В последните години морските общини са средище на граждански вълнения. Протестите понякога се организират срещу бизнес намерения, друг път - породени от тях. Срещу местната управа или пък с нея начело. Често се оказва, че общественият интерес е криворазбран или че за ефективната му защита е изминало безвъзвратно много време.

Най-горещо от няколко месеца е във Варна и Балчик. Варненци протестират срещу застрояването на Морската градина, а балчиклии първо негодуваха срещу орязания свободен достъп до Ботаническата, а после поискаха управлението на целия комплекс, построен от румънската кралица Мария.

Вълненията във Варна бяха предизвикани от приемането на т.нар. специфични правила за застрояване към изготвения в момента общ устройствен план. Главният архитект на града Петър Йорданов и общинските съветници от ГЕРБ се оправдаха, че специфичните правила не разрешават, а затягат режима на строителство. Така е, но само за т.нар. историческо ядро на парка. Това е зона, простираща се приблизително от Военно-историческия музей до Зоопарка. Тази зона е паметник на градинското и парковото изкуство и в нея няма да се строи. Но Морската градина никога не се е простирала в рамките на тази територия. Официално тя стига до резиденция "Евксиноград" - този факт бе използван от лобистите на строителството, че видите ли, не може да има вето върху огромното пространство. Но варненци не искат забрана за тази мащабна територия, а



желаят към историческото ядро да се прибави и районът



на изток до спирка "Почивка". Това са стотици декари, в които (все още) има растителност и се ползват за разходки (местността Салтанат). Според сдружение "Зелена Варна" там са предвидени няколко петна с високи показатели за застрояване, алеи ще се превръщат в улици. Общинската управа не отрече, че ще се строи, макар да уточни, че градежите ще бъдат съобразени с парковата среда. Но защо въобще се разрешава строителството там?

Община Варна твърди, че е предложила забраната да се разшири на изток от историческото ядро, но националният експертен съвет по устройство на територията, обсъждайки проекта за общ устройствен план, отхвърлил предложението. На практика точно в тази спорна територия



бяха реституирани десетки имоти



в годините на демокрацията, вдигнаха се много частни жилищни сгради. Част от днешните проблеми са заложени през 1992 г., когато държавата определя границите на историческото ядро, дава му защитен статут, но изключва реституиращата се местност Салтанат. Границите на ядрото са коригирани през 1995 г. и несъществено разширени от Министерството на културата през 2011 г. Извън историческото ядро е и скатът над морето. Там текат укрепителни срещу свлачища дейности, които са част от проекта "Алея първа" на холдинг "Варна".

Общият устройствен план на града ще се гледа от общинския съвет на сесията през юни,



в ход е и подготовка за нови протести



В Балчик към момента е по-спокойно. Но само ако правителството реши да даде на общината архитектурно-парковия комплекс "Двореца" и Ботаническата градина.

Скандалите там започнаха в средата на април. Всъщност те не са стихвали, тъй като дълги години Софийският университет (СУ) води спорове с Министерството на културата (МК) за собствеността. Миналата пролет правителството присъди 183 декара на вуза, за МК останаха сградите. Реално СУ получи управлението, но то се осъществява по двустранно споразумение, подписно още през 2008 г., когато собствеността бе спорна. На 28 май т.г. споразумението изтече, СУ поиска ново с МК. Разбирателство до момента няма.

Но да се върнем към гражданските вълнения, стартирали през април. В тази и без това конфликтната обстановка СУ реши да сложи вход за жителите на Балчик, какъвто досега те не плащаха. Това предизвика протести, оглавени от кмета Николай Ангелов. В средата на май СУ върна безплатния вход, но вместо мир войната стана още по-люта - на областния управител бе дадена подписка с искане управлението на комплекса да премине към общината.

Кметът Ангелов не крие, че се надява,



докато двама се карат, третият да спечели



Твърди, че общината никога нямаше да отправи подобно искане, ако не бе сложен платен вход за балчиклии. Но и недоумява защо "Царевец" може да се ръководи от община Велико Търново, "Етъра" - от Габрово, а "Двореца" и градините да не може да са към управата в Балчик. Ангелов декларира, че иска да превърне мястото в културен център и атакува СУ: "Не виждам кой знае какво да прави университетът. Говорят за научна дейност, че обучават студенти, но ние не знаем това, те просто поддържат един парк. Същото може да го направи която и да е фирма или дружество, което се занимава с ландшафт - садят едни лалета, поддържат рози".

Тези думи възмущават всички ботаници от СУ. В същия дух се изказа преди седмици и министърът на културата Вежди Рашидов. Ангелов твърди, че ако получи парка, общината тепърва ще уговаря условията за ползване с МК. Но топлите чувства с министерството личат - Рашидов се обяви в полза на свободния за балчиклии вход, а кметът Ангелов казва, че сградите от комплекса, които МК стопанисва и е превърнало в хотели, не му трябват.

Мотив за протеста на балчиклии е и фактът, че бащите им са участвали с труд в построяването на комплекса, дори по времето на кралица Мария са влизали безплатно. Градината е единственото им място за разходки, а платеният вход би отрязал на някои от тях достъпа до работното място. "Като водолази ли работят? Там има един единствен обект, това е хотелът на председателя на общинския съвет Виктор Лучиянов", опонира д-р Красимир Косев, директор на университетските ботанически градини.

От СУ заявяват, че безплатният достъп на жителите на Балчик винаги е ставал без регламент, а няма как достъпът до културен паметник, който изисква скъпа поддръжка, да е безплатен.



Жителите на Варна например също плащат,



когато влизат в музеите си. "Дойде жена, собственик на хотел, която внася данъци в общината, но няма адресна регистрация тук. Попита защо тя трябва да дава 10 лв., другите - не", заяви ръководителят на Ботаническа градина в Балчик Ина Манчева.

В документите, показани от Манчева, се вижда, че СУ никога не е считал въпроса за свободния достъп на балчиклии за решен, а че общината трябва да намери регламент. "В комплекса се излива част от канализацията на Балчик. Може общината например да поеме ремонта срещу входа на гражданите си", казва Манчева. Тя се оплаква, че институтът за недвижимо културно наследство пречи на ботаниците да управляват парка. За всяко от належащите укрепителни действия например се изискват предписания на института. Предписанията се бавят, работата се блокира, което после се използва от местните представители на МК като аргумент срещу ботаниците за безстопанственост. В тази ситуацията кметът Николай Ангелов е рационален: "Сигурни ли сте, че МК и СУ въобще могат да се разберат? Няма ли пак посетителите да купуват билет на две каси? Нека дадат комплекса на нас".

6400 жители на градчето са се подписали под искането "Двореца" и Ботаническата градина да минат под управлението на общината. Този казус също стои отворен.