Еврозоната е в криза, но явно това не важи за всички. Шестнадесет месеца след като се присъдени към закъсалия валутен блок на Евросъюза, Естония процъфтява. Икономическият ръст на страната за м.г. бе 7.6%, което е пет пъти повече от средното за еврозоната. Естония е единствената страна там, която има бюджетен излишък. Националният дълг е само 6% от БВП в сравнение с 81% на надеждната Германия или 165% на закъсалата Гърция. Хората се тълпят пред дизайнерските магазини или в новите ресторанти в средновековната столица Талин, а авангардните технологични фирми се оплакват, че не могат да намерят хора за свободните работни места. Всичко изглежда много по-добре
от мрака в останалата част на Европа
Постиженията на Естония са още по-забележителни, като се има предвид, че страната беше една от най-силно засегнатите от глобалната криза през 2008-2009 г. Тогава икономическият срив там стигна 18%, което беше много по-голямо свиване от това, което претърпя Гърция през последните пет години. Как естонците успяха да закрепят положението? "Аз мога да отговаря само с една дума - икономии, икономии, икономии", смята Петер Копел, стратег по инвестициите на SEB Bank. Той е категоричен, че именно тези мерки са спасили страната. След три години на затягане на коланите обаче европейците едва ли искат да чуят точно това. На конференция в Талин Копел посочи, че европейците трябва да се подготвят за неизбежен спад в стандарта на живот, на заплатите и на сигурността на работните им места, за да се подготвят за излизането от кризата. Това предизвика остра реакция от страна на присъстващите италиански и френски политици. Докато съкращенията на разходите доведоха до стачки, социални вълнения и свалянето на правителства в редица европейски държави, естонците издържаха изключително сурови мерки за икономии, едва-едва мрънкайки. Те дори
преизбраха политиците, които им затегнаха коланите
"Беше изключително трудно, но успяхме", коментира министърът на икономиката на Естония Юхан Партс. "Всеки трябваше да се откаже от нещо. Всички заплати в публичния сектор бяха намалени, включително възнагражденията на министрите. Те паднаха с 20%, а средният спад в заплатите на чиновниците беше 10%", коментира той пред GlobalPost. "В добри времена намаляването на заплатите на държавните служители, полицаи и т.н. е изключително непопулярно. Аз мисля, че хората показаха добро разбиране, че ако не разполагат с приходите, трябва да се намалят разходите", допълни той. Освен с намаляването на заплатите в публичния сектор правителството в Талин отговори на кризата от 2008 г. чрез повишаване на пенсионната възраст и други непопулярни мерки, които изпълниха с гняв западноевропейците.
Историята донякъде дава обяснение защо естонците с такава готовност захапаха дулото на пистолета. Страната се откъсна от съветското господство преди повече от 20 години заедно със съседите си Латвия и Литва. Хората още помнят съветската окупация и за тях е много по-лесно да приемат такава жертва днес. "Западна Европа всъщност не е преживявала истински спад в стандарта на живот след Втората световна война", коментира Копел. "В исторически план икономиите са неизбежни, но това не е част от културата на Западна Европа в момента", допълва той. Естония обаче съвсем не е избегнала проблемите, породени от дълговата криза в Европа, и има опасност от нов спад. Средната месечна заплата в размер на 697 евро е сред най-ниските в еврозоната, а безработицата все още е малко над средното за ЕС ниво. Все пак безработните намаляват благодарение най-вече на процъфтяващия технологичен сектор.
Правителство в Талин инвестира сериозно в научни технологии, образование и информация и успешно привлича сериозни инвестиции чрез създаването на благоприятна бизнес среда с намаляване и опростяване на данъците и облекчаване на процедурите по създаване и регистрация на фирмите. Местоположението на страната също не е за подценяване - с бърз достъп до германския, руския и северните пазари. "Имаме една национална черта - да довеждаме нещата докрай", коментира лидерът на Skype Estonia Тит Паненен. "Мисля си, че това е така, защото сме малко, всички се познават и може да се създаде лесно чувство за отговорност един към друг. Ако се издъниш - всички го разбират", допълва той. Самата Естония беше един иновативен проект, когато получи независимостта си през 1991 г., продължава Паненен. Той разказва, че са
били реформирани старите йерархии,
както и че много млади хора са били въвлечени в политиката и бизнеса, за да може страната да изгради икономиката си от нулата. Резултатите не закъсняват. Днес Естония е изключително конкурентоспособна икономика заради ефективността и технологиите, които прилага.
Балтийската страна също така създаде благоприятна атмосфера за бизнеса чрез намаляване и опростяване на данъците, както и правейки по-евтино създаването на различни компании. Талин също така привлече нови иновационни фирми като компанията за интернет дизайн Edicy, сайта за онлайн превод на пари Transferwise и фирмата за софтуер Erply. Но бащата на всички тях се казва Skype, който беше създаден от специалисти от Естония, Швеция и Дания през 2003 г. и купен м.г. от компютърния гигант Microsoft за 8.5 млрд. долара. Тази телефонна интернет компания оперира от технологичен парк в едно от предградията на Талин, където над 400 души от 30 страни работят в спокойни и просторни офиси със сауни. Там също така има детски градини, серия от приятни дизайнерски кафенета и места за chill-out (отпускане) с шезлонги, където компютърните маниаци се зареждат с нова творческа енергия.
Успехите на Естония, описани в няколко авторитетни западни издания, предизвикаха гневната реакция на Нобеловия лауреат Пол Кругман, който никога не бил привърженик на политиката на строги икономии и активно съветва правителствата да харчат все повече пари, за да стимулират потребителското търсене. В статия за "Ню Йорк Таймс" той признава, че "възстановяването на Естония от кризата е значително, но е непълно и далеч от икономическия триумф". "Тъй като Естония изведнъж стана рекламно лице на защитниците на строгите икономии, може би е полезно да погледнем картината без розови очила. Вижте БВП по Евростат - ужасен, сравним с депресията срив, последван от забележително, но все пак непълно възстановяване. Вярно е, че е по-добре от липсата на възстановяване изобщо, но нима това е триумф?", пита той.
Критиката предизвика острата реакция на естонския президент Томас Хендрик Илвес, който използва Twitter и заряза напълно дипломатичния тон: "Хайде да напишем нещо, за което не знаем нищо, и да сме самодоволни, наставляващи и покровителствени. Но да, какво ли разбираме ние?! Ние сме просто тъпи източноевропейци. Някой ден и на нас ще ни стане ясно". Илвес, възпитаник на Колумбийския университет, изтъкна, че това е искрена защита на страната му, която полага неимоверни усилия в съответствие с правилата, наложени от ЕС, и показва, че икономиите могат да имат и положителен резултат. "Само защото моята страна води политика, която е в разрез с мантрата за чудесата, които ще се случат, като раздаваме помощи, не означава, че всички трябва да ни следват. Съжалявам, аз не съм нито консерватор, нито ляв. Просто не мога да разбера защо, след като сме договорили фискални правила в ЕС, някой трябва да се подиграва и злорадо да назидава моята страна".
Социалните мрежи и медиите се разделиха между двата лагера, но един ефект е безспорен - вече много повече хора знаят какво се случва в Естония. По-добра реклама, при това безплатна, едва ли може да се измисли.
Икономическият ръст на страната за м.г. бе 7.6%
2009 г. Тогава икономическият срив там стигна 18%
Как естонците успяха да закрепят положението? "Аз мога да отговаря само с една дума - икономии, икономии, икономии"
Ами дайте да направим едни кръчмарски сметки. Ако икономиката се свие с 18% и след това расте с да кажем 7% годишно - ще трябват точно 3 (три) години да се върне на предишните нива. В края на тази година, Естония ще бъде на нивата от преди три години. То така дори България е по-добре от тия. Не виждам какво Кругман да им е крив.