|
Тъкмо тази формулировка бе използвана от Австрия, за да се възпротиви срещу преговори с Турция за пълноправно членство. Аргументът на Виена бе, че след кризите, които преживя с отхвърлянето на Евроконституцията от французи и холандци и със споровете около финансирането и бюджетната рамка до 2013 г., ЕС трябва сериозно да прецени капацитета си за приемане на нови членове. Особено когато става дума за Турция с население от около 70 млн. души с преобладаващо ниски доходи. Освен тези аргументи австрийският политически елит даде още няколко сигнала като обяснение за позицията си. Виена не крие предпочитанията си към хърватите. Освен това настояваше освен Загреб покани за преговори и членство да получат и останалите столици на Западните Балкани, преди това да се случи с Турция.
Всъщност основният проблем рядко се изговаряше на глас, но има неколцина доста гласовити и упорити защитници. Става дума за това, че
Турция е мюсюлманска държава
и въпреки светския характер на републиката населението й изповядва исляма, а на власт е партия, легитимирала се като проислямистка през годините. Бившият френски президент и донеотдавна шеф на Конвента, който подготви Конституцията на ЕС и водеше дебата за бъдещето на обединена Европа - Валери Жискар Д''Естен, - отдавна не крие мнението си, че мястото на мюсюлманска Турция не е в ЕС.
Всички проучвания на общественото мнение в европейските страни дават едни и същи резултати - европейците не искат Турция в ЕС. Политиците много лесно можеха да си измият ръцете с този аргумент и години наред не се свеняха да го правят. Проблемът обаче е точно в тяхното поле. Както преди време отбеляза бившият еврокомисар Крис Патън, отрицателното отношение на европейците към турците и мюсюлманите до голяма степен е резултат от погрешна политика и популистки послания.
Най-лесно минава оправданието за нарастващата безработица в Западна Европа, че имигрантите гълтат социалните помощи, а от друга страна, парите от еврофондовете се изливат към държави-кандидатки и бедни новоприети. Факт е обаче, че десетилетия наред една от най-мощните икономики в ЕС - германската, се движи от труда на милионите турски гастарбайтери. И когато просперитетът бе налице, никой не роптаеше срещу турската наемна работна сила. По подобен начин през последните години стоят нещата и в останалите европейски страни, населени с големи турски общности.
Стартът на преговорите с Турция става
факт повече от 40 години след първата крачка
на сближаване на Анкара и ЕС с подписването на митническото споразумение. Още 10-15 г. ще минат в преговори, преди евентуалното членство да стане факт. През това време само от ЕС зависи дали европейската икономика ще се стабилизира и ще успее да поеме Турция. И щеше да бъде доста недостойно от сериозни партньори като европейските столици да се опитват да излъжат за пореден път Анкара, като я изпратят в десета глуха да чака евентуално ново решение.
Великобритания, която е най-енергичният застъпник на турското членство в ЕС, прозря и не се посвени да изкаже на глас и друга истина - приобщаването на Турция към обединена Европа е важно тъкмо заради мюсюлманското й население. Защото ще помогне да се спре радикализирането на исляма не само в съседните на Европа региони, но и в самото сърце на ЕС - сред мащабните ислямски общности в държавите-членки.
Затова съвсем не звучат високопарно думите на турския премиер Ердоган от неделя, че Европа не бива да пропуска шанса си да стане глобална сила, като осъществи на практика съюз на цивилизациите, вместо да се капсулира като "християнски клуб". И така да работи за реализирането на пророчеството за сблъсък на цивилизациите. Европа успя да се вслуша в препоръката на Ердоган. И това е важно не заради доброто на Турция, а заради собственото й бъдеще.
.
