Посланик Филип Рийкър заема поста заместник-помощник на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън по европейските и евразийските въпроси от 2011 г. Ръководи дейността на офиса за Централна и Южна Европа в Държавния департамент на САЩ и отговаря за отношенията им със страните от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Хърватско, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия). Служил е като посланик на САЩ в Македония (септември 2008 - август 2011 г.), зам.-ръководител на мисията на САЩ в Унгария и съветник към американското посолство в Ирак.

-------

- Посланик Рийкър, София очаква пристигането на новия американски посланик г-жа Марси Рийз. За нея е известно, че е старши дипломат, бивш посланик в Албания, ръководител на мисията на САЩ в Косово, както и че е топ специалист в областта на проблемите на сигурността. Какъв сигнал е изпращането на дипломат с нейния ранг, опит и биография за България и нашите съседи?

- Познавам добре посланик Рийз. Тя е мой колега, работили сме заедно в Багдад, където тя беше съветник по военните и политическите въпроси на посланик Райън Крокър. Тя е добър избор за заместник на Джеймс Уорлик. Уверен съм, че г-жа Рийз ще продължи следваната от него линия за насърчаване на двустранните отношения между България и САЩ. Тя е номинирана от президента. Очакваме потвърждение от Сената. Дотогава посланик Уорлик ще продължи да изпълнява важната си роля тук.

- Все пак какво говори изборът на дипломат от калибъра на г-жа Рийз за нашата ситуация, тук в София и на Балканите?

- Мисля, че президентът Барак Обама и държавният секретар Хилари Клинтън се стремят да номинират топ професионалисти за важни назначения като София. Ние сме установили здрави двустранни отношения с вашата страна. Имайки предвид нейния регионален опит, г-жа Рийз е много подходящ кандидат за България. Същото може да се каже и за посланик Уорлик, който има огромен опит в широк кръг от въпроси като НАТО, търговските и икономическите отношения, енергийната сигурност. Вярвам, че президентът и държавният секретар се опитват да подберат топ дипломати за всички места на света, които са важни за нас.

- Вие сте бивш посланик в Македония. Как оценявате отношенията й с нейните съседи, по-специално България и Гърция? Наскоро българският външен министър призова македонските власти да прекратят преследването на хора, обявяващи се за българи. Гърция пък препречва пътя на Македония към ЕС и НАТО заради спора с името.

- Ако погледнете голямата картина, това, върху което се фокусираме и работим всички ние, които сме ангажирани в американската външна политика, е задълбочаване на интеграцията на всички страни в Западните Балкани. Съсредоточаването върху всички тези въпроси, които принадлежат на времето от края на XIX и началото на XX в., е всъщност обръщане към миналото, а това, което трябва да правим, е да гледаме в бъдещето. Замислете се какво е било положението преди 100 години, в 1912 г., когато се е водела Балканската война. Имало е огромни империи, а политиката се е определяла от Великите сили. Сега имаме независими, суверенни държави. Всяка от тях е демокрация, изгражда и консолидира демократични институции. Поддържането на добри отношения със съседите е част от този процес. Ако погледнете Западна Европа, ще видите, че това, което преди е било смятано за исторически проблем, е останало в миналото. Кой би си помислил преди 100 години, че Франция и Германия могат да работят заедно по начина, по който го правят сега? Те са загърбили традиционното съперничество в името на това, което могат да постигнат чрез сътрудничество. Институции като ЕС със силната подкрепа на НАТО са осигурили сигурност и стабилност, които в крайна сметка са довели тези страни до безпрецедентен разцвет. Мисля, че трябва да се опитаме да оставим част от остарелите идеи зад себе си. Вече сме в XXI в. Трябва да използваме многообразието от култури като източник на познание един за друг и на сила за това, което можем да постигнем в бъдеще. Нека да гледаме това, което може да подобри живота на хората, а не да се фокусираме върху исторически въпроси.

- Съществува ли риск за вътрешен конфликт в Македония, който да дестабилизира целия регион?

- Мисля, че Македония е мултиетническо общество и това трябва да се разглежда като признак на сила, а не слабост. САЩ са идеалният пример за това как добре могат да сработват нещата в подобно общество. Ние сме страна с огромно разнообразие от общности и посредством инструменти като нашата конституция и ценности сме използвали това разнообразие, за да тласнем развитието си напред към по-големи постижения. Македония разполага със същата възможност. Необходими са обаче усилия, за да се възприеме идеята за многообразието и да се удържи обществото да не изпадне в рамките на старото мислене. Смятам, че Македония и всички други страни от Западните Балкани трябва да се стремят към интеграционния модел на ЕС.

- Този модел стана възможен благодарение на НАТО, който осигури защитата на Западна Европа по време на Студената война.

- НАТО ще продължи да играе важна роля в Европа. Това вече беше потвърдено на срещата на върха на Алианса в Чикаго в края на май. НАТО се доказа като изключително успешен съюз. Той поддържа мира и стабилността в региони, където преди те бяха непознати. САЩ ще продължат да поддържат политиката на отворени врати за НАТО за всички страни от Западните Балкани.

- Говорейки за НАТО и сигурността, може ли действително България да разчита на обявената за функционираща първа фаза на ПРО за своята собствена защита?

- Не съм човекът, който може да отговори на този въпрос. Моето лично мнение по него не е от значение.

- Арестуваните за петорното убийство край Скопие бяха обявени за ислямисти от македонските власти. Има ли ислямистка заплаха за Балканите?

- Тероризмът е проблем, който засяга всички ни. Но не виждам значими заплахи или предизвикателства тук, нито пък зараждането на някаква по-специална ситуация.

- Като вземем предвид появата на Косово, можем ли да очакваме други значими промени в политическата карта на Балканите?

- Не.

- Съществува заплаха, която може би предизвиква повече опасения сред хората тук от всичко друго и това е организираната престъпност. Особено връзките между нея и високопоставени политици и държавни служители. Как виждат САЩ борбата с мафията и корупцията в региона?

- Това е важен проблем, който е част от един по-голям въпрос - върховенството на закона. Установяването му е предизвикателство навсякъде по света и Балканите не правят изключение. Нашите дипломатически представителства, включително това в България, са изключително активни в опитите си да помогнат на институциите ви да усвоят добри практики, основаващи се на нашия собствен опит. Нямаме всички отговори. Има предизвикателства в тази област, които самите ние не сме преодолели. Но сме постигнали определен напредък. Затова помагаме, като понякога способстваме за усвояването на нов начин на мислене или се опитваме да посочим нов фокус на усилията на нашите партньори в разрешаването на проблемите им. Понякога тези проблеми стават част от двустранните ни отношения с дадена страна, за да подкрепим по-пълно нейните усилия.

- Как виждате ролята на България на Балканите?

- Смятам, че като страна, която е успяла да направи необходимото, за да стане член на ЕС и НАТО за сравнително кратък период от време, и която поддържа специална връзка със своите съседи, България разполага с възможност да играе лидерска роля по отношение на дългосрочната стабилност и интеграцията на Западните Балкани. Пример за това е активната подкрепа, която България оказа за независимостта на Косово.