Европа води война за милиарди с дискриминацията. То не са информационни кампании, материали и командировки на експерти, то не са директиви, които често създават много по-жестока дискриминация от съществуващата. Но пък са й измислили име "положителна дискриминация". Това е онази дискриминация, която създава условия на малка част от обществото да получава много повече права за сметка на другите, с идеята да стане мнозинство. Заради този европейски принцип на "положителната дискриминация" България е принудена да приеме законодателни промени, в които изрично е упоменато, че: "не е дискриминация различното третиране на лицата при предприемане на мерки, имащи за цел инициативи, изключително или основно насърчаващи предприемачеството сред жените в случаите, когато те са недостатъчно представеният пол, или за предотвратяване или компенсиране на несгоди в професионалната кариера".

Поправките в закона за защита от дискриминация вече минаха през комисии в парламента. А идеята на стимулирането на стопанската дейност сред дамите изглежда така: Ако в конкурс за обществена поръчка участват три фирми, при равни други условия да спечели тази с шеф жена. Никой обаче не си е направил труда, преди да налага "положително различно третиране", да направи проучване дали наистина има дискриминация спрямо дамите шефове, или те просто не искат ръководни постове, защото избират семейството за приоритет. А като се има предвид българският манталитет, ефектът от подобни промени най-вероятно ще бъде просто масово регистриране на фирмите на съпругите, докато ги управляват съпрузите.

С промените в закона за защита от дискриминация в българското законодателство се вкарва още една много спорна поправка - в Кодекса за социално осигуряване се дава възможност на упражняващите свободна професия и на земеделските производители да осигуряват по избор половинките си за болнични, майчинство и пенсия върху минималния осигурителен доход, ако те участват в трудовата им дейност. Така се транспонира евродиректива, която изисква България да осигури социална закрила на съпрузите, участващи в семейния бизнес без заплащане. Директивата обаче няма нищо общо с основния принцип на социалното осигуряване, че вноските



са лични и се правят върху доходите от труд



С подобна разпоредба се дава възможност, първо, някой да внася вноски за друго лице и, второ, за осигуряване изобщо без никакви доходи. Така едни хора ще могат да черпят осигурителни права, без да са плащали данък общ доход като останалите осигурени, през който се дотира страдащото от перманентен дефицит обществено осигуряване. "През 2000 г., като се въведе здравното осигуряване, тогава беше регламентирано работещите членове в семейството да осигуряват неработещите. Текстът после отпадна точно с аргумента, че осигуряването трябва да е лично, върху собствени доходи от труд", спомни си депутатът от ДПС Хасан Адемов.

Естествено новият текст ще вкара в осигуряването единици. Големият проблем обаче е, че подобни прецеденти дават основание на стотици хиляди други българи да поискат право на осигуряване без доходи, понеже са дискриминирани. "Аз например може да получавам доходи само от извънтрудови източници, да речем дивиденти. Защо да нямам право също да се осигурявам върху тях, след като някои могат да го правят и изобщо без доходи. И защо да не може мъж на трудов договор с високи доходи да осигурява жена си, която не работи, но се грижи за семейството. Тя не е ли дискриминирана?!", попита шефът на социалната комисия в парламента и депутат от БСП Драгомир Стойнев.

По данни на статистиката над 300 000 са икономически неактивните българи, които не работят и не търсят работа, защото гледат децата си. От тях над 100 000 биха работили, ако има кой да им помага в отглеждането. Защо тези принудително останали у дома хора да нямат право на осигуряване чрез съпрузите си. Грижи за възрастни полагат над 130 000 души, от тях 50 000 са готови да работят, ако могат.



Защото няма евродиректива за тях,



подхвърли някой при обсъждането на промените в закона за защита от дискриминация в социалната комисия.

От социалното министерство признаха, че многократно са писали до Европейската комисия, че родното законодателство предлага достатъчно възможности, ако някой участва в семейния бизнес, да получава право на осигуряване - чрез сключване на различни видове договори. Оттам обаче държат да транспонираме директивата в този вариант - осигуряване без никакъв доход, което означава спестяване на 10-те процента данък общ доход. И понеже крайният срок е 5 август, сега се бърза с внасянето на промените, за да си спестим наказателна процедура, която върви с глоба по 1000 евро на ден.

У нас обаче припознаването на директивата води до друга тежка дискриминация, защото според нея могат да бъдат осигурявани и половинките на упражняващите свободни професии при съвместно съжителство. Но родният текст ги изключва, тъй като българското законодателство се оказва изначално дискриминационно, след като Семейният кодекс не дава равни права при брак и съвместно съжителство дори при наличието на деца. В момента депутатът от ГЕРБ Емил Радев е поел ангажимент да инициира законодателни промени, които да изравнят правата на двойките в брак и живеещи чрез съвместно съжителство. Той обаче призна пред Би Ти Ви, че такова равенство няма само по отношение на правата, защото, когато става въпрос за рестрикции, то съществува. И даде пример със закона за отнемане на незаконно придобито имущество, според който то се търси и от половинката на закононарушителя дори двамата само да живеят съвместно.

За цялостно изчистване на законодателството ни от дискриминационни текстове обаче явно също няма директива и те си стоят за удобство на властта. Например, за да се принуждават работещите в администрацията да се пенсионират, дори да не искат, и да се отворят работни места за наши хора. Но Европа нееднократно се е произнасяла в полза на дискриминационни текстове от осигурителното право с аргумента, че всяка страна може да ги вкарва, стига те да осигуряват стабилност на публичните разходи. Излиза, че за ЕС дискриминацията не е проблем, стига да е по европейски правила.