Братя Галеви могат всичко. Да изчезват и да се появяват, когато си искат, да се кандидатират за депутати, да перат пари, да се разпореждат с един регион от страната все едно им е бащиният и много други трудно постижими за обикновените граждани неща. Но най-вече братя Галеви умеят да правят за смях държавата. Същата онази, която разполага с полиция, прокуратура и съд, уж призвани да работят тъй, че за братята да е невъзможно да съществуват. Трудно е човек да не им се възхити. И е просто невъзможно да не се отчая, гледайки трагичните опити на държавата да не изглежда измамена.

Братя Галеви изчезнаха. Ау, колко сме изненадани! Хайде стига глупости, да не би да е за първи път. Откакто се е захванала с тях държавата, все поражения търпи. По-паметливите сигурно ще си спомнят, че още през октомври 2008 г., когато тежко въоръжени антимафиоти щурмуваха резиденцията им Ресилово, Ангел Христов и Пламен Галев минаха в нелегалност и бе абсолютно невъзможно да бъдат открити. А самата операция бе с участието на командоси, жандармеристи, агенти на ДАНС, данъчни, митничари, прокурори и следователи. Сигурно е била добре подготвена и сигурно



Галеви са знаели какво предстои,



тъй като ги нямаше у дома. Ден по-късно двамата се появиха в следствието и казаха, че изобщо никога не са се крили, но във въпросния ден били заети с бизнес срещи и затова не си били вкъщи. Оставили обаче хора у дома, които да посрещнат разследващите и да им съдействат. Естествено, отрекоха да са имали информация за предстоящата операция.

Възходът на двамата от местни феодали до издирвани от Интерпол престъпници бе дълъг, интересен и изпъстрен с драми и скандали. Два месеца след провалената през октомври 2008 г. операция Пламен Галев все пак бе арестуван и обвинен в рекет и изнудване. Месец по-късно бе задържан и другият брат - Ангел Христов. Арестите, както и неуспешната акция обаче бяха предшествани от скандала с бившия вътрешен министър Румен Петков, който първоначално твърдеше, че не се е срещал с тях, после призна, че все пак се е видял с "оперативно интересни лица", докато накрая на всички стана ясно, че иде рече точно за братя Галеви. Интересното в случая е, че срещата между МВР-шефа и дупнишките бизнесмени се бе състояла през 2009 г. преди местните избори в града, които БСП изгуби. Естествено, Петков се кълнеше, че рандевуто няма нищо общо с политически интереси, а е по искане на оперативен работник от МВР и във връзка с информация, която лицето искало да предаде на министерството. Освен това срещата била в присъствието на друг служител на МВР и била документирана.

Братята нашумяха още през 2006 г., когато бившият кмет на Дупница



Първан Дангов ги обяви за местни феодали,



които тероризират града. Тогава Румен Петков отиде на крака и бе посрещнат от дупничани, излезли да подкрепят двамата бизнесмени, понеже правели много за града. Министърът заяви, че в МВР няма сигнали срещу тях и бе обвинен от своя съпартиец Дангов в бездействие. Впоследствие Дангов загуби изборите за градоначалник.

Подобен сценарий - с излезли по улиците граждани - се разигра и през 2008 г. след ареста на Пламен Галев. Тогава близо 1/3 от пълнолетните жители на Дупница се подписаха в негова подкрепа, а кметът Атанас Янев, който получи поста с подкрепата на братя Галеви, заяви, че чрез акцията срещу тях "някой иска да отклони вниманието от финансовата криза в момента". Единствено двама общински съветници от "Атака" отказаха да подкрепят Галеви. По-късно същите - Методи Стойнев и Милен Попов, осъдиха братята за обида, тъй като бизнесмените ги нарекоха "идиоти" в ефир. Днес сцените с всенародна подкрепа за Галеви, както и цирковете, които устроиха местни властимащи и министри, не се помнят много.

Не че шоуто около дупнишките бизнесмени е спряло, напротив. Просто някой от героите си смениха позициите. Днес бившият вътрешен министър Петков критикува министерството, което ръководеше, заявявайки, че случаят с изчезването на Галеви е позор за МВР. Неговото мнение обаче не е толкова важно. По-интересно е как реагираха държавните институции след изчезването на Христов и Галев. Отговорът е лесен - с панически устрем да прехвърлят отговорността другиму. Вътрешният министър обвинява съда, задето не им е наложил по-тежка мярка за неотклонение, съдът казва, че не може да го направи, а не е лошо и прокуратурата да е поискала подобно нещо, а за капак



премиерът си измива ръцете,



че правителството няма никаква вина и предлага мерки, чрез които осъдените да се задържат веднага след произнасянето на присъдата. В продължение на цял месец кабинетът живееше със заблудата, че братя Галеви са пуснати под гаранция и ако не друго, то държавата поне ще си прибере 100 хил. лв. Оказа се, че изобщо не е така. На едно от последните заседания на правителството правосъдният министър Диана Ковачева информира колегите си, че още през 2010 г. окръжният съд в Кюстендил е изменил мярката им на по-лека подписка и им е върнал обратно парите. Така че нито пари, нито братя Галеви. Важно е да се припомни, че именно кюстендилският съд оправда двамата по обвиненията, които след това бяха потвърдени на две инстанции - апелативен и върховен съд. Не трябва да се забравя също, че специалисти на Европейската комисия поискаха да проверят работата именно на този съд.

Последният засега епизод от тази история бе заснет от телевизионните камери миналата седмица. На специална пресконференция специализираната прокуратура обяви, че на братя Галеви са повдигнати нови обвинения, този път за изпирането на над 35 млн. лв. Някъде между хвалбите за това как е проследен пътят на всяка стотинка от мръсните пари и уверенията, че престъплението е безспорно доказано, дискретно се промъкна и констатацията, че новите обвинения са задочни, понеже Галеви избягаха. Освен това не стана ясно защо прокуратурата чака толкова време, за да повдигне тези обвинения. Официалното обяснения бе, че чак сега са дошли отговорите на съдебни поръчки от различни държави и информацията била попълнена. Иначе разследването се водело отдавна - "отпреди нова година", както се изрази шефът на апелативната спецпрокуратура Борислав Сарафов. Явно е било нужно доста време. И изниква логичният въпрос - не разбира ли спецобвинението, че си вкарва автогол с тези действия. Защото, да повдигаш подобни обвинения и да се хвалиш с добре свършена работа месец след като Галеви са изчезнали, прилича на много нескопосано замазване на гафове. Не че останалите действия на държавата оставят усещането за компетентност.

Всъщност вярва ли някой, че изчезването на Галеви е низ от случайности? Дали наистина двамата са толкова изпечени, че да въртят цялата държава на пръста си толкова години? Ако приемем, че институциите наистина са искали да се справят с тях, щяха да се поучат от грешките си. Вместо това всеки следващ гаф е по-голям от предишния. И всяка последваща реакция е трагикомична. Сега държавата ще чака Интерпол да открие братя Галеви и ако са в друга държава, същата да се съгласи да ги депортира. Последствия от бягството им няма, това вече го обясниха от Върховния касационен съд. Просто ще си излежат присъдите.