Радио Ереван твърди, че задачата за квадратурата на кръга (построяване на квадрат с площта на окръжност) е лесно решима в сравнение с проблема с българския боклук.

Ако си представим бюрократите като скакалци, накацали по паянтова постройка, нахвърляна от некадърни архитекти, вдигната от пишман майстори и стопанисвана от безгрижни стопани, това онагледява превъзходно несъстоятелността на системата за събиране, извозване, оползотворяване/рециклиране и обезвреждане на отпадъците в големите градове. Едни я укрепват от юг, други подкопават от север, сетне сменят местата си; трети усъвършенстват правилника за вътрешния ред, като въвеждат все нови и нови наредби/глоби; четвърти я прославят, защото "перат пари", пети измислят нови, още по-далечни точки за извозването на балираните бали и пр.

Въпреки неефикасната и скъпа издръжка грохналата сграда съществува и ще продължи да съществува, защото носи баснословни печалби на сметосъбирачите. Куче влачи, дири няма.



Мерна единица



Един марсианец никога не би отгатнал, че българите плащат за смет... в квадратни метри, т.е. според данъчната оценка на имотите, която освен от местоположението се определя главно от големината им. Ще загуби фатално всякакъв облог, защото и през ум не му минава, че за един и същ отпадък фирмите плащат едно, а гражданите друго (съответно 10 и 1.6 промила). В интерес на истината следва да се изтъкне, че ЗМДТ (Закон за местни данъци и такси) изисква боклукът да се плаща според изхвърленото количество; конституцията твърди, че всички били равни.

Понеже данъчната оценка като основа за "такса смет" е несъстоятелна, напоследък се правят предложения тя да се обвърже със сметките за ток и вода (предполага се, че който консумира повече тези постижения на цивилизацията, трупа и изхвърля повече отпадъци).

И в страните, в които килото е мерило за заплащане на отпадъците, се случват странни явления: преди 15-20 години в град Есен, ФРГ, внезапно рязко намалява тонажът на предаваната в чували срещу заплащане смет. Същевременно боклуците в стоманодобивните заводи "Круп" нарастват лавинообразно. Криминалната полиция установила, че всеки работник, пристигащ с колата си на работа, возел в багажника си чувал с домашен боклук.



Дуалната система



Т. нар. дуална система e въведена в Германия през 1991 г. въз основа на наредбата за опаковките, която за първи път задължава индустрията да взема обратно намиращите се в обращение опаковки и да съдейства при тяхното обезвреждане. Новото законодателство дава тласък на работещите в отрасъла на хранителните стоки и опаковките фирми да образуват обединение (дует!), за да се справят с новите изисквания и предизвикателства. Потребителят има възможността безплатно да остави хартиените опаковки (от паста за зъби до 4-крилен гардероб включително) тутакси във веригата (напр. "Била") или сетне да ги върне срещу заплащане в чували. Безспорно всеки предпочита първия вариант. По-нататък обратното прибиране се разпростира върху стъклени бутилки, полукартонени кутии от напитки, пластмаса, метал.

Известно е, че кучето скача според тоягата. Същите хранителни вериги, които едва ли не с въодушевление (umweltfreundlich) съдействат за обезвреждането на хартиените отпадъци не само в Германия, но и другаде, в България не дават такъв пример. Ще има ли някога реклама "При нас може да си спестите неудобствата и да оставите опаковките в магазина. Посетете "Лидл"! Заслужава си!" ?!?

Преобладаващият дял на използваните опаковки в Германия (около 7 млн. тона годишно) се събира в дуалната система и се предава за оползотворяване (около 4 млн. тона годишно). Цветът на контейнерите и чувалите е жълт.

Загубил ориентация в София, един чужденец решил, че ако тръгне подир боклуците, със сигурност ще стигне до завода за изгарянето им, а пък там сигурно има табели или с питане, както се казва, до Цариград се стига. Като Летящият холандец, който се заклел, че вечно ще се бори и пребори морските стихии, така и този иностранец още броди немил-недраг и вятърът развява боклуците ту като примамка пред лицето му, ту като хвърлени камъни зад гърба му.



Криворазбраното разделно събиране



Кокетните контейнери за разделно събиране на отпадъците (син за хартия; жълт за пластмаси и метал и зелен за стъкло) са наистина неразделна част от столичната украса (главно по центъра), но нямат нищо общо със сметосъбирането.

По причини на недоимъка, ако в тях някой добросъвестен гражданин редовно хвърля разделно отпадъци, то друг (главно в късна доба!) също добросъвестно и редовно ги отмъква.

Разделното събиране служи единствено на онези, които разполагат с възможността да ги вземат безплатно от домакинствата и продават скъпо и прескъпо на индустрията. То им служи така както на домакинята да изсуши прането си при слънце и сетне да се хвали със своята "работливост".

Иначе домакинствата, главните "производители" на боклуци, не са нито печатници, нито стъкларски заводи, че да отделят толкова хартия и стъкло, колкото биха искали от тях алчните печалбари. Човек може да си представи семейства без грам стъкло и хартия (ако не получават вестник и не вадят реклами от пощенските си кутии).

За сметка на това изглежда само бездомните кучета знаят какъв е съставът на битовата смет, а именно, че съдържа хранителни отпадъци. В Германия контейнерите за тях са кафяви и върху един от тях в с. Подгумер, Софийско, подарен от германските общини, аз прочетох закачливо стихотворение, предназначено да наставлява първокласниците за ползата от компоста.

От 455 кг смет, която се пада на германските домакинства през 2009 г., 199 кг представляват габаритни отпадъци (дограми, домашна техника, опаковки), 143 кг ценни материали и 111 кг биоотпадъци.

Биоотпадъците са органични (растителни и животински) остатъци от нашата делнична храна. (В Древния Рим гражданите продавали (главно екскрементите) на селяните за торене на нивите.) Някога на село на път за торището те минаха задължително през кочината и дори най-бедните разчитаха на тях за угояването на едно прасе за Коледа.

При определени, но не особено трудни за изпълнение условия от тях се получава хумусоподобен материал, наречен компост (биотор) и той се използва за наторяване. Колко е важен процесът на компостирането, се вижда от това, че част от възникващите при разграждането продукти се превръщат в хумус.



Изход няма



Към проблемите на сметосъбирането следва да се добави и липсата на съзнание у гражданите, които дават израз на своя неизтребим нихилизъм/анархизъм, като не ръсят боклуци само когато спят. От знаменития надпис "Не късайте цветята. Те са ваши!" у децата на строителите на социализма няма и помен и не ги късат, защото ги няма.

Липсва отговор на основния въпрос, който вече век задават чужденците: "Като сте бедни, бедни сте, но защо сте толкова мръсни?!?"

Не се експериментира ни в един град, ни в един квартал, ни в един блок или дори вход. Нито с глоби (тояга), нито с данъчни облекчения (моркови). Пощенските кутии са претъпкани с обяви, рекламни агенти сноват вечер и денем от врата на врата, ала никой напр. не раздава чували с номера, адреси и фамилни имена за претегляне и заплащане на сметта (срещу освобождаване от таксата!), не кани на безплатен курс по разделно събиране на отпадъците или демонстрация пред "Кауфланд", защото фирмата в Германия приема опаковките, а тук не. Дори 1/10 от парите, пропилени в кампанията срещу тютюнопушенето, да бяха хвърлени за експерименти с боклуците, ползата щеше да е далеч по-голяма.

Така един от централните проблеми - построяването на заводи за изгаряне на отпадъците (не само в София, но и в Пловдив и Варна) - се обсъжда вяло, със скоростта на костенурката, с убеждението, че всичко това е възможно да стане, но не днес и утре. И както в Древен Египет, където ралото останало непроменено с хилядолетия, тук нищо не вещае промени.