РЕЗЮМЕ Казват, че България e богата на билки. Вярвам, че е така. Запомнил съм само две билки, и то само заради имената им - омайниче и омразниче. Да ги видя тези билки, няма да ги позная; не разбирам от билки. С омайничето се правела магия за обич, с омразничето магия за омраза. Омайничето имало чудодейна сила, ако го набереш в нощта срещу Еньовден; омразничето в нощите срещу горещниците - 28, 29 и 30 юли. Горещниците наближават дами, господа. Наберете си омразниче, ако вашата клетва ще е "Най-обичам да мразим". За да кажа нещо повече за билките, трябва да ровя в мрежата, но не искам да използвам патерица; няма да е честно. Разговаряме на маса и колкото знам - толкова. Колкото баба знае, толкова баба бае. Край на резюмето.



Нито ще ровя дали Фуше или Талейран казал, че враговете са по-верни от приятелите и когато приятелите ти престанат да те обичат, враговете ти продължават да те мразят. Когато престанали да злословят за него и да му плетат интриги, хитрецът Фуше или Талейран разбрал, че си изпял песента.

Омразници мои верни, моля ви клеветете ме и ме мразете.

Българските "десни" сe самоопределят чрез омраза - салтоморталета и ортаци на премиера ще станат само и само да не се върнели на власт омразните им "леви".

Няма леви, няма десни. Има сребролюбци, правещи пари от политика. Всуе са опитите да добиеш политическа физиономия, позирайки като хейтър, ругаещ левите. Ние, едновремешните хулигани, казвахме: "Не псувай на майка гаднярите, за да не се размножават!"

В политиката е така. В литературата е още по така. Шекспир рекъл, че злината преодолява времето; тя надживява злодея. Чуйте цитат:

The evil that men do lives after them - "Злината, сторена от людете, живее след тях."

Много злини извършили османлиите по нашенско. Пък историята казва, че българите не сме им отмъстили със зло и омраза. Литературата ни и тя същото говори. Спомнете си за Йордан Йовков, за Сали Яшар от разказа "Песента на колелетата", за Шибил, който май не турчин, а циганин беше, но няма да проверявам; казах вече - колкото баба знае, толкова баба бае.

Поради алчност белгийците, англичаните и холандците извършили злини в Африка и Азия, испанците в Южна Америка, англосаксите в Северна Америка. Злодеяния, сравними със злодеянията на Третия Райх в Европа. Не зная има ли Божествено възмездие, нито слушам по YouTube, че "Бог е атеист" (God Is An Atheist).

Но ми се привижда надвисващо възмездие. Привижда ми се как се сбъдва написаното от Освалд Шпенглер ("Залезът на Запада"). Привижда ми се как поради ламтеж за петрола в Киркук и Мосул Западът подтиква кюрдите да отцепят част от Турция и да направят държава с кюрдите в Ирак.

Но стига съм се отплесвал, ами да си напиша писмото за билката омразниче и за цялата култура на омразата.

Лицата на враговете ми бяха разкривени от омраза, когато те се метнаха в два автомобила - единият беше "Астон Мартин", другият "Порше", и започнаха да ме преследват. Аз пред завой забавях, вземах завоя с мръсна газ и стрелката на скоростомера пак отскачаше на 180 мили. Във визьора за обратно виждане виждах, че те ме настигат; техните коли бяха по-мощни от моята. Астон-мартинът ме задмина, поиска да ме засече, аз минах на по-ниска предавка, извъртях ляво, дясно и се измъкнах, но загубих скорост при маневрата, поршето профуча покрай мен, засече ме, не можах да го избегна, от сблъсъка политнах към волана, от удара на Астон-мартина зад мен залепнах за облегалката, предното ми стъкло бавно се обагри от стичащата се кръв. Разбрах, че това е краят на играта. Излязох от кабинката на симулатора в Дисниленд и си купих сладолед.

Постарали са се да я направят реалистична тази игра, макар че тя не може да се направи реалистична, казах си.

Когато Марк Шпиц чупеше плувни рекорди на мюнхенската олимпиада през 1972 г., един звукоинженер с "микрофон-пушка" подтичваше по ръба на басейна и улавяше дишането на плувеца и как дланите му почти без плясък влизат във водата. Телевизионен реализъм.

Като си изядох сладоледа, не отидох на кино в близкия мол, понеже игралното кино стана симулатор на реализъм. Пък аз реализма в киното го свързвам със сюжета на филма. Както беше при италианския неореализъм и френското cinema verite. Не свързвам реализма с техниката. Тя напредна. Само миризми още няма в киносалона. Когато на екрана ти покажат борова гора, не ти замирисва на бор. Когато ти покажат море, не ти замирисва на море. Когато гледам Apocalypse Now, няма я познатата ми миризма на дефолиант, напалм, горящ каучук и изгоряло човешко месо. На обонянието не могат да ти въздействат, но пък прекаляват с визуалните и още повече със звуковите ефекти - там са хипер реалисти. Бум! Фрас! Тряс! Неприятно ми е. Защо? Защото помня англо-американските бомби, когато бях дете и се криехме в мазето? Но тогава не ми беше неприятно, напротив. За нас малчуганите бомбардировките бяха нещо интересно и вълнуващо. Това, че пианото ми стана на трески, беше чудесно - край на досадните екзерсиси. Престанахме да ходим на училище - прекрасно! - бомба разруши хубавата сграда със слънчев часовник и петел на фасадата на първоначално училище "Св. Седмочисленици" и сега там е Спортната палата. Защо е тогава моята неприязън към звуковия хипер реализъм в киносалона. Май щото им завиждам на младите. Техният слух е трениран в дискотеки и концерти с хипер децибели, пък на мен ще ми се спукат тъпанчетата на ушите от звуковата агресия. Старост.

Телефонира ми стар приятел, съученик:

- Здрав ли си?

- Да. Само дъртизъм.

- Ми естествено, че ревматизъм, като не спря да ходиш по плувните басейни.

- Не ревматизъм бе, дъртизъм бе, оглуша ли?

Ще намеря билката омразниче и ще видят те тогава. Как кои - гейовете, "зелените", посланиците на САЩ и Англия, всички, които участваха в гей парада. Щото аз имах телевизор. Не четях телевизионните програми по кой канал кога какво има, просто цъках с дистанционното от канал на канал. И не щеш ли попаднах на педерас*ко порно.

Да не се хваля, но цял живот имах много здрав стомах и не повярвах, че ще повърна. Ял съм пържени скакалци, змии и гущери на скара. Ужасно много пия и пуша, но на - здрав стомах.

Като видях педерас*кото порно и усетих, че ще повърна, запуших си с длан устата и хукнах към тоалетната, но минавайки през хола, не устисках и опръсках персийския килим. После го дадох за пране. Изхвърлих си телевизора, който не ми беше виновен. Сега искам да гледам олимпийските игри и трябва да си купя нов телевизор.

Не съм юрист; вие ми кажете мога ли да осъдя педерас*ите и подкрепилите ги "зелени" и участвалите в гей парада посланици на САЩ и Британия Джеймс Уорлик и Джонатан Алън да ми платят за прането на персийския килим. Също за причинения ми "discomfort". Също за нов телевизор? Също за нанесеното ми професионално увреждане - аз трябва да си меря приказките, а те ме накараха да ги псувам, което е загуба на квалификация. Обичната ми колежка Мария Стойкова ми телефонира.

- Джимо, добре ли си?

- Да.

- Горещо е, стой на сянка.

- И си пий хапчетата - додадох аз.

- Нямаш нужда от хапчета, знам те. Но държиш ли писмото ти да излезе във вестника с псувните, които си написал?

Смънках, че думите ми "Fuck them тия посланици" са естествен говор в англоезичните филми и в англоезичната литература, но признах, че в моите писаници трябва да пиша ега ти, а не еба ти, както си е на български.

Щото не може някой форумец, като пише невъздържано - хоп във фризера, пък аз каквото ми дойде на устата. Не е честно.

С Мария лесно се разбрах, щото тя не е омразниче, не е "хейтър". Със себе си по-трудно се разбирам. Привижда ми се как българското сребролюбие и простотия, двете заедно или поотделно затриват България - от Кремиковци до шистовия газ и от Морската градина във Варна до Бистришкото бранище на Витоша. И не ни навестява "Човекът, който прави дъжд"; The Rainmaker. Идват Горещниците.

И ние какво? С пожарникар и охранител за премиер. Вярвам, че той може да потушава пожари и да охранява. Но той им разменя местата. Пожарникарства, вместо да охранява, и охранява, вместо да пожарникарства.

Пожарът на Витоша бил "охраняван". Защо охраняваш пожар? Някой да не нападне пожара ли? Пък народните протести ги потушава, поливайки ги, препикавайки ги с ужким отстъпки.

Jusautor DI copyright