Не живеем от определено време със съпруга ми. Нямаме обаче дело за развод или нещо подобно. Наскоро той почина. Какви са моите права сега? Мога ли да претендирам за наследство?



Х.В., София



В действащия в момента Семеен кодекс (КС) има специален раздел, посветен на отпадането на наследяването и на т.нар. разпореждания в случай на смърт. Според чл. 54, ал. 1 от кодекса "след развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това". В общи линии същото е положението и ако са налице изрично посочени в закона основания за унищожаване на брака. Сред тях са ако например бракът е сключен след заплахи, ако става дума за полигамия, ако е между непълнолетни, които нямат разрешение, и т.н.

Във всички останали случаи обаче преживелият съпруг наследява починалата си половинка. Това ще е налице и дори при конкретната хипотеза - наличие на фактическа раздяла. Ако няма иск за унищожаване на брака или пък за развод, то СК и законът за наследството определят, че преживелият наследява.

Законът дори определя само една-единствена възможност дори при започнало дело за развод да се лиши от наследяване. Става дума за хипотезата, при която призованите към наследяване низходящи или родители могат да продължат бракоразводния процес, ако ищецът е поискал произнасяне по вината, за да установят основателността на предявения иск въз основа на посоченото от ищеца виновно поведение на преживелия съпруг. Съдът обаче отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака.

В конкретната хипотеза обаче дори няма започнало бракоразводно дело, а още по-малко такова, по което да се търси вина. Затова и преживелият съпруг не би трябвало да има пречки да наследява. Нещо повече. По закон той взема 50 на сто от съпружеската имуществена общност. В случая става дума за наследяване от останалите 50 на сто. Той дори има право на т.нар. запазена част от наследството по закон.

Според чл. 9 от ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Пак там е отбелязано и че ако няма други наследници, то преживелият съпруг наследява всичко. Тук нещата изглеждат ясни.

По-сложно е, ако се наследява не с деца, а с други наследници. Нормативно определено е например, че когато преживелият съпруг наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен (дядо, баба, прабаба, прадядо) или с братя и сестри, или с техни деца и внуци и наследството е открито преди навършване на десет години от сключване на брака, запазената му част е 1/2 от имуществото на починалия съпруг наследодателя, а ако е над 10 години - цели две трети. Ако обаче съпругът наследява едновременно с дядо и баба и с братя и сестри, то тогава в първия случай взема една трета от наследството, а ако е с над 10 години брак - половината от него.

Преди години имаше проблем с наследяването с братя и сестри, защото по закон те нямат запазена част. Съдилищата не решаваха тези казуси по един и същ начин. С тълкувателно постановление на Върховния съд обаче и този проблем бе разрешен. Според въпросното решение няма спор, че съпругът е наследник със запазена част. Той наследява с всеки от трите реда наследници: първи ред - низходящи (деца, внуци), втори ред - родители, и трети ред - братя и сестри или техни деца и внуци, както и възходящи от втора степен - баба, дядо, прабаба и прадядо. Низходящите изключват от наследяване наследниците от другите два реда, родителите изключват третия ред. Низходящите и родителите не наследяват с наследници без запазена част. Това право е дадено само на съпруга. Върховните съдии са изтълкували, че там, където законът говори за наследяване на съпруга сам (тогава той взема половината) - то се има предвид, че е без други със запазена част. Братята и сестрите обаче нямат запазена част. И всъщност тук има едно-единствено изключение от общото правило, че запазената част на съпруга е една втора. Така например ако наследството е открито (единият съпруг е починал) преди навършване на 10 години от сключването на брака и преживелият наследява едновременно с дядо, баба и с братя и сестри, то тогава той ще получи не половината, а една трета. ВС просто приема, че "няма основание да се запазва по-голямата част, отколкото съпругът може да получи като дял от наследството".