Четвърти месец продължават студентските протести в канадската провинция Квебек. Те започнаха в края на февруари, когато 150 000 студенти посрещнаха с бойкот на занятията намерението на провинциалното правителство да увеличи със 75% таксите за обучение. На 21 март това намерение беше узаконено от парламента на Квебек. На следващия ден около 250 000 души - студенти, преподаватели, работници и синдикалисти - излязоха на протестно шествие в Монреал. Лозунгите им бяха "Образованието не е стока за продан!", "Образованието е право!" и "Улицата е наша!". Същия ден беше организирано и контрашествие в подкрепа на правителството. В него се включиха няколко десетки студенти, работници и държавни служители, убедени, че който иска да учи, трябва да може да си плаща за това.

Диспропорцията обаче в никакъв случай не отразява действителното съотношение между позициите "за" и "против" увеличението на студентските такси. В големите градове преобладава първата; в по-малките населени места - втората. Към днешна дата само 49% от гражданите на Квебек са твърдо на страната на протестиращите студенти. Останалите или се колебаят, или безусловно подкрепят либералното правителство на Жан Шаре.

До края на май бяха проведени неколкостотин протестни шествия срещу политиката на постепенно оттегляне на държавата от финансирането на висшето образование. В метрополията Монреал и в едноименната столица на провинцията такива имаше буквално всеки ден и всяка нощ. Сред демонстрантите от време на време се промъкваха и съвсем малко на брой, но добре организирани погромаджии. Студентските организации категорично се разграничиха от тях, като в отделни случаи останаха неразсеяни съмнения, че мускулестите и прекомерно разярени екстремисти са всъщност



добре обучени провокатори от полицията



С цел да възстанови реда на 17 май Националното събрание на Квебек, доминирано от либерали, прие внесения от правителството Специален закон 78. Той постановява отмяна на редовната зимна сесия на учебната 2011/2012 г., пренасрочването й за периода от средата на август до края на септември 2012 г. и редица мерки, ограничаващи гражданското право на колективен публичен протест. Законът задължава също така организаторите на протестни шествия, в които ще участват повече от 50 души, да съобщават на полицията 8 часа преди началото им точния час и маршрута. Ако полицейските служители преценят, че те застрашават обществения ред, собствеността и сигурността на гражданите, имат право да изискат съответните промени. Освен това, забранява окупирането на обществени сгради, включително и на територията на кампусите, както и подстрекаването на неутрални лица към протестни действия. При нарушаването му се предвиждат глоби от 1000 до 5000 долара, ако нарушителят е обикновен демонстрант; от 7000 до 35 000 долара, ако той е ръководител или официален представител на организация; и от 25 000 до 125 000 долара, ако става въпрос за колективен морален субект (синдикат, НПО и пр.).

Тези драконови мерки предизвикаха обратен ефект. На 22 май в Монреал на улицата излязоха около 300 000 души, като почти нямаше жилищна сграда по маршрута им, от чиито прозорци да не ги приветстваха граждани. Дори дясната преса беше принудена да признае, че Шаре и компания са допуснали фатална стратегическа грешка, посягайки на фундаменталните граждански права и свободи, най-вече - на правото на свободно сдружаване и мирен публичен протест. Междувременно символът на студентското движение - червен квадрат, вече може да се види върху дрехите и телата на мъже и жени в Отава, Торонто, Калгари, Ню Йорк, Париж, Лондон, Брюксел. В някои от тези градове бяха организирани и манифестации в духа, стила, и цвета на квебекските. Тези дни



червеното е на мода в западните метрополии



Студентите и техните симпатизанти са единодушни, че не протестират срещу конкретното увеличение от 1780 долара, което е повече от поносимо на фона на икономическото състояние на провинцията и платежоспособността на домакинствата. Още повече, че е то е разсрочено в рамките на 7 г. С други думи, в периода между 2012 и 2019 г., сметката на всеки един студент ще се увеличава с 254 долара годишно. В условия на трудов пазар, гарантиращ минимална работна заплата от 9.75 долара на час, това означава, че студентите ще трябва да работят приблизително между 20 и 26 часа (или между 4 и 5 дни) повече на година. Очевидно, проблемът е другаде.

Съвършено ясно го изложи Габриел-Надо Дюбоа, говорител на най-радикалната студентска организация. На улицата сме, заяви той, за да не допуснем пълзяща приватизация на университетите и колежите, а оттук и тежък удар върху нашата демокрация. Позволим ли да се промени принципът на финансиране на висшето образование, а тъкмо такава е далечната цел на неолибералната политика, след някоя и друга година размерът на студентските такси ще се диктува директно от управителните съвети на частни финансови институции. Наивно е да си мислим, че тях ще ги интересува нещо друго, освен максимална корпоративна печалба от пазарно ориентирани инвестиции. Тогава аудиториите и класните стаи ще станат недостъпно място за огромна част от населението. Това ще обезсмисли образованието в духа на демократичните ценности, които са преди всичко постоянен импулс и концептуална рамка за широк социален диалог. А и все по-малко хора ще имат желание да водят такъв диалог. Колкото по-недостъпно образование днес - толкова



по-малобройна и слаба средна класа



утре. Освободеното от нея място в социалното пространство ще бъде заето от ниско образовани бачкатори, достатъчно заможни, за да се тъпчат и наливат според западните стандарти; достатъчно ограничени, за да не се интересуват от по-дълбоки социални проблеми и достатъчно изолирани един от друг, за да не се заразяват взаимно със синдикални идеи. Посланието на неолиберализма към днешните млади е "Работи здраво, консумирай и си затваряй устата!"

Изказано на по-рафиниран език, това послание звучи като грижа за дългосрочното материално обезпечаване на университетите и колежите, като всеки си даде веднъж завинаги сметка, че висшето образование е скъпо занимание, което могат да си позволят само най-умните, най-амбициозните и, разбира се, най-богатите. Именно в това русло се движеха идеите на министъра на финансите на Квебек, г-н Реймон Башан. Повече или по-малко успешно му пригласяше и министърът на образованието, г-жа Лин Бошан. Два месеца след началото на кризата, тя си подаде оставката, защото за всички стана ясно, че не е способна да преговаря със студентите. Замени я г-жа Мишел Куршен, известна като жена със силен характер и дългогодишен опит в държавната администрация. Но и тя не се разбра със студентските лидери, след като не можа да им предложи нищо по-интересно от това, увеличението да бъде намалено с 35 долара на година. Не станаха ясни мотивите й да отхвърли контрапредложението на студентите - никакво увеличение през следващите 2 г., след което да започнат да плащат с по 254 долара повече на година, но не в продължение на 7, а само на 5 г.

Може да прозвучи дребнаво, но днес цената на социалната държава, а оттук и на демокрацията, в Квебек е точно 510 долара повече или по-малко в джоба на всеки студент през следващите две години. Умножена по 400 000 (приблизителния брой на студентите в провинцията), тази сума ще се окаже достатъчна за правителството на Жан Шаре да набави публичните финанси, източени през последните 3-4 години от едрия бизнес чрез специално разработени корупционни схеми. Но далеч по-важно е, че по този начин ще бъдат изкарани на тезгяха публичните университети и колежи, и то на добра цена за същия този бизнес.

Този път обаче либералите не отчетоха факта, че срещу себе си имат млади хора, представляващи една от първите десет най-образовани нации в света. Те разбират как функционират икономиката, обществото и държавата, наясно са какво искат от тях и как да го постигнат и, най-вече, знаят какво и как могат да им дадат. Знаят, че колкото по-достъпно е образованието днес, толкова повече на брой ще са социално отговорните граждани и компетентните работници и служители утре. Иначе казано, знаят какво е общество на знанието. Знаят също така, че негова алтернатива е неолибералната утопия, изказана навремето от Маргарет Тачър с думите "Няма общество, има индивиди и техните семейства."

--

Авторът преподава философия в Колежа Лимоалу и в Университета Лавал в град Квебек.