Премиерът Бойко Борисов обяви, че в Евро 2012 г. на високо равнище играе в отбора на Германия. Покрай откриването на студио на БНР в Бургас на 31 май поръча първата поздравителна песен да бъде за финансовия министър Симеон Дянков заради "слагането ни в един отбор в Европа с Германия и изваждането ни от процедурата за свръхдефицит". Ден по-рано Еврокомисията бе обявила втория си обзор по т. нар. европейски семестър и препоръча България и Германия да бъдат извадени от наблюдение по процедурата за свръхдефицит. Така те се присъединиха към групата на Естония, Финландия, Люксембург и Швеция, която не надхвърля границата от 3% бюджетен дефицит. "България доказа, че финансовата дисциплина е не само за силните", коментира британският "Икономист".

Европейското първенство за справяне с кризата навлезе в решителна фаза с ясно оформени групи. Мачовете са словесни и протичат на неофициални вечери и официални срещи. България по традиция се записа в групата на малцинството, оглавявано от Германия, като без колебание заряза Великобритания, която я броеше за свой съюзник, и измени на уж традиционната си дружба с Франция.



Главният спор



е дали бъдещият икономически растеж, или досегашното фискално снишаване ще излекува кризата. Тактиката се върти около два въпроса: дали да се пуснат общи еврооблигации и дали да се въведе данък върху финансовите транзакции. В края на месеца предстои решителен сблъсък на редовната среща на Европейския съвет в Брюксел на 28-29 юни. Разузнаването в приятелския мач на извънредната среща на Европейския съвет на 23 май очерта двете групи. Германската канцлерка Ангела Меркел, която бе стратег на политиката на затягане на коланите, видимо загуби позиции, защото повечето държави подкрепиха по-модерната линия за икономически растеж, предложена от новия френски президент Франсоа Оланд. Меркел се чувстваше демоде и малко преди това на срещата на Г-8 в Чикаго, където не намери съмишленици. Нейната логика е ясна: Германия се оправя сама, не чака нищо от никого и не желае да дели с готованци успехите си - особено пред наближаващите общи избори догодина, които могат да изхвърлят сегашната канцлерка от политическата сцена заради натоварване на германските данъкоплатци с чужди финансови проблеми.

Електронното издание на "Шпигел" описа чрез очевидец какво се е случило на вечерята в Брюксел на 23 май: "Колкото повече европейски лидери говореха на вечерята, толкова по-мрачна ставаше Ангела Меркел. Един след друг те се изказваха за колективно справяне с дълговете и срещу курса на Берлин за строги икономии. Канцлерката се взираше мълчаливо в мъжа, предизвикал тази промяна на нагласите - новия френски президент Франсоа Оланд, който със задоволство отбеляза, че има "ориентация към еврооблигации в Европа". Меркел възрази, че еврооблигациите не са правилният инструмент. Само едно малцинство застана зад германската лидерка. Дори председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой каза в края на вечерята, че не бива да има табута и че той би проучил идеята за еврооблигации. "Херман - избухна Меркел, - трябваше поне да кажеш, че на тази маса някои имат и друго мнение." "За първи път от години канцлерката не диктуваше тона на среща на високо равнище на ЕС", установи "Шпигел".

В залата нямаше представители на български медии и както обикновено те чакаха в коридора да научат нещо от своя премиер Бойко Борисов. Още преди да влезе, той им изложи



българската позиция:



"България не подкрепя преразпределението на дълга като начин за борба с дълговата криза в Еврозоната. Приемането на еврооблигации ще накара тези, които са работили повече, които са финансово дисциплинирани, на практика да носят гаранции за тези, които не са спазвали дисциплината." Оставаше само да разкаже баснята на Лафонтен за щуреца и мравката, но това направи седмица по-късно генералният директор в германското Министерство на финансите Томас Щефен по време на брюкселския икономически форум (31 май), организиран от Еврокомисията. Той отвърна на критиките на италианския премиер Марио Монти срещу егоизма на Германия, като сравни трудолюбието на "мравките" с безгрижието на "щурците". Италия веднага получи на форума подкрепа от Франция, като френският икономист от Харвардския университет Филип Агион напомни за друга басня на Лафонтен - за дъба и бамбука, - как в бурята "гъвкавият" бамбук оцелял, а "стабилният" дъб рухнал.

По въпроса за еврооблигациите разпределението на силите е следното: в групата на Германия са България, Унгария, Чехия, Холандия, Финландия и донякъде Австрия. Франция естествено се подкрепя от закъсалите Италия и Испания, както и от голямото мнозинство по-малки и средни държави, плюс Еврокомисията и Европарламента. На нейна страна също е и Великобритания, въпреки че двете държави имат разногласие по другия възлов въпрос - за данъка върху финансовите транзакции, който би засегнал преди всичко лондонското Сити като световен финансов център. Интересно е, че





доскоро Лондон броеше България за свой съюзник



заедно с Чехия и Унгария. Борисов се противопоставяше срещу данъка върху финансовите транзакции, въпреки че той по никакъв начин не засягаше България с нейната заспала фондова борса. В този аспект се включваше условният рефлекс на премиера да рита срещу всеки общ данък в ЕС. Внезапно обаче той се обърна на 180 градуса и на последния Европейски съвет в Брюксел го подкрепи за най-голямо разочарование на британците. Така с единия крак подаде удобна топка на Франция, но доколкото Германия също настоява за въвеждането на новия данък, може да се каже, че с другия крак пусна пас на Меркел.

Включването на България в една или друга европейска група засега по никакъв начин не допринася за нейното икономическо съживяване. Тя се придържа по-скоро към



олимпийския принцип да участва заради самото участие





Еврооблигациите засягат само страните от еврозоната, а България скоро няма да кандидатства, нито ще бъде поканена да влезе там. Данъкът върху финансовите транзакции също не й вреди, защото е държава с празни джобове. Солидарността с Германия е по-скоро благодарност на Борисов към Меркел, че му стана политически гарант в ЕС, където иначе го гледат като екзотично явление.

Само че интересите на аутсайдерката България невинаги съвпадат с интересите на лидерката Германия. В обсъждането на следващия седемгодишен бюджет на ЕС за 2014-2020 г. седем държави начело с Германия обявиха, че ще настояват за неговото замразяване. Възможно е към тях (Австрия, Чехия, Финландия, Холандия, Швеция, Великобритания) да се присъедини и Франция. Целта е богатите да не увеличават парите за стимулиране на изостаналите, каквато е България.

Ако някой не схваща за какво става дума, Ангела Меркел избистри концепцията в интервю за телевизия ARD на 7 юни. Тя поднови идеята за изграждане на Европа на различни скорости и даде за пример еврозоната и шенгенската зона, които обединяват само част от държавите в ЕС, а останалите избутват встрани като недозрели за европейска интеграция. Борисов вече вдигна бяло знаме за еврозоната, а за шенгенската зона получава обещания само за получленство (по въздух и море), защото съотборничката му Меркел го прати на резервната скамейка в края на 2010 г. и оттогава го пуска да прави само леки загревки около шенгенския терен под надзора на Холандия.

Щом се смята за играч от висшата европейска лига, Борисов може да пробва да излезе на следващия мач на Европейския съвет с по-ясна позиция в защита на българските национални интереси. И да напомни публично на Меркел не само от Бургас, но и в Брюксел, че са от един отбор. Ако му стиска...