ги оставяме да не знаят да четат и да пишат, я!", и се обръща към малката си щерка с въпроса: "Фунда, искаш ли да ходиш на училище?" Хлапето прошепва: "Истийом" ("искам"). В този момент Фатма просто става тъмносиня от яд и нарежда:



"Щом ще ходиш на училище, говори ми на български!!!"



Да, ама то не е толкова лесно. У тях в двора са се насъбрали три малчуганчета, все бъдещи първолаци. До един, като ги попиташ нещо, поглеждат безпомощно майките си и чакат синхронен превод. Естествено така прави и 7-годишният Симеончо Сандов. Майка му - Божана Филипова, е категорична: "Симеон ще ходи редовно на училище. Но ако нямаме пари..." А тя няма откъде да ги нарине, защото е разведена и безработна. Доходите й на месец са 30 лв. семейни надбавки. Освен на Симеончо тя е майка и на 11-годишно момче. Затова от "фондацията" - както всички в "Столипиново" наричат гражданската организация "Рома" на Антон Карагьозов, смятат, че със своя проект са помогнали поне малко на такива семейства като тези на Божана и Фатма.

"За всяко едно от децата проектът предвиждаше по 100 лв. С тези пари им купихме учебни помагала, тетрадки, химикали, флумастери, блокчета за рисуване и апликации.



Отделно за първия учебен ден им раздадохме ранички



с маратонки, анцузи, якета, бельо, гащета, учебници, читанки, буквари, помагала", хвали се Карагьозов. Освен в Пловдив тази програма стартира и в пет други града - Стара Загора, Сливен, Русе, Варна и Шумен.

На 15 август Коалицията на граждански организации "Столипиново" в Пловдив подаде документи, с които кандидатства за финансиране по подобен проект, който обаче ще бъде целогодишен и ще включи 440 деца от ромски произход. 140 от тях ще бъдат в 7 групи в детските градини в "Столипиново", а останалите 300 - в подготвителни класове по училищата. Исканата сума е 190 000 лева, а проектът ще включва вече и Бургас, Пазарджик и Търговище. Представители на граждански организации от тези градове също са подготвили проектите си.

"Програмата е в голяма помощ, защото става дума за деца, които не са имали възможност да ходят в детска градина и не знаят една дума български. Само за няколко седмици те успяха да се адаптират и да научат основни неща, за да може да се работи с тях. Така постигнахме няколко неща - децата не остават на улицата, помага се на самите социално слаби семейства, а



на малките се дава някаква възможност за равен старт



с останалите деца, за да продължат своето обучение", смята Карагьозов. Неговата фондация отдавна работи по тези проблеми. Наскоро "Рома" финализира тригодишната програма Образователен проект "Столипиново-1" на Британския ноу-хау фонд. Половината от 15-те помощник-учители по нея са работили с деца в I клас, а другите са били в детските градини. Други 8 сътрудници пък са се занимавали с родителите, убеждавали ги, че образованието е важно за техните деца и че ако не са грамотни, няма да имат възможност за работа.

Точно с този мотив тази есен просветното министерство обяви прием в първи клас на ученици до 16-годишна възраст, които до този момент не са постъпвали в училище. Образователният министър Владимир Атанасов съобщи, че ако учениците над 10 години не са достатъчно на брой, за да сформират отделна паралелка, ще се обучават заедно с най-малките. МОН обяви ивънредния прием, след като експертите му прогнозираха, че много родители ще пожелаят да изпратят малчуганите си на училище, след като надбавки ще се дават само за учещи деца.

Обаче точно тук



учители и образователни експерти нададоха кански рев



Темата е твърде деликатна, защото е очевидно, че става дума за деца от ромски произход. И не е никак от любимите на регионалните инспекторати по образованието. Не само защото им се отвори адски много работа по събирането на данни колко такива деца има в общините. Не съществува точна статистика колко са децата, които подлежат на задължително образование, но не ходят на училище. Наскоро Синдикатът на българските учители съобщи, че броят им е около 28 000.

Деликатността на темата според експертите се състои и в това, че повечето от тези деца ще се струпат в ромските училища. До 13 септември инспекторатите на образованието трябваше да предадат списъците с децата, пожелали да се възползват, както и какъв начин на обучение предлагат. Регионалните инспекторати разпратиха свои служители из циганските махали да издирват такива деца. И все пак в крайна сметка никъде не могат да кажат колко такива деца има по общини.

"Изпратили сме писма до главните специалисти на общините и до самите директори на училищата, защото само те знаят каква е картината с отпадналите или "неприбрани" деца от предишните години - така наричаме деца от 7 до 16 г., които не ходят на училище. Самите общини са готови да направят много неща - да наемат учители с допълнителни квалификации, свързани със специфичните особености на тези деца, умеещи да работят с етносите", казва Васка Атанасова, експерт по начално образование от регионалния инспекторат на МОН в Пловдив. От Кричим получили списък с предложения на главния специалист, по-големите бъдещи първокласници да бъдат прибрани в класове по набор. "Това е и нашето предложение, съвпада и с идеята на колеги от други области - децата от наборите 1992-1994 г. да са в обикновени паралелки I клас, а родените до 1991 г. да учат отделно по специална олекотена програма. Тя трябва да е насочена към ограмотяване, усвояване към общообразователния минимум - математика, български, родинознание, роден край. Вероятно ще дадем предложение до МОН в Пловдив



да има няколко училища, които да приемат по-големи деца от региона



От община Садово също предложиха 2 училищни сгради, в които да се приемат по-големи деца в първи клас. Но затова са необходими нови щатове, допълнително финансиране и в това е проблемът", смята експертката.

Учители от "ромските" училища в "Столипиново" пък съзират и друга опасност - че ако тези по-големи деца учат заедно със 7-годишните, те ще ги малтретират и тероризират. "Те са нахални, големи, няма да може да се работи с тях", песимистично разсъждава началната учителка Йорданка Запрянова. И третият немалък проблем касае децата, чийто адрес е "извън регулацията на селището", както гласи официалната формулировка в документите. Става въпрос за деца на цигани катунари, които пътуват и нямат постоянни адреси, камо ли постоянно училище. Общините са дали списък с техните имена, но отсега е ясно, че няма как да ги накарат да се заселят трайно някъде или да пътуват всеки ден, за да ходят на училище.

Ромските фондации също се опитват да измислят нещо практично по въпроса. Засега - без резултат.

Е... това е положението.