|
| --- |
Нещата не свършиха дотам. Позицията на официален Брюксел дори се втвърди още повече. "Позицията на Европейската комисия не се е променила. Както подчертаваме пред българските власти от известно време, ние смятаме, че е нужна фундаментална реформа в съдебната система, която започва от Висшия съдебен съвет", заяви категорично Грей. "Според нашите анализи все още е напълно постижимо да се въведе
пряк вот на принципа "един човек - един глас"
още за предстоящото през тази есен обновяване на Висшия съдебен съвет. Надяваме се това да бъде подходът, който ще изберат българските власти", добави той. Според него това ще "изпрати един важен сигнал и към обществеността, и към магистратурата и ще повиши доверието към ВСС".
По-категорична позиция от Еврокомисията по някакъв въпрос едва ли някой е чувал. И това управление, което прави какво ли не, за да угоди на Брюксел само и само да не му спрат съвсем парите от еврофондовете, изведнъж реши да се заинати точно на това, очевидно лесно за изпълнение нещо. И тук идва съвсем естественият въпрос: Защо? Защо се заложи толкова много на това да се откаже на Еврокомисията и изборът на съдебната квота от бъдещия нов ВСС да стане по-стария, досегашен ред с делегатски събрания? Обяснения много. Но всички те сеят съмнения за нечистоплътност и задни управленски мисли.
Не може да има каквото и да е разумно обяснение за поведението на ГЕРБ. Депутатите отказаха да гласуват нормата за прекия избор. Премиерът, президентът и вътрешният министър си затраяха точно по тази тема и измислиха като проблем на приетите изменения в закона за съдебната власт т.нар. кариерни бонуси за сегашния състав на ВСС. Нещо, което на практика не е изобщо важно. Защото дори и в момента дава възможност за тези хора да гласуват и още по-големи повишения в системата.
За важното, за прекия избор, обаче всички важни фактори на управляващите гузно замълчаха. Мълчат и в момента. Само правосъдният министър Диана Ковачева обяви, че "прекият избор е добър вариант", но трябвало да бъде добре обмислен и щял да е факт за избора на по-следващия ВСС", който ще е в далечната 2017 г. Всеки може да направи паралел между казаното от Еврокомисията и сегашната власт у нас.
Всъщност част от аргументите за и против този пряк избор може да бъдат извлечени от
задочния спор, в който влязоха двата съдийски съюза -
Сдружение "Съдии за единна Европа" (СЕВ) и Съюзът на съдиите в България (ССБ) за това каква реформа трябва да има по линия на Висшия съдебен съвет (ВСС).
СЕВ подкрепиха внесените от управляващите промени в закона за съдебна власт и се обявиха против идеите на ССБ. На практика от сдружението се произнасят срещу въвеждането на прекия избор за членове на ВСС, което е искане не само на съдийския съюз, но и на Европейската комисия и целия специализиран неправителствен сектор. Според СЕВ обаче такъв пряк избор би бил много скъп и може да доведе до дълги изборни процедури без ясен резултат. "Обществото очаква от нас конкретни резултати и съдийската общност трябва да покаже своята отговорност към проблемите, свързани с избора на членове на ВСС, а не от определени кръгове да бъдат предлагани промени, които, ако бъдат приети, сами по себе си ще доведат до невъзможност на избор на членове на ВСС и блокиране на системата", се казва в мнението на сдружението. Оттам се обявяват и срещу отнемането на статута на Висшия съдебен съвет като постоянно действащ орган. Позицията на сдружението бе подписана от съдия Богдана Желявска, зам.-председател на Софийския градски съд. Тя е съпредседател на организацията заедно с Венета Марковска от Върховния административен съд. В сдружението е и семейната приятелка на вътрешния министър и шеф на СГС Владимира Янева. Другият съдийски съюз с председател Мирослава Тодорова пък е изцяло за пряк избор. Този съюз е обект на
непрекъсващи атаки от вътрешния министър
Цветан Цветанов, който отиде да говори пред другата съдийска структура.
Като краен резултат от цялата тази патардия си остана същата процедура по избор на ВСС. В момента Съвета е от 25 членове. Трима - главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища (Върховния административен съд и Върховния касационен съд), са членове по право. 11 човека пък се избират от парламента. Спорният момент с прекия избор всъщност е за другите 11 човека - тези, които се избират от съдебната власт. Така, ако се приеме прекият вот, то тогава всички около 2600 съдии ще трябва да се съберат на едно място
и да излъчат своите 6 представители в съвета
Същото ще трябва да сторят и всички близо 1600 прокурори, които трябва да изберат 4 човека и следствието да избере 1.
Тъй като обаче не бе приет този вариант, то сега съдиите на събрания ще изберат първо представителите за делегатските събрания, които от своя страна ще изберат съответната част от съдебната квота.
И още тук се стигна до големи проблеми. Защото общите събрания на съдиите и на прокурорите, на които трябва да бъдат номинирани магистрати за членове на следващия ВСС и да се излъчат делегати, трябва да се проведат до 15 юли. Това е така, за да се спази законовото изискване да има поне два месеца време за обсъждане на кандидатурите, докато се стигне до делегатските събрания. Повече от очевадно е, че няма никакво време за обективни критерии за избор, за някакви задълбочени дебати. Гилдията разполага на практика само с няколко дни, за
да номинира и обсъди качествени кандидати
за членове на съвета. И това беше повече от ясно още когато законовите промени бяха направени така, че да се запазят двустепенните избори. Отгоре на всичко цялата история съвпада и със съдебната ваканция.
Да не говорим, че ще има проблем изобщо с кандидатите. Още повече след като само преди дни един от сегашните членове на постоянно действащия ВСС Петър Стоянов обяви: да се съгласиш да бъдеш избран във ВСС е псевдоидеализъм, близо до мазохизъм, това дори граничи със здравия разум.
Всъщност, ако сме пунктуални, каквито трябва задължително да са юристите,
събранията трябваше да се направят до 3 юли, а изборът на
новия състав да е готов до 3 септември - месец преди да изтече мандатът на сегашния. Очевидно срокът 3 юли не е спазен, включително и покрай президентското вето, което забави влизането в сила на промените в закона за съдебната власт. Макар че законът би трябвало да е закон. И крайният срок за избор на ВСС няма да бъде спазен най-вероятно. Наскоро стана ясно, че делегатското събрание на съдиите вероятно ще е на 16 септември, а прокурорите ще избират членове на ВСС сигурно на 21 септември.
И така време за качествен състав няма. И всичко това заради упорството на управляващите. Просто няма как да няма нещо задкулисно, нали?
В кой век живее точно ГЕРБ, за да твърди, че било скъпо и невъзможно да се съберат на едно място 2600 съдии и те да изберат само за няколко часа своите 6 съдии. И това да стане прозрачно и пред очите на цялото общество!? Същото да направят прокурорите и следователите.
Колко точно скъпо ще бъде? Та една конференция на ГЕРБ събира повече хора и не е ли достатъчно демократично, когато те избират органи на управляващата партия? Или те имат субсидия от 20 млн. лв. от републиканския бюджет и могат да си го позволят? Или пък играта на демокрация е евтино упражнение?
Жалко за тази държава, която може да си позволи да даде
милиони за функционирането на една партия,
а не може да даде десетки и стотици пъти по-малко, за да бъдат избрани честно, почтено и на светло хората на съдебната система във Висшия съдебен съвет.
И тук някъде може би лъсва и истината.
На управляващите им трябват поне 17 сигурни членове на ВСС, които да изберат техния човек за главен прокурор през януари или февруари 2013 г. И то със 7-годишен мандат. И да си подсигурят, че ако паднат от власт през лятото на същата година, техният главен прокурор ще ги пази от проверки, разследвания, обвинения, арести. А управляващите имат 11 човека от парламентарната квота. И ако например е вярно, че в единия съдийски съюз, който е недолюбван от властта, са две трети от съдиите, то тогава те ще изберат 6 човека, които едва ли ще гласуват за кандидат на ГЕРБ. Същото се отнася и до прокурорите. И 17-те необходими гласа стават под силно съмнение. Затова и не се подбират методи. И дори се застава челно срещу официален Брюксел.
Иначе няма как да има друго обяснение, след като правосъдният министър Диана Ковачева и МВР шефът Цветан Цветанов обявиха в един глас, че България е изпълнила всички изисквания на Европейската комисия, включително и по отношение на процедурата за избор на ВСС. Те отидоха специално в Брюксел да убеждават в това генералния секретар на ЕК Катрин Дей. Вместо да въведат прекия избор, за да стане по-бързо, почтено и прозрачно избирането поне на съдебната квота, те предпочетоха дори да се унижават, да се оправдават и да замазват пред Еврокомисията. Значи цената трябва да е много висока?
Лошото е обаче, че не те, не депутатите, не управляващите ще я платят, а цялата съдебна власт, държавата, обществото и в крайна сметка всеки отделен гражданин.
Време е за Национална кръгла маса , която да състави Проект за нов Обществен договор ...