В Аржентина приключи съдебният процес "Крадените бебета" срещу лидерите на бившата хунта - генералите Хорхе Видела и Рейналдо Биньоне. По време на управлението си през 1976-1983 г. военният режим не просто е избивал левите си политически опоненти, но и се опитвал да изкорени лявата идея от потомството им. Бременни жени активистки, както и съпруги на леви нелегални и на градски партизани са били отвличани, за да родят в затвори, лагери или центрове за изтезания, след което убивани и обявявани за безследно изчезнали. Немалко от тях са били изхвърляни от самолети в Атлантическия океан - впрочем така е избивала опонентите си и чилийската хунта на Аугусто Пиночет. Новородените пък са били осиновявани от семейства, лоялни на режима - да растат верни на дясната диктатура. Правозащитниците смятат, че



хунтата е постъпила така с 500 бебета



За тази дейност Темида постанови 50 години затвор за 86-годишния Хорхе Видела и 15 години затвор за 84-годишния Рейналдо Биньоне. На затвор от 5 до 40 години бяха осъдени още 7 бивши служители на режима, участвали в кражбата на 34 деца. Други двама обвиняеми бяха оправдани.

Присъдите няма да променят фактическото положението на Видела и Биньоне. За системното избиване на политически противници и престъпление срещу човечеството Видела излежава доживотна присъда, а Биньоне 25 години затвор. По официални данни за 7-те години "мръсна война" срещу политическите опоненти хунтата е избила 18 000 души, но правозащитни организации твърдят, че броят на жертвите е 30 000 души - останките на много от тях така и не са намерени. В затворите са били изтезавани над 5000 души, от които едва стотина са оцелели.

Разликата в сегашните присъди не е случайна. Идеологът и основно действащо лице на хунтата е бил именно Хорхе Видела, управлявал страната от 1976 до 1982 г. Докато Рейналдо Биньоне я е оглавявал в последните две години - 1982-1983 г. Именно при него хунтата сдава властта на гражданско управление.

Процесът започна през февруари 2011 г., но той е плод на 16-годишни усилия по събиране на доказателства. На самото дело бяха представени покъртителни показания, които доказваха, че отвличанията не са били странични щети в "мръсната война" между хунтата и левите бунтовници, както твърдяха защитниците на диктатурата,



а преднамерена политика,



наложена от ръководителите на режима", констатира британският в. "Гардиън". Всъщност дългогодишната черна работа по събирането на доказателствата бе извършена от обществената организация "Бабите от площад Майо" (емблематично място в столицата Буенос Айрес). "Бабите" всъщност са майките на убиваните бременни жени и съпрузите им. Днес те са на по 80 и повече години, но благодарение на тях 106 лица, отвлечени навремето като бебета, откриха истинския си произход и идентичност чрез ДНК проби. 26 от тях дадоха показания на процеса. Едно от тях бе Макарена Гелман, чиято бременна майка била отвлечена през 1976 г. и пратена в таен затвор в съседен Уругвай, а след раждането на момичето "изчезнала безследно". Впоследствие тялото на баща й било открито в бидон, пълен с цимент и изхвърлен в река. След като открила истината за себе си, Макарена Гелман намерила и заживяла с дядо си - аржентинския поет Хуан Гелман, уточни Би Би Си. Друга свидетелка бе 34-годишната Виктория Донда. Преди две години тя публикува книгата "Аз, Виктория, откраднато дете от аржентинската диктатура". Виктория е дъщеря на двама задържани и изтезавани партизани, които впоследствие са екзекутирани. Тя е отгледана от офицера разузнавач Хуан Асик, който сега бе осъден на 14 години затвор. Впрочем тя твърди, че родителите й са убити от чичо й Адолфо Донда, който бил военноморски офицер. Фактически той убил собствения си брат и снаха си и взел за отглеждане по-голямата сестра на Виктория. Донда не бе обвиняем, защото починал.

Сред свидетелите на обвинението е и бившият американски дипломат Елиът Ейбрамс, който даде показания, след като изтече срокът на давност на документ, описващ негова среща с аржентинския посланик във Вашингтон. Дипломатът даде показания чрез конферентна връзка от Вашингтон. Той разкри, че чрез посланика е посъветвал Рейналдо Биньоне да се разкрие идентичността на отвлечените бебета като начин за по-плавен преход към демокрация. "Ние знаехме, че става въпрос не за едно-две деца, а за цял план, защото имаше много хора, които бяха избити", заявил дипломатът, цитиран от "Вашингтон пост". По думите му обаче не последвала никаква помирителна стъпка - Рейналдо Биньоне наредил да бъдат унищожени всички доказателства за "мръсната война" и "откраднатите бебета".

Друг ключов свидетел извън засегнатите лица бе британският журналист Робърт Кокс, свидетелствал през 2011 година. В края на 70-те годни той бил редактор на малкия в. "Хералд", предназначен за англоговорещите хора в Аржентина. Той обаче се оказал един от малцината журналисти в Аржентина, осмелили се да напишат репортаж за престъпленията на хунтата, включително за отвличането на бебетата. Журналистът опроверга тезата на Хорхе Видела, че отвличанията на бебетата са били случайност, а не решение на хунтата. "Това беше план, защото те



създадоха родилни отделения специално за тази цел в лагерите,



където държаха своите опоненти. Те искаха да представят нещата така, сякаш са постъпили хуманно, за да спасят децата, но отвличанията на бебетата бе единственото нещо, което бе осъдено дори от най-десните, фашистко настроени поддръжници на режима... Тази практика напомня нацизма", заяви Робърт Кокс след произнасянето на присъдите.

Като цяло близо 80 свидетели представиха данни, че кражбите на бебета са били системен план, разработен на най-високо равнище.

Пред съда Хорхе Видела отрече да е имало такъв план и заяви, че затворничките използвали неродените си деца като "човешки щит" в борбата им срещу държавата. "Раждащите жени, които уважавам като майки, бяха активистки в машината на терора", каза той. Без изобщо да се покае за престъпленията на режима, той окачестви себе си като "политически затворник".

Хунтаджията не можа естествено да убеди 3-членния съдийски състав в правотата на своята гледна точка. Съдът постанови, че той е виновен "за систематично отвличане, задържане и укриване на непълнолетни под 10-годишна възраст." Събраните доказателства показват, че Видела по-конкретно е виновен за 20 случая на "крадени бебета". Според Би Би Си той изслушал присъдата без никаква емоция.

Междувременно пред сградата на съда се събра огромно множество, което наблюдаваше заключителния ден от процеса на големи екрани. Произнасянето на присъдите на всеки един от подсъдимите



бе съпроводено с одобрителните й възгласи



В типичен латино стил на улицата пред съдебната сграда царяла карнавална атмосфера с участието на водещи аржентински поп групи. Всъщност заслугата за този "купон на справедливостта" бе на няколко правозащитни организации. Макар 30 (че и повече) години след престъпленията тази реакция показва, че процесът за "крадените бебета" е бил обществено потребен, а аржентинците не са нито хора с къса памет, нито пък лесно се отказват от една кауза.

Между другото, сред крадените бебета има и лица, предпочели да не знаят истината за произхода си.

Макарена Гелман окачестви присъдите като исторически, за нея те са доказателство, че "правосъдието постига напредък ".

"Процесът е венецът на дългогодишната борба на Бабите", споделя "откраднатото бебе" Виктория Монтенегро, която се събра с рода си през 2001 г., след като разкри произхода си. "Мисля че, Бабите заслужават Нобелова награда за мир заради храбрата си и неуморна работа", сподели и журналистът Робърт Кокс.