РЕЗЮМЕ: Земетресенията са беда. Срамота и грехота е да правиш от тях политика или шеги. Но всичко се случва. "Кой кихна" е виц за милиционерите след земетресението през 1977 г. Сетих се за него, като чух, че в Перник полицейски патрулки с мегафони паникьосвали хората, мислейки, че ги успокояват... Край на резюмето.

Идеята била на политически успяващите. "All you need is ignorance and confidence and the success is sure" - Mark Twain. Това сами си го преведете; аз нямам сили, откакто се опитах да преведа "шменти-капели".

Аха-аха да чуя нещо смислено. Премиерът поискал да заобиколи закона за обществените поръчки при възстановяване пострадалите от земетресението, наводненията и свлачищата пътища, мостове, съоръжения.

Правилно. Няма време за губене. Иначе пазарлъци кой да е в комисията, избираща фирмите, които ще се "отблагодаряват" на който им издействал обществената поръчка. Това вие го наричате корупция, аз го наричам рушветчийство; да не спорим за думата.

Но...

Преди да ни сполетят "демокрацията" и пазарната икономика, предполагаща, че свободната конкуренция между различни фирми ще позволи изборът да падне върху предлагащия най-качествена услуга на най-ниска цена, в България пак имаше земетресения и други природни бедствия.

Само че тогава имаше и Строителни войски (трудови войски).

Те бяха организация по-силна от всички сегашни строителни фирми. Строителни войски не бяха по съветски модел. Нито по западен модел. Бяха по български модел, въведен от някогашния земеделски водач Александър Стамболийски. Мисля, че българските читалища и българските Строителни войски са два уникални български модела на просвета. Да, Строителни войски също просвещаваха.

Трудовите войски не правеха оферти за държавни поръчки. Казват им какво да направят и те го правят... Слушай и изпълнявай.

България стана тясна за българските Строителни войски. Те почнаха да участват в международни конкурси и да ги печелят. Над Лимпопо мост построиха, а река Лимпопо в Мозамбик не е шега работа. Да се състезаваш със строителни фирми от цял свят и да спечелиш конкурса, също не е шега работа, но Строителни войски начело с генерал Пешлеевски успяваха.

Като се връщате в София от ски на Боровец, внимавайте да не се блъснете в паметника на трудовака под крепостта Урвич. Щото аз така се зазяпах в паметника, че щях да се блъсна в него. В последния момент рязко ляв завой и поднасяне, газ, десен завой с ляв волан и ляв завой с десен волан и зигзаг, и задната ми броня забърса мантинелата, докато успея да убия скоростта. Слязох от колата, псувайки себе си. Нямаше нито една кола зад мен или пред мен, че да мога да кажа другият беше виновен; нали така казваш в такива случаи. Нощем фаровете озаряват хълмовете и щях да разбера, ако имаше кола зад мен или пред мен. Но нямаше. Забравих за задната броня и разгледах паметника на трудовака.

Не съм сигурен дали има художествена стойност, но съм сигурен, че трудоваците заслужават паметник.

Що разформироваха трудови войски? Щото България трябвало е с натовска съвместимост на въоръженията и да си преустрои военната структура по натовски образец, а в страните от НАТО няма трудови войски.

Циганчетата и турчетата отиваха трудоваци. Да си трудовак, не беше просто дават ти една лопата да товариш количката, после буташ количката. Нищо подобно. Казармен режим, военна подготовка. Още от сутринта азбуката, буквите. Часове по ограмотяване. Офицерите от трудови войски също заслужават паметник, понеже ограмотяваха. Момчетата не ставаха доктори по философия или академици. Но те ставаха грамотни и със занаят в ръцете. Най-малкото зидаромазач. Но също кофражист, арматурист, заварчик, шофьор. Един такъв циганин наскоро ми направи камина вкъщи, където не се вместваше нито една от камините, които се продават в магазините. После му услужих с пари да замине в Германия, а той от там щял да ми ги върне. Няма да ми ги върне, естествено, но това не е важно. Важното, че за Германия той замина със своя майсторлък, усвоен в трудови войски, и ще работи и ще му плащат повече, отколкото аз му платих за камината. Сега такива цигански момчета като него си остават неграмотни и без професия. Освен да крадат друго не научават. Неграмотността е страшен проблем. Помислете си - неграмотните са 30 процента! Разните програми за интеграция чрез образование са безплодни. Трудовите войски зорлем ограмотяваха циганчетата и им даваха занаят. Затова казвам, че трудови войски бяха форма на просвета, както читалищата.

Само два процента от българите бяха неграмотни навремето и това бяха стари хора. Да речем, че "социалистическата" статистика е напудряла действителността и не са били два процента, а пет. Но сега, през 2012 г. неграмотните българи станаха 30, повтарям - трийсет - процента! Когато цифрите говорят, НАТО ентусиастите да мълчат. Префасонирането на българската военна структура по натовски тертип бе културна катастрофа. Трудови войски не само можеха да строят и да поправят щети след земетресения и наводнения, те имаха социална функция. Ядосвам се, като слушам за "евроатлантически цивилизационни ценности". Какво цивилизоване, щом шеметно се увеличи процентът на неграмотните?

Тук не ще говоря какво направиха по света нашите натовски съюзници и приятели. Не ще говоря как се спотайваха и не помогнаха на унгарците, когато унгарците се разбунтуваха против комунизма. Само им обещаваха и ги насъскваха. Радио "Свободна Европа" и на български даваше рецептата за Молотов коктейл. "Така приготвената смес сипвате в бутилка с така срязания и омотан на бутилката бикфордов фитил, но бутилката да не е от шампанско, понеже е дебелостенна и може да не се счупи, когато уцелите охладителните ребра зад купола на съветския танк."

После - над Виетнам напалм и Agent Orange Defoliant (благодаря на форумеца, който миналата сряда ми прати песента "Let the Sunshine in"; любима ми е).

После още една цивилизационна проява - поръсване на Западните Балкани със снаряди с обеднен уран.

Не ще говоря за провалите да се въведе "демокрация" по военен път от Ирак до Афганистан. Няма да ви занимавам с това, че НАТО с прословутия си ракетноядрен щит третира България като плацдарм срещу други страни и че при съвместни ВВС учения керосинът е от нас, за да не се охарчат САЩ. Нито с натовската доктрина за "Интелигентна отбрана". Що "интелигентна", щом натовизацията увеличи българската неграмотност 15 пъти?

Земетресението на 4 март 1977 г. бе 7,4 по Рихтер с епицентър Вранча в Източните Карпати. Жертвите бяха хиляди, повечето в Букурещ. В Свищов има паметни плочи за стотиците загинали в сринатото общежитие на химическия комбинат "Свилоза" и в падналия жилищен блок недалеч от училище "Алеко Константинов". Продъни се и административна сграда до гарата. В София, благодарение на естествената преграда Стара планина, земетресението беше 4,8 по Рихтер. Набираха български доброволци да помагат на тогавашната "Гражданска отбрана" и на армията да изравят оцелели и жертви в Северна България. Нямаше добра организация. При бедствие организацията никога не е добра, в която и да е страна, при какъвто и да е режим. Но поне имаше трудови войски да възстановяват после. Не както сега закон за държавните поръчки, чрез който да се облажиш от бедствието.

По време на онова земетресение аз се намирах на втория етаж на БТА и превеждах, диктувайки на една машинописка. След като ни разлюля земетресението, по "Цариградското шосе" запъплиха милиционерски патрулки със сини лампи. Машинописката ме попита защо са излезли милиционерите. Аз й казах "за да арестуват земетресението" и тя си забрави уплахата и прихна да се смее. Шосето се задръсти от автомобили на софиянци, бягащи към Пловдив. После заприиждаха коли на пловдивчани, бягащи към София. Защо софиянци бягаха към Пловдив, а пловдивчани към София, не можах да го обясня на машинописката, която харесвах, щото тя се смееше на моите глупости и щото беше наистина секси; тогава още нямаше силиконови цици.

През 1977 г. милиционерите също се мотаеха като мухи без глави, както сега полицаите в Перник. После излезе виц:

На милиционерите им казали да се държат културно с гражданите. В трамвая някой кихнал. Милиционерът казал: "Кой кихна? За втори път питам кой кихна? За трети и последен път - кой кихна?" - започнал той да си разкопчава кобура на пистолета. Надигнал се от седалката един уплашен човечец и гузно промълвил: "Аз." "На здраве!" - казал милиционерът.

Сега "нашата полиция ни пази", крещейки неразбираеми успокоения по мегафоните. Пази ни, както милицията ни пазеше. След онзиденшните трусове премиерът ББ пак взе да глаголства против "политическия си опонент", чийто продукт е самият той. Аз пак взех да глаголствам против НАТО. По-точно против българите, които, лазейки пред НАТО, ликвидираха трудовите войски, които ограмотяваха. Трудовите войски и читалищата са уникално български форми на просвета. В читалището отиваш доброволно, в трудови войски отбиваш военна повинност. В читалището ти сам избираш какво и как, в трудови войски те ограмотяват зорлем. Да не забравя - тогавашната военна дисциплина не допускаше онова, на което после му казвахме "извращения", руснаците "дедовщина". Момчетата бяха под 24-часовия контрол на офицерите, които ги ограмотяваха.

Jimo's op-ed column, Jusautor DI copyright