Любен Татарски е роден на 29 май 1958 г. в Разлог. По професия е инженер. Зад гърба си има три мандата като кмет на Разлог от СДС. През 2009 г. е избран за депутат от ГЕРБ в 41-вото НС. Председател е на комисията по регионално развитие и местно самоуправление. Татарски оглави контрамитингите срещу протеста на гражданите, предизвикан от лобистките промени в закона за горите.

------------------------

- Г-н Татарски, споделяте ли мнението на премиера, че протестиращите срещу поправките в закона за горите работят за мафията?

- Твърде силно казано. Аз не мога да кажа кой за кого работи. Аз мога да кажа моята позиция по въпроса. А тя е, че ние като народни представители трябва да взимаме решения, които да бъдат преди всичко съобразени с интересите на хората в тези общини, които са най-близо до горите. Те това имат и ние трябва да се съобразим най-напред с техните виждания и претенции, а чак след това да взимаме решение под натиска от еколози или от бизнеса.

- И едните, и другите са граждани. Как преценявате, че интересите на жителите на туристически общини са по-важни от тези на протестиращите?

- Няма по-важни и по-маловажни. Има интереси. Освен интересите на тези хора трябва да гледаме и националните интереси. Какво диктуват те? Ефективно и устойчиво използване на природните ресурси, без да ги увреждаме, без да ощетяваме идните поколения с нашите действия, но и да ги използваме ефективно и разумно. Това засега не се случва. Това е и моята позиция - че по този въпрос трябва да има и друг поглед, не само погледът за опазване на околната среда, но и за нейното ефективно използване. България все пак не е богата на ресурси, а ние, колкото и малко да са, хем ги пилеем, хем не ги използваме ефективно. Вече стана ясно, че през последните 15-20 години горите са се увеличили с 10%. 1/3 от територията ни е заета с гори, а 98 от общините в България, или 40%, са планински. Ние използваме десет пъти по-малко този фонд, отколкото една Финландия да кажем. В момента ползването на дървесина е наполовина от естествения годишен прираст на българската гора. Това не означава безразборна сеч, но и не приемам, че в цели огромни територии, цели части на планините, които са в защитени територии, не може да се извършва санитарна сеч и вследствие те подивяват, появяват се не само буболечки, а и пожари, каквито станаха и напоследък.

- Не злоупотребявате ли с понятието "защитени територии", тъй като законът предвижда възможност както за санитарна сеч, така и за всякакви дейности, свързани с поддръжката на тези територии, включително мерки срещу "буболечките" и пожарите?

- По принцип е така. Позволено е да се извършват такива дейности, но ако вземете информацията от МОСВ за такива действия в защитени територии, ще видите, че те са минимални. Както поради липсата на ресурси, така и заради нежелание на работещите в тези паркове да маркират, да регистрират увредените части от гората, да извършват стопанска дейност, да не говорим, че те пък нямат право на такава и нямат интерес да го правят.

- Ама това е проблем на държавата - че не поддържа защитените паркове!

- Злоупотребява се с опазването на околната среда. По-добре от местните хора никой не може да опазва средата, в която живеят. Те са най-силно заинтересовани тя да съществува.

- Банско е опровержение на това твърдение.

- Вие говорите за града, но в планината няма строителство. Освен това Банско става лека-полека водещ европейски зимен курорт. Неслучайно там се провеждат състезания от Световната купа. Така че от лош Банско много скоро ще стане добър пример. Ще ви дам един пример. През 2002 г. нарушенията в Горско стопанство - Разлог, бяха над 800. През 2003 г. станаха около 500. Когато започна инвестиционният бум и строителството на ски пистата и голф комплекса край Разлог, паднаха до 150 на година. Хората предпочетоха в този момент да работят на чисто, на светло, при нормални условия, отколкото да секат гората. Защото най-голямата опасност за българските гори не са инвестиционните проекти, не са инвеститорите, а тези, които с каруците ходят и режат всяка нощ гората. След 2009 г. в района нарушенията отново се покачиха, за да стигнат предишните или близки до тях равнища. Което показва, че когато има инвестиции, когато има поминък и перспектива, всички тези негативни процеси намаляват. Това е положителното от примера Банско и Разлог: работа за хората, перспектива за тяхното бъдеще и намаляване на тези негативни процеси.

- Значи според вас инвестициите борят престъпността, така ли?

- Абсолютно вярно.

- Ами да закрием тогава МВР и да поверим неговите функции на икономическото министерство?

- Когато има работа и хляб, човек не мисли за глупости. Преди да започнат тези инвестиции в района на Разлог и Банско, гората се запали, над 1000 дка изгоряха, хеликоптер падна, четирима човека загинаха, жандармерията не можа да спре незаконното изсичане на гората. Дойде моментът с тези големи инвестиции и всичко приключи от само себе си. Но оставете нашия район, въпросът е принципен. Много български общини имат желание и възможност, в съдружие с частни партньори, да реализират малки проекти. Ние сега им отнемаме тази възможност, тъй като според сегашните условия това е невъзможно без промяна на предназначението на гората. Първо - процедурата е дълга, второ - излиза твърде скъпо. Това, което беше предложено в закона, е едно облекчаване и поевтиняване на процедурата от начало до край, но без да се отменят изискванията, валидни за всеки друг строеж, включително по отношение на екологичните оценки и подробните устройствени планове. Нищо не се променя, просто се ускорява процесът и финансово се облекчава.

- Нали тъкмо в това е проблемът - че облекчаването на инвеститорите е за сметка на държавата, която ще загуби десетки милиони от такси?

- Това е твърде спорно, защото държавата печели много повече от ползите при реализацията на един такъв проект. Пак ще дам за пример нашия район. Хората имаха работа, видяха се в пари и ползите от реализацията на този проект са само в интерес на местните хора. Така че дали някой е платил такса на държавата или не, важно е какво е отражението върху местната общност.

- Да, но могат ли косвените ползи да компенсират загуби за държавата в размер на десетки милиони от такси?

- Косвените ползи от реализацията на такива обекти са много повече от преките приходи в републиканския бюджет. Те са свързани не само с данъци, а и с работни места, заетост, свързани са с една перспектива за развитието на района. Другото е: всички към големите градове, тотална миграция, озлобяване и обедняване на хората.

- Не е ли мит създаването на работни места, като се има предвид, че инвестициите създават само временна заетост?

- Съгласен съм с вас, че ако говорим само за зимен или летен туризъм, това не е правилно. За тези райони трябва да се реализират регионални планове за устойчиво развитие, които да дават заетост през цялата година.

- Само че ски пистата е свързана с конкретен сезон?

- Да, ски пистата е за три месеца, но голфът е за други шест месеца, а спортната зала - за цяла година. Всичко това трябва да бъде навързано заедно с необходимата инфраструктура. А сега какво правим през зимата? Нашите планини стоят пусти. Има ли друга държава, където да не се използват разумно, но и ефективно даденостите, които има? Аз не знам друга такава държава.

- Така или иначе поправката "Витоша ски" в закона за горите отпадна. ГЕРБ отказва ли се окончателно да променя закона в тази посока, или ще опитате отново?

- Очевидно с последните промени в законопроекта, който вече минава през комисиите за разглеждане, се търси баланс на интересите и консенсус на различните заинтересовани страни. Вярвам, че този консенсус ще се получи. Не говорим за някакви скрити действия след това. Не мисля, че такова нещо ще има. Жалко е, че много обществена енергия се похаби. Според мен беше в неправилна посока, защото оттук нататък едва ли ще има инвестиране в планините, защото това стана мръсна дума.

- Понеже в хода на конфликта се завъртя името на един конкретен бизнесмен, какво пречи и сега на Цеко Минев да подобри условията за ски на Витоша?

- Срещу какво?

- Срещу бъдещи печалби, как срещу какво?

- Той да строи, да инвестира, да подменя лифтове и съоръжения, да ги поддържа срещу какво? Сега той е собственик само на съоръженията, но не може да ползва територията или може, но при много ограничени условия. Това не дава сигурност на тази инвестиция.

- Ами щом я е предприел, значи е преглътнал и условията?

- Условията по договора аз не мога да ги коментирам, защото не ги и знам какви са. Но мисля, че неговата позиция принципно е правилна. Ние искаме от него да поддържа съоръженията, да харчи пари, обаче срещу това - една несигурност от страна на държавата. Не е коректно.

- Добре де, вас ви възмущават протестите срещу поправките, а не ви възмущава фактът, че цяла година лифтът на Витоша е спрян и хората не могат да ползват една обществена придобивка?

- Не знам каква обществена придобивка е лифтът, но едното без другото не може да върви. Този лифт е изграден навремето за определени цели и ако тази цел не може да бъде постигната, не знам... Не искам да коментирам конкретния казус с Витоша, защото за мен въпросът е принципен.