В здравеопазването от няколко години преходът от лято към есен е белязан от шумни дискусии по въпроса да намали ли здравната каса цените, по които плаща за лечение в болниците, с колко, защо и естествено кой ще поеме разликата. Този сезон решението е следното: за октомври и ноември НЗОК оряза цените на всички 120 клинични пътеки с 10%. То беше предшествано от традиционния спор между касата и лекарския съюз - задължителен партньор на НЗОК при вземането на повечето решения - за и против корекцията. Както обикновено, се намесиха здравното министерство, парламентът и потърпевшите болници.

От гласовете в общия хор едно става ясно - прав няма, нито облагодетелстван, а ако някой наистина ще пострада, това ще е единствено и само пациентът.

Заради очертаващия се дефицит от около 100 млн. лв. (за сравнение целият бюджет на касата за болници е 380 млн. лв.) НЗОК от лятото настоява за корекция. Касата както обикновено обвини болниците, че надписват и отчитат неизвършена дейност. Извади на показ фрапиращи данни, според които например по отчети броят на мъжете, лекувани оперативно от болести на тестисите, е скочил с 1400% от прогнозата.

Лекарският съюз се обяви против корекцията. Никой не може да прогнозира броя на очакваните през годината болни и болниците няма как да отчитат нелекувани пациенти, особено по хирургични пътеки, смятат от съсловната организация. Обадиха се и депутатите. Според Атанас Щерев от НДСВ намалението с 10% на цените означава, че на пациентите ще им искат 10% повече пари за лекарства и консумативи. Според шефа на здравната комисия в НС Борислав Китов корекцията ще увеличи пропорционално и без това големите дългове на лечебниците. Подобно е мнението и на директорите на самите болници, и на лекарския съюз.



Кой е прав?



Истината е някъде съвсем встрани. В началото на всяка година лекарският съюз и здравната каса се събират и подписват рамков договор. В него пише за какво лечение на какви цени и при какви условия ще плаща НЗОК на медици и болници. Тъй като разполагат с определени от парламента и правителството бюджет и брой болести, които трябва да се плащат, касата и съсловната организация могат само да договарят цени и брой лекувани болни. Ако цените са по-високи, касата ще плати за по-малко преминали случаи - и обратното. От касата твърдят, че за очакваната заболеваемост от дадена болест се допитват до републиканските специалисти в областта и до националната статистика. И че затова при сериозен скок в отчетите на болниците явно става дума за източване, защото това не е реална заболеваемост.

Тия дни шефът на управата на касата и зам.-министър на финансите Кирил Ананиев обаче обяви, че тази година по настояване на лекарския съюз е бил договорен по-нисък прогнозен брой лекувани болни, за да има по-високи цени за болниците. По данни на касата парите са предвидени за 643 000 случая, но реално ще се платят 780 000. Хем болните ще са повече, хем на по-високи цени. Излиза обаче, че болниците не надписват чак толкова много, след като първоначално е решено да им се плати за по-малко болни, отколкото се очаква да бъдат приети. Просто лечебниците си



вършат работата, нищо, че касата и лекарският съюз не са предвидили да я плащат



Според шефа на лекарския съюз Андрей Кехайов това е игра на думи и че всъщност касата е платила около 700 000 случая, което е завишение спрямо реалния брой, но заради ограниченията на бюджета са договорени по-малко. Свръхотчетността на лечебниците не е кражба, нито увеличена заболеваемост, просто хората са си платили здравните вноски и затова повече влизат в болница, смята същевременно той.

Само две неща са ясни. Никой не може да каже докъде стига реалната заболеваемост и откъде нататък болниците наистина надписват. Да, абсурдно е броят на болните тестиси да скочи с 1400% за една година. Но пък има и диагнози, които са далеч от очакваната прогноза. Затова и взет като цяло броят на реалните случаи далеч не е толкова нисък, колкото касата твърди. И тъй като болниците дават едни и същи отчети на НЗОК и на националната статистика, за адекватен отговор не може да се разчита и на втората, камо ли касата да ползва данните й за прогнози за плащанията за следващи години. За капак на всичко същата тази изопачена статистика говори лошо за страната и извън границите ни.

От друга страна, и лекарският съюз, и касата знаят много добре каква ежегодна бомба залагат, играейки на прогнози и цени. И вместо да заложат в бюджета по-реална прогноза с адекватните й цени и последващ контрол, всяко лято стигат до грозни скандали. Защото целият този сеир, продължаващ с месеци, е



за 10-15 млн. лв., на фона на 1.6 млрд. лв. бюджет



на здравеопазването и над 700 млн. лв. резерв на касата в БНБ.

Да, парите за болниците са недостатъчни. Директорите им обичат да повтарят, че клиничните пътеки покриват между 60% и 80% от стойността на лечението. Затова изглежда логично да отчитат неизвършена дейност, за да вземат нужните им средства, макар да отричат да го правят. В големите държавни болници обаче нещата стоят по малко по-различен начин. Парите не са много, но биха стигнали или поне покрили по-сериозната част от лечението, ако разходите за него не бяха излишно раздути. И всичко това е възможно, защото болниците са свикнали ежегодно здравно министерство да покрива дълговете, натрупани в резултат от "недофинансираното" лечение. За всеки случай към края на годината директорите на най-големите болници се събират на пресконференция и обявяват, че ще спрат да приемат пациенти, защото са пред фалит. Никой досега обаче не е фалирал. Напротив - вижте част от колите, паркирани пред бедстващите клиники.

Колкото до болните - те единствени плащат всичко това - с данъци, осигуровки и накрая - кеш, защото "касата не покрива" това или "няма пари" за онова. Логично е разходите на ръка за пациентите да се увеличат пропорционално с намалението на парите от касата. Поне все още има ако не цели болници, то отделения, където на хората не искат пари. Въпрос на управление.