ГЕРБ си подготвя служебна победа на изборите. Това бе един от основните рефрени, повтаряни от опозицията, докато се приемаше Изборният кодекс. Този рефрен се превърна в шлагер около местните и президентските избори миналата есен, когато вътрешният министър Цветан Цветанов стана и шеф на предизборния щаб на своята партия. В момента поправките в кодекса отново излизат на дневен ред и рефренът отново се припява. А със сигурност догодина по това време, когато ни чака парламентарен вот, приказките за служебна победа на ГЕРБ направо ще ни кънтят в ушите.

Подозренията, че много текстове от Изборния кодекс обслужват управляващата партия, определено имат своите основания. А това, че вътрешният министър е шеф на щаба на своята партия е скандално неуважение към елементарни обществени норми. Вярно, всеки вътрешен министър би могъл да злоупотреби с властта си по време на избори и без да е шеф на предизборния щаб. Но когато официално стане такъв, това вече говори за липса на всякакъв усет по отношение на гражданското общество. И пътят до самозабравянето става изключително кратък.

През годините на демокрацията обаче почти всички партии, които управляваха, се постараха да приемат изборно



законодателство в своя полза



Неведнъж и изпълнителната власт беше използвана по един или друг начин за конюнктурни цели. Винаги обаче избирателите наказваха по най-категоричен начин подобно поведение. Достатъчно е да си спомним какво направи НДСВ през 2001 г. въпреки всички административни и политически спънки, създадени от Иван Костов. Или пък как през 2009 г. ГЕРБ спечели във всички мажоритарни райони с изключение на бастионите на ДПС, въпреки че тези райони бяха създадени от тройната коалиция именно с идеята да се открадне някой и друг мандат от Бойко Борисов и компания.

Най-логичният въпрос в случая е защо избирателите не наказват ГЕРБ за изборните своеволия, които си позволяват. В опозицията засега изобщо не се задълбочават в отговора на този въпрос. Генералският мускул, полицейската държава и липсата на зрелост у българския избирател са твърде елементарни отговори. И докато червени и сини се задоволяват с тях, те много трудно ще излязат от незавидната политическа ситуация, в която се намират към този момент.

Съществените детайли от политиката и управлението на ГЕРБ, с които тази партия



съумява да поддържа предимство



пред останалите в очите на избирателите, са коментирани и анализирани неведнъж. Специално за настоящото изборно законодателство няма как да не се отчете един доста значим факт. Това законодателство - добро или лошо - беше готово достатъчно дълго време преди изборите и вероятно така ще бъде и за следващия вот. Това поведение ярко контрастира с досегашната практика промените в изборните закони да се правят в последния момент.

Най-големият проблем пред опозицията обаче е това, че тя така и не успява да се превърне в солидна алтернатива на управлението. И с наближаването на парламентарните избори тази ситуация не само че не се подобрява, но се и влошава. Десните разтуриха "Синята коалиция", която при всичките основателни критики към нея беше най-сигурният им шанс за присъствие в следващия парламент. А във водещата партия вдясно - СДС, положението е направо трагикомично. В момента там



върви кастинг за нов лидер,



а сред основните претенденти е Румен Христов - човекът, с чието име е свързан най-големият изборен провал на т.нар. автентична десница. Ако Христов наистина стане лидер на СДС, то ГЕРБ на практика няма да има сериозна конкуренция за вота на десните избиратели. И Борисов съвсем спокойно може да се оттегли от политиката и да сложи начело на ГЕРБ някое магаре от поляните в Банкя.

При червените положението също не е розово. Двубоят Сергей Станишев-Георги Първанов съвсем не приключи на наскоро отминалия конгрес. Въпреки всички приказки за единство това противостоене продължава да тлее и да разяжда партията отвътре. Червените мобифони продължават да се ритат по кокалчетата, докато червените бабички останаха комай единственият електорат на БСП. Годините в опозиция съвсем не доведоха до оздравителни процеси в левицата. Напротив, тя като че ли рядко е била толкова разединена.

Реално погледнато, единственият сериозен политически опонент на ГЕРБ е ДПС. Противоречията между двете партии винаги трябва да се наблюдават с подозрения. Защото в много отношения те са просто един театър. Така или иначе, това противоречие реално работи в полза на ГЕРБ. Етническият вот все още е фактор в българската политика. А като прибавим и омразата, която върхушката на ДПС с голям успех съумява да акумулира, картината става пълна. Всяка партия, която го играе опонент на ДПС, може да разчита на допълнителни гласове в своя полза.

ГЕРБ може би наистина работи за служебна победа на парламентарните избори. По-важното обаче е, че и почти цялата опозиция работи в такава насока. И затова сини и червени няма защо да се изненадват, ако тази победа стане факт догодина по това време.