Няма как да не се отбележи положителният факт - промените в Изборния кодекс се гледат в парламента сега, година преди изборите. И най-вероятно ще бъдат окончателно приети още през есента. Това, че поправките в кодекса ще са готови достатъчно рано преди вота, е сериозна стъпка напред в изборното законодателство и изборния процес у нас. За съжаление обаче това като че ли е единствената положителна стъпка, която би могла да бъде отчетена. Всички партии продължават да гледат на изборното законодателство конюнктурно, съобразно своите собствени интереси. А това е гаранция за не особено качествен краен продукт.

Все пак политиците постигнаха консенсус около идеята заседанията на ЦИК да бъдат публични. До последно управляващите от ГЕРБ бяха предпазливи по тази тема. Те бяха склонни да се съгласят най-много на това протоколите от заседанията на комисията да се публикуват на сайта й. Сега обаче именно депутатите от ГЕРБ внесоха предложение заседанията на ЦИК да се предават на живо. Подобни идеи има във всички законопроекти и това представлява сериозна стъпка напред. Досега



ЦИК беше нещо като масонска ложа



Трудно можеше да се разбере кой член на комисията какво становище е взел и как е гласувал по даден казус. А това създаваше сериозни съмнения за злоупотреби. Със сигурност публичността ще допринесе за по-качествената работа на комисията.

Броят на застъпниците, които на последните избори бяха прекалено много и се създадоха съмнения, че чрез тях се контролира вотът, също ще бъде ограничен.

Това обаче като че ли е единственото хубаво, което ще се случи в изборното ни законодателство. Всички останали промени ще бъдат приети с диктата на мнозинството, което не е най-добрия подход в случая. ГЕРБ например ще дадат възможност в борбата срещу купуването на гласове да се използват специални разузнавателни средства (СРС). Вярно е, че това беше една от препоръките на Европа, а главният прокурор отдавна настоява за подобна промяна. Факт е, че има не един и два телевизионни репортажа, заснети със скрита камера, които директно уличават определени съмнителни личности в купуването на гласове. Но компетентните органи не могат да направят нищо, тъй като по закон тези кадри не са доказателство. Но в България



полицейщината става все по-брутална,



а злоупотребата с използване на СРС отдавна не е новина. Именно затова е доста спорно доколко идеята на управляващите ще свърши работа в полза на обществото и доколко в полза на тях самите.

От ГЕРБ демонстрираха положително отношение към идеята на РЗС да се вдигне бариерата за влизане в НС за коалиции, които са съставени от повече от две партии. От една страна, това би могло да се разглежда като тържество на справедливостта. От друга обаче това изглежда като превантивна мярка срещу евентуално възстановяване на "Синята коалиция", в която формално влизат повече от две партии. Ако наистина тази поправка стане факт, управляващите ще потвърдят слуховете, че разтурянето на тази коалиция, която бе сериозен конкурент на дясната същност на ГЕРБ, е станало не без съдействието на властта.

Едно е сигурно - и този път



най-сериозните проблеми в изборния процес



ще останат нерешени. Такъв например е проблемът с фантомите в избирателните списъци. Миналата есен този въпрос стана изключително важен заради проведеното месеци преди това преброяване на населението, от което се разбра, че реалните избиратели са с около 1 млн. по-малко от онези, записани в списъците. Този проблем има решение и за него се говори от много време насам, но все не достига политическа воля, за да се реализира. Решението се нарича активна регистрация на избирателите. Експертите отдавна предлагат механизъм, според който всички, които искат да гласуват, трябва да отидат предварително и да заявят това в общините си. С такава регистрация вероятно ще се реши и проблемът



с неправомерно лишените от право на глас



български граждани, които попаднаха в т.нар. забранителни списъци, въпреки че отговаряха на изискването за уседналост. Другият сериозен проблем, който няма да бъде решен, са огромните различия в цената на депутатските мандати. Има региони, в които са достатъчни само няколко хиляди гласа, за да се спечели депутатско място, докато в други не стигат и няколко десетки хиляди. За да се реши обаче този проблем трябва сериозна административна реформа. Приказки за такава имаше в началото на това управление, но към действия, както обикновено, така и не се премина.

Усъвършенстването на изборното законодателство у нас винаги е било дълъг и труден процес. Тази тенденция очевидно няма да се промени и при това управление.