|
Предложенията на Еврокомисията за 10-годишен преходен период, през който селскостопанските производители в страните-кандидатки ще получават 25% от това, което взимат техните колеги в сегашните страни-членки, не устройват Варшава. А при хипотезата, че полските преговарящи приемат предложенията на Брюксел, поляците могат чисто и просто да се откажат от разширяването. На бъдещия референдум, който трябва да одобри договореностите по преговорите, те могат да кажат
твърдо "nie"
Впрочем никой не кара поляците да правят референдум - така е решило правителството. За да бъде той валиден, трябва да участват над 50% от населението. Референдуми за разширяването е възможен и в други страни-кандидатки, но изглежда, само поляците са твърдо решени да поемат риска да го проведат. Закономерността е ясна - колкото една страна е по-близо до членството, толкова обществената подкрепа за него е по-малка. За Полша тя е 55%, а най-висока е в България и особено в Румъния, където достига 80%. Защото когато в една страна има растеж и инвестиции, членството в ЕС е подробност, не самоцел. Илюстрира го небето на Варшава, нарязано от небостъргачи, които никнат като гъби. За своя преход Полша привлече
67 милиарда долара инвестиции
При нас кое е повече - парите, които сме привлекли, или тези, които изтекоха и продължават да изтичат?
Българските журналисти също имахме възможност да освиркат Франц Фишлер. Не в прекия смисъл, разбира се. Полските домакини ни поканиха да вечеряхме заедно с еврокомисаря във варшавския "Шератон". Фишлер говори надълго и нашироко за разширяването, но упорито споменаваше само 10 страни-кандидатки. Т.е. отличничките. Но Евросъюзът все пак има ангажименти и към България и Румъния. Наложи се да му припомним - между две чаши чилийско вино, - че страните-кандидатки, които водят преговори за присъединяване са 12. Коментар нямаше, допихме виното.
Недай си боже да излезе, че политиците са лошите, а журналистите - добрите. В действителност и едните, и другите носят вина за това, че в страните-членки средният процент на обществената подкрепа за разширяването е едва 44. Което значи, че ако в Евросъюза организират референдуми, разширяване няма да има. Уви идеята за референдуми за разширяването в страните-членки си проправя път. На няколко пъти чухме от европейските представители изречения като "надяваме се, че никоя страна-членка няма да реши да провежда референдум за разширяването".
Българските журналисти поставихме въпроса за
негативните стереотипи
за Източна Европа, които се тиражират от медиите. Почти задължително е във всеки западен репортаж от България да се покаже каруца или танцуваща мечка, почти винаги кадрите от Румъния са изпъстрени с просещи или дишащи лепило цигани. И нищо чудно, че обществената подкрепа в Евросъюза за присъединяването на България и Румъния е най-ниска - само 1/3.
Дали сами сме си виновни - това в края на краищата са наши мечки, наша мизерия, не са измислени. В България немски телевизионен екип обиколи половината страна, за да срещне една танцуваща мечка - обясниха, че много им трябвал такъв кадър за колорит, щом става дума за България...
Ева Синовйец, директор на отдел в полското министерство за европейска интеграция, каза, че въпреки настояванията от полска страна Евросъюзът не е дал ход на своя вътрешна медийна кампания в подкрепа на разширяването. А такава кампания се провежда във всички страни-кандидатки, включително в Полша. Повече или по-малко сръчно. Например като се раздават
европейски близалки
(със знамето на ЕС върху опаковката), каквито ни раздадоха и на нас за спомен.
Какви да бъдем - журналисти или граждани, запита полският журналист Лукаш Варжеха. И разказа прелюбопитна история. На срещата на върха в Ница през декември 2000 г. бяха поканени държавните и правителствените ръководители на страните-кандидатки, но само в началото. После официалните лица от Полша си тръгнали, а в близост до европейските лидери останали само трима полски журналисти. Те случайно научили, че след заминаването на полската делегация френските домакини намалили броя на гласовете на Полша в бъдещия Европейския съвет от обещаните 28 на 26. Дилемата ни беше, обяснява Варжеха, или да направим сензационна публикация за това как Варшава се е оставила да бъде измамена от Париж, или да се опитаме да предотвратим това.
Избрали втората възможност - постъпили като граждани. Свързали се с Външно във Варшава и успели да предотвратят коварния ход на Париж. Датският посланик Гунар Риберхолд потвърди случката и разказа, че неговият премиер се обадил възмутен на Ширак и му казал:
"Жак, как можа да постъпиш така с поляците?"
След това Ширак дал заден ход и Полша спасила безценните си два гласа.
Шведската журналистка Илва Нилсон обаче беше категорична - драги полски колеги, не сте постъпили правилно. Не е работа на журналистите да оправят бакиите на политиците.
Независимо от шведските съвети българските журналисти постъпвахме като "граждани" - все настоявахме, че страната ни е сериозен кандидат, непрекъснато подчертавахме колко много глави в преговорите София е успяла да затвори. Бройката наистина е близка до тази на Малта, това не може да не направи впечатление. Отговорът, който получавахме от европейските чиновници, беше, че тези успехи са добре известни в Брюксел, само че между приемане на законодателство и неговото прилагане има пропаст. Става дума за функционираща съдебна система и за административен капацитет. Там е заровено кучето.
Много дискутирана бе идеята на шефа на фондацията "Конрад Аденауер" в Полша д-р Хенинг Тевес - Евросъюзът да въведе
европейски данък
Ако това стане, това ще е краят на Евросъюза, чуха се гласове. Сегашният бюджет на ЕС се формира по "невидим" начин - отчисления от ДДС, от митнически сборове. Ако бръкнат директно в джоба на европееца, той ще каже: за какво ми е тази Европа. Враговете на разширяването задължително ще прегърнат идеята за въвеждане на пряк европейски данък.
Видяхме Полша и като на членка на НАТО. Не новоприета, настоя Адам Кобиерадски, шеф на отдела за сигурност на полското Външно, а установена членка на алианса. Веднага го попитахме за позицията на Варшава за Международния наказателен съд. "По този въпрос текат консултации между САЩ и ЕС, ние отговаряме, че
чакаме активно",
смее се Кобиерадски.
Напоследък полският президент Александър Квашневски лансира идеята за изработване на стратегия спрямо държавите, които няма да влязат в близко бъдеще нито в ЕС, нито в НАТО. Той имаше предвид на първо място Украйна и Беларус, в които Полша има значителни интереси. Много поляци смятат, че отново поляк може да заеме един от най-важните световни постове в близко бъдеще, когато то се освободи. Не мястото на папата, разбира се. Но след като вторият мандат на Квашневски приключи, той би бил идеален кандидат за генсек на НАТО.
|