|
- Г-жо Дончева, как ви звучи решението на 61 върховни съдии
да атакуват пред Конституционния съд част от промените в съдебния закон?
- Ами 61 съдии упражняват едно конституционно право. Струва ми се обаче че тук сме изправени пред един много по-голям проблем, който не е създаден сега, а вероятно преди 10-12 г. - тълкуването на принципа за разделение на властите. Този принцип е измислен от Монтескьо, но не съм забелязала никой във Франция, нито когато пише конституцията, нито когато я чете или прилага, да го използва по начина, по който ние го правим. Нашият начин е свързан с разбирането, че всяка власт е отделна, независима, абсолютно откъсната, оградена с велика китайска стена от всички останали, и в своите рамки си прави каквото си иска. Никой не може да я пита нищо - нито какъв й е резултатът, нито как се съотнася към останалите власти и инстутиции, нито в крайна сметка какво излиза от това за държавата.
---------------------------------
Последните 12 г. ние бяхме свидетели на една война между институциите, много често инспирирана от доминиращата политическа сила. Но също така е вярно, че част от висшите магистрати много лесно поддадоха. Там просто се забелязва нещо като съдебен феодализъм. Главите на правосъдието са абсолютни феодали в рамките на системата и използвайки конституционния принцип за разделение на властите, поставят в държавата много повече проблеми, отколкото решават.
------------------
- Защо съдиите реагираха по този начин?
- Не съдиите. Съдиите реагираха така, както реагираха началниците им. Това е един конфликт, който тръгна, още преди законът да бъде приет. Бяха използвани определени инструменти да се попречи на приемането му и след като това не стана, трябваше около 1 месец за окопитване, за да се формулира следващата цел. Това е желание да се запази определен властови периметър с всичките му инструменти. Защото спорът за това какво може да прави министърът и какво Върховният касационен съд, Върховната прокуратура или Върховният административен съд се сведе, примерно, дори до такива въпроси като кой да пише годишния доклад на съдилищата - министърът на правосъдието или председателят на ВКС. Като част от магистратите категорично отричаха правото на министъра да пише доклад. Не че някой друг се натиска да го прави.
-------------------------
Никой не се замисли, че все пак в една нормално функционираща държава между разделените власти трябва да съществуват определени връзки и зависимости, за да може да функционира държавният организъм. Че когато става дума за отговорност на парламента по проблема за работата на съдебната система, не само в частта за престъпността, а в частта за общите граждански дела, никак не е зле да има механизъм, при който парламентът да чуе какъв е резултатът от цялата тази работа, защо е такъв, какви са причините.
----------------
И накрая стигнахме до едно междинно законово решение и ВКС, и председателят му, и който иска също да си напише доклад и да го внесе във ВСС.
За другата им битка: Висшият съдебен съвет да има специална администрация, отделена от администрацията на Министерството на правосъдието, гарантирам ви, че с течение на времето тя ще стане колкото министерската, че и по-голяма. И ние след няколко месеца ще се занимаваме със сградата на ВСС, с тяхната администрация, със заплатите им и т. н. Абе колко души сме в тази държава, за да си измисляме нова и нова администрация?
Европейските директиви ги четем, както ни изнася. Не спря борбата, примерно, към кого да бъде инспекторатът и да четат ли инспекторите дела. Защо инспекторите да не четат дела? Ще четат в рамките на ревизиите, които извършват, когато констатират в тези дела смущаващи неща. После ще ги напишат в доклада си, ще ги представят във ВСС и съветът ще реши това въпрос на незнание ли е, буди ли съмнения за корупция или какво? Ако инспекторите четат делата, видят груби грешки и помогнат методически особено на младите магистрати? Не дори за това се спори. Спори се просто за всеки сантиметър влияние.
- Съдебната система буксува, а точно съдебната власт бойкотира реформата. Как си го обяснявате това?
- В съдебната система и у много честни и добри магистрати съществува разбирането, че никой не може да ги пита колко дела пишат, в какъв срок ги пишат, колко имат ненаписани и колко пъти са отлагали дела със и без основание и т. н. Това е нещо, което трябва да бъде преодоляно. Съветът на Европа, Европарламентът, докладът, който ние трябва да дадем за политическо съответствие с критериите на страните-членки на ЕС, не са празна работа. Вярно е, че твърде често тук идват хора или навън се говори с хора, които не са запознати в детайли с темата. Те могат да бъдат заблуждавани в едно или друго нещо.
-------------------
Но когато има доминираща оценка от страна на европейските институции и чуждите посолствата в София, че ситуацията в съдебната ни система е трагична, това е наш проблем, а не проблем на Европа. И нашите магистрати, искат или не, трябва да разберат, че като български граждани трябва да участват в решаването на този проблем. И че по този проблем ние не можем да отговорим на Европа: "Гледайте си работата, ние имаме независима съдебна система и в нея всеки си прави нещата така, както си ги разбира."
-------------------------
Същевременно, след като огромната част от българското общество право или криво има такова формирано мнение, това също е наш български проблем. Съдебната система не може да си зарови главата в пясъка като щраус и да казва: "Е, защо вие като сте магистрати имате едно разбиране, а сега като станахте политици, имате друго?" Проблемът вече има мащаби и убеденост, че там нещата не вървят.
- Трябва ли да се чака до промени в конституцията, включително с разместване на правомощията и на местата на магистратурата?
- Колкото и изчерпателно да бъде разписана една конституция, тя не може да реши всички подробности на живота. Ако тя бъде злонамерено тълкувана и всеки се мъчи да си дърпа чергата към себе си, колкото и подробно да разписваме правомощията по нов начин и да разместваме местата, пак до никъде няма да я докараме. Защо в другите страни с конституции по обем като нашата и с не по-подробна конституционна уредба се справят, а ние не можем? Има неща, които са свързани с тълкуването и прилагането, които трябва да се направят по-гъвкаво. И аз смятам, че Конституционният съд този път, четейки тези въпроси, трябва да погледне държавнически и концептуално на нещата като цялостен механизъм.
- Вече пълзят слухове, че КС ще уважи обжалването на касационните съдии.
- Не искам да коментирам съдебни решения, преди те да са факт. Все пак голямата част от членовете на КС имат сериозен опит и като магистрати, и като политици и се надявам, че няма да са склонни да игнорират проблема. Надявам са и да са по-малко склонни да си правим услуги.
- А изненада ли ви фактът, че всичките 61 върховни съдии, присъствали на пленума, са гласували единодушно?
- Въобще не ме изненада. Аз твърдя, че в последните 10 г. на тоталитарната система имаше много по-независима и много по-силна съдебна система. Че в нея работеха магистрати, които имаха в много по-голяма степен чувство за мисия и отговорност и че много по-малко позволяваха да им се внушава.
- Кой прави сега внушения?
- Съдиите имат чувство за несигурност по много причини. Първо, поради това, че 12 г. всеки се чуди накъде да ги мачка. Че общо взето, който не е проявил достатъчно гъвкавост и съобразителност, трудно е оцелял. Че се упражнява сериозна и безпринципна преса, включително върху начинаещи магистрати. Погледнете ги и с тези арести по списъка на МВР! Не може да си позволяват висши МВР служители да звънят на магистрати и да искат от тях определени неща. Защото един съдия на 1 г. няма усещането кога да каже "да", кога да каже "не".
- Магистратите скочиха срещу текстовете, касаещи свалянето на имунитета. Какво е лошото в тях?
- Лошото в тях е, че се създава възможност за преодоляване на една празнота. Има определени личности в държавата, на които не можеш да поискаш сваляне на имунитет, дори когато са извършили тежко престъпление. Защото те трябва да си го поискат сами на себе си. Това очевидно не може да стане. Какво сега?
----------------
Трябвало да се напише в конституцията изричен текст и по този въпрос? Конституцията не е многотомните съчинения на Маркс и Енгелс и не може да бъде. Очевидно законът трябва да предвиди механизми, които да осигурят спазването на конституционния принцип за равенство на гражданите пред закона. Т.е. за точно и еднакво прилагане на закона спрямо всички.
--------------
- Какъв е пътят? Как може да бъде преодоляна тази безконтролност на магистратите?
- С воля. И с разбиране, че такова разделение на властите, каквото някой си представят, няма никъде по света в нормални и работещи държави. А така също с разбиране, че не може да се правят безконечни законодателни промени в най-различни посоки, а трябва да се наблегне на организацията на работа и квалификацията на магистратите. Върху значението на това по-високо квалифициран магистрат да може да заема по-висока магистратска длъжност и обратното. Върху това, че в съдебната система трябва да се върви по кариерен принцип на професионални основания, с минимум субективизъм.
- Има ли напрежение между правосъдния министър и съдебната власт?
- В последните 12 г. проблемът е бил кой да заграби повече правомощия. Така е било и когато се е писала конституцията, и когато се правят актове при прилагане. Лошото е, че се допусна според това кой от висшите магистрат е фаворит в момента, законът да се прекроява според неговите виждания. Подбирани са висши магистрати по принципа на политическата лоялност.
--------------------------
Аз разбирам СДС, който не може да даде заден ход. И смятам, че СДС в момента през определени магистрати, върху които има влияние, прави това, което става. Защото СДС може да събере 48 подписа, за да сезира КС, ама не иска.
Защото сините никога няма да допуснат да бъдат вкарани в ролята на спирачка на промени, които иска Европейският съюз. Промените на закона са такива, както са искани в 2 или 3 доклада на Европейската комисия.
---------------------
- Има ли политическа воля за реализирането на съдебната реформа?
- Има и мисля, че този път начинът, по който тръгнаха да правят промените, е позитивен.
- Добра услуги ли прави на БСП фактът, че ръководството се срещна с бизнесмените от "Възраждане"?
- БСП трябва да инициира нови отношения между бизнеса и политиката. Отношенията, които се натрупваха от 12 г., вече са нездравословни, те водят политиката към откровен и явен клиентелизъм. А той нито се приема, нито отговоря на интересите на 90% от българските граждани.
На второ място това изисква създаването на ясни правила, а те се създават, когато имаш ясни отношения. Когато политиците и бизнесмените могат да обсъждат спокойно какво се иска от бизнеса и какво от политиката без условия на свръхзависимост.
---------
А дали БСП даде добър знак с това, че започна срещите си точно от клуб "Възраждане", за мен е малко спорно. Това обаче, което твърдя, е, че БСП не може да бъде общонародна партия.
----------
Тя може да има членове и симпатизанти и измежду най-богатите хора, както е имала преди 9 септември 1944 г. Това е техен личен емоционален и рационален избор. Човек не симпатизира на една идея само заради количеството банкноти в банковата си сметка. Но БСП не може да си поставя свръхзадачата да отстоява интересите на абсолютно всички граждани, защото тези интересни са противоречиви. БСП трябва да знае, че защитава интересите на най-бедните и средни български граждани и че нейната политика и послания трябва да бъдат предназначени за тях. Иска или не.