"Когато колата се обърне, пътища много." Така могат да бъдат обобщени даваните от правителството и политици разяснения, обяснения, взаимни упреци и разсъждения какво можело да е сега, ако преди няколко години някой бе предприел нещо за ограничаване на производството на скъпата енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Сегашният енергиен министър Делян Добрев и премиерът Бойко Борисов неуморно повтарят как предишният Закон за енергията от ВЕИ, приет от правителството на тройната коалиция, допуснал бума със съоръженията за производство на ток от ВЕИ, който сега давал "резултати". В интерес на истината това наистина е така - предпоставките за лавинообразното развитие на съоръжения за ток от ВЕИ - и най-вече от вятър и слънце, бяха заложени от предишното правителство. Тогава, за да се гарантира изпълнението от България на изискването до 2020 г. да имаме поне 16% енергия от ВЕИ (вятър, слънце, вода, биомаса) в крайното енергийно потребление на страната, бяха дадени изключително изгодни преференциални условия за изграждане на съоръжения за производство на "зелен" ток - много високи изкупни цени за много дълъг период (20-25 години) и сравнително лесно получаване на разрешение за изграждане на съоръжения. Обаче сегашното правителство, след като е разбрало накъде отиват нещата, би могло да направи съответните законови промени не миналата и тази година, а още в първите месеци след идването си на власт. На въпрос на "Сега" защо това не е станало по-рано, сегашният енергиен министър Делян Добрев отговори, че в началото министерството не е знаело колко са заявките и предварителните договори за съоръжения с ВЕИ, а пък и част от договорите вече се изпълнявали.

Такъв отговор от ресорен министър, меко казано, буди недоумение. Тълкуванията може да са две - министърът (сегашният и/или предишният) или не е наясно с основно направление в работата си, или не казва истината. Възможно ли е изобщо



държавата да няма ясни разчети



във всеки миг какви са заявките за слънчеви и вятърни паркове и какви са нуждите и възможностите на енергийната система да ги поеме?

Още преди 2-3 години НЕК имаше такива разчети и алармираше, че електроенергийната мрежа не е в състояние да присъедини 10 000-12 000 мегавата нови мощности, да не говорим, че не са необходими толкова. Още преди повече от две години от Българската стопанска камара поставиха въпроса "Кой ще плаща скъпия ток от ВЕИ?" и подчертаха, че високите цени ще затруднят както населението, така и индустрията - както и стана. Което означава, че управляващите, и в частност ексминистър Трайчо Трайков, е имало в кого да се вслушат и да преценят, че скоро бумът на ВЕИ и особено на соларните паркове ще доведе до непосилно високи цени на тока. Те досега се удържаха, като буферът беше Националната електрическа компания (НЕК) - която купуваше скъпия ток от ВЕИ, но го продаваше на определените от ДКЕВР по-ниски от полагащото се цени. Наскоро обаче се разбра, че НЕК е почти пред фалит и негативите трябва да се понесат от българските потребители. Разбира се, скокът в цената на тока се отразява и на индустрията чрез високите ВЕИ добавки, които влизат в цените на едро на търговците с енергия.



А какво можеше да се направи?



Като начало да се прецени, че заявките за соларни и вятърни паркове са прекалено много. Явно възможността да имаш гарантирано изкупуване на стоката си (ток от ВЕИ) за цели 25 години (сега намалени на 20 за соларните и 15 за вятърните съоръжения), и то на високи цени, гарантиращи възвръщане на инвестицията за около 1/3 от периода или максимум за половината (в зависимост от лихвите по кредитите), е твърде апетитна "хапка". И макар че заявки означават само намерения, то би трябвало още преди три години да се сложи по-строго сито, така че само сериозни инвеститори да стигат до предварителни и окончателни договори.

Към момента по данни на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране предварителните договори са за около 4000 мегавата (двата работещи блока на АЕЦ "Козлодуй" са общо 2000 мегавата), които според експерти, ако се реализира, са предостатъчно. Защото токът от ВЕИ, освен че е доста скъп (преди намалението токът от слънце беше около 11 пъти по-скъп от този от АЕЦ "Козлодуй", а след намалението от юли - 6-7 пъти), налага реализирането и на други инвестиции. НЕК се налага да прави разширяване на електроенергийната мрежа за своя сметка за присъединяването на ВЕИ съоръженията. Налага се също НЕК да строи или да плаща за поддържането на така наречените заместващи мощности, които да работят на въглища или вода, когато соларните и вятърните паркове не работят - и всичко това се плаща от крайните потребители - населението и бизнеса.

И тук може да се зададе въпросът защо когато се говори за ВЕИ, част от представителите на бранша "забравят", че сравнително евтиният ток от вода също е ВЕИ и с него може да покрием голямата част от европейските изисквания. Съоръженията с биомаса, които засега се използват главно за отопление и също като водните централи имат непрекъсваем работен процес (стига да им се осигурява отпадна дървесина), също са ВЕИ и макар че токът от тях също е скъп, те засега са съвсем малко.



Как се отнасят към развитието на ВЕИ съоръженията други европейски страни?



При повечето от тях преференциалните изкупни цени на тока от вятър и слънце или са по-ниски от нашите и за по-кратък период, или изобщо ги няма. В богата Германия например вече изобщо няма преференциални цени за мощности, по-големи от 10 мегавата. Според схеми в други страни даден соларен или вятърен парк има квота, според която част от произведената от него през годината електроенергия се изкупува по преференциални цени, а останалата - на свободния пазар в конкуренция с останалите източници за производство на ток. В някои от страните от ЕС гражданите имат привилегията да избират дали да плащат сметките си по високите тарифи за "зелен" ток, или по по-ниски разценки, но пък от отделящи вредни емисии мощности. Ние, независимо че сме бедни, плащаме високите тарифи.

На този фон идва изглеждащата като "изпусната" между другото реплика на енергийния министър, че е възможно в бъдеще по преференциални цени да се плаща само токът от малки соларни инсталации - с мощност до 30 киловата, т.е. основно такива, разположени на покривите на сгради. Според представители на енергийния бранш обаче интересите в сектора са твърде големи и "оплетени", за да може това да се случи на практика, или поне не в този вариант. А междувременно битовите потребители и голяма част от бизнеса ще изнемогваме с високите цени на електроенергията. И "светлина в тунела" засега не се вижда, защото според оптимистичните прогнози в средата на 2013 г. токът ще скочи с около 10%.