- Г-н Тодоров, защо толкова ярки кандидати се впуснаха в битката за София, когато става въпрос за половин кметски мандат? Изненада ли е, че партиите хвърлиха силни фигури в тази борба?
- И да, и не. Не е изненада, защото и на предишните кметски избори някои партии хвърлиха най-силните си оръжия. Имам предвид кандидатурата на тогавашния лидер на СДС Надежда Михайлова. А е изненада, защото става въпрос за частичен вот - за двугодишно завършване на мандата, и то при заварен вече общински съвет. Затова е учудващото, че партиите извадиха силни фигури.
Тази надпревара няма да им донесе нищо повече от малко символично удовлетворение. Зад това поведение на партиите се крие друго намерение. То е свързано със заявка за участие в преразпределянето на политическото пространство, получило се след парламентарните избори. С изключение на "Атака" и ДСБ всички останали партии останаха неудовлетворени от парламентарните избори. Сега се води една символична борба, за да се каже: Да, така се случи на парламентарните избори, но то донякъде е случайно, ние имаме по-голяма тежест.
- Тоест чрез вота в София основните партии искат да довършат парламентарните избори?
- Да, най-вече чрез вота в София. Но не трябва да изключваме надпреварата и в Русе, и в Разград, която също е важна. Вотът в София има тази функция - да довърши парламентарните избори от гледна точка на няколко партии. БСП да докаже, че е спечелилата партия, НДСВ - че не е загубила парламентарните избори, СДС - да докаже, че въпреки кризата е първата дясна сила, а ДСБ - че ще се наложи вдясно, а останалите ще са в подчинена позиция.
- Само ДПС мълчаливо подкрепя кандидати на БСП или не участва в частичните избори?
- Това е много показателно - очевидно ДПС цели с участието си на тези избори да заздрави коалиционната си връзка с БСП. В някакъв смисъл коалицията БСП-ДПС в политически план има характер на културна революция. Едно голямо помирение, което дори настъпи по-рано, отколкото го очаквахме. Много наблюдатели казват, че Ахмед Доган е готов на всичко, за да остане във властта. В цялата история на ДПС, въпреки очевидния клиентелизъм в тази партия, се вижда, че лидерът й съвсем не е готов на всичко. Той прави това, което иска и смята за полезно за ДПС, и успява да го постигне далеч по-добре от много други политически лидери.
- Но се подменя смисълът на местния вот - партиите се хвърлиха в битка за София, за да решават свои проблеми, а не тези на столицата?
- Така е. Но тук има едно двусмислие на самата система на местно самоуправление у нас. Имаме един силен общински съвет и слаб кмет. Кметът обаче е избран с пряко гласуване и изглежда в очите на гражданите, че той е всесилен. Силният е общинският съвет, но само донякъде, защото силни са само общинските съвети в големите общини, най-вече в София. Защото е явно, че община като София е много по-добре поставена от която и да е друга община. Така че кметовете изглеждат като важни личности, но практически не са такива, защото са силно зависими от общинския съвет.
- Точно затова не е ли нелогично такива силни фигури да се борят за кметския стол, след като те ще са изцяло зависими от общинския съвет, който е заварено положение?
- Така е, особено в София. Питам се при наличното мнозинство в общинския съвет в столицата, където са всички без БСП, как ще издържи това мнозинство при един новоизбран кмет. А това няма да е кметът Стефан Софиянски, който беше преизбран за трети мандат, защото всички десни сили решиха, че трябва да подкрепят формулата "Всички срещу БСП". Новият кмет няма да може да бъде избран на тази основа. Какъвто и да е балотажът в София, тази формула вече не може да проработи.
- Защо?
- Защото трябва да събере заедно Иван Костов, Петър Стоянов, Симеон Сакскобургготски, Стефан Софиянски. Пред очите на избирателите обаче се случва нещо друго - НДСВ е в коалиция с БСП в изпълнителната власт, а десните не се споразумяха да излъчат обща кандидатура. Нещо повече - дори не се разбраха принципно на втори тур да подкрепят някой от десните кандидати. Е, как би следвало да се очаква тогава, че ще постъпят избирателите. Възможно е дори да не следват указанията на собствената си партия.
- Въпреки че НДСВ е в коалиция с БСП в правителството, на тези частични избори дава доста знаци, че иска да е част от десноцентристка коалиция?
- За НДСВ тези частични избори са изпитание на съотношението на вътрешните сили. НДСВ беше раздвоена за това дали да влезе в коалиция с БСП. За момент надделяха привържениците на коалицията. Сега има желание за реванш на противниците на тази коалиция - да покажат, че те имат достатъчно влияние в партията. И изявлението на Милен Велчев НДСВ и СДС да излязат с обща кандидатура за кмет на София, показва, че той се явява говорител на онези, които не искаха и не искат коалиция с БСП.
- Как ще се отрази върху избирателната активност това, че ще имаме битка между личности, а не между конкретни идеи за решаване проблемите на града?
- Към момента обещанията се свеждат до това: "Аз ще поддържам града по-чист" или "Аз ще поддържам града още по-чист". Това не е политическо обещание. Политическото обещание би звучало така: "Смятам да предложа на общинския съвет 1/4 от бюджета да отива за чистотата в столицата". Фактът, че избирателите в София не чуват конкретно разчетени предложения за решаване на проблемите, ще накара много хора да си останат по домовете. Още на парламентарните избори видяхме висок дял на неучастие в изборите. За вота в София очаквам по-малко избиратели да отидат до урните, отколкото на предишните избори. Естествено ефектът "харизматична личност" ще се прояви. Такава е кандидатурата на Бойко Борисов. Но представете си Борисов като кмет на София с това мнозинство в общинския съвет. Да, това ще е плесница срещу партиите. Но като кмет той нищо няма да може да направи без общинския съвет.
- То никой няма да може.
- Не е точно така. Партийните кметове биха могли да се борят за преразпределение на мнозинството, а Борисов и изобщо независимите кандидати няма да имат тази възможност.
- Битката в София, а и други градове между БСП и НДСВ ще разклати ли стабилността на управляващата коалиция?
- Донякъде ще я постави на изпитание, особено ако се стигне до балотаж между двете партии. Но все пак залогът не е толкова голям, че да доведе до криза в правителството. Не мисля, че тези избори може да разклатят стабилността на коалицията, защото все още е силно въздействието върху двете страни на изключително голямата трудност, с която се роди коалицията. И в крайна сметка всички с облекчение приеха появата й.
- Но НДСВ непрекъснато показва, че не се чувства удобно в тази коалиция?
- Да, защото е по-раздвоена, отколкото БСП. В БСП недоволните преглътнаха тази коалиция, защото видяха, че няма как иначе. А в НДСВ все още има хора, които смятат, че в този парламент е възможна десноцентристка коалиция.
Но тези местни избори няма да провалят коалицията. Коалицията ще бъде истински поставена на изпитание догодина около президентските избори. И е възможно да се стигне и до разпадане на коалицията. Там и залогът е по-голям. Важно е дали НДСВ ще участва в широко партийно сдружение срещу президента Георги Първанов или не. А ако кандидатурата е Симеон Сакскобургготски срещу Първанов, интересно е какво биха правили другите десни партии. В тази ситуация се съмнявам те безрезервно да подкрепят Симеон. И НДСВ трябва да има предвид това.
До президентските избори няма да има сериозен проблем за управляващата коалиция, още повече че натискът от страна на ЕС за бързи действия ще е много силен.
- Казахте, че ще е стабилно правителството, но дали тази стабилност води след себе си ефективно управление?
- Не трябва да очакваме от правителството ефективност в смисъл да постигне 100% от целите си. Още повече, когато дневният ред наполовина е написан от ЕС. Не виждам политическа сила в парламента, под въпрос е само "Атака", която да не иска България да стане член на 1 януари 2007 г. Докладът от Европейската комисия ще зададе такъв дневен ред за следващата година, покрай който няма да има време за други неща. Правителството трябва да бъде оценявано като ефективност на политиката от гледна точка на това дали успява достатъчно ефикасно да мобилизира ресурси, за да се справи с този дневен ред.
А едно отлагане на членството в ЕС ще се отрази доста лошо на вътрешнополитическата ситуация, ще разклати коалицията и дори може да предизвика политическа криза. Но от това губят всички партии. И за отлагането ще бъдат отговорни всички, разбира се, в различна степен. Но като цяло българският политически елит ще понесе съвкупно отговорността за отлагането. И никой не бива да смята, че може да се възползва положително от тази ситуация. Лошото е, че ако някой може да се възползва, това ще са антиевропейски, ксенофобски сили. А това е страшно, защото може да има хора, които да им повярват.
|
|