Преди няколко месеца британски вестници се възмутиха, че роклите, които се произвеждат с марката "Виктория Бекъм" - дело на инициативната ексспайска и съпруга на футболиста Дейвид, са със силно завишени цени. Продавали се за по 1500 лири стерлинги, а реално производството им струвало около 110 лири - 60 за труда, 50 за материалите.

Още - мисля, че "Дейли мейл" писа - шивачките, главно работнички от Бангладеш, работели в Ийст Енд в Лондон при лоши условия, получавали по 8 лири на час, а фабриката била със счупен прозорец. Пък Виктория никога не била стъпвала там, но изкарвала 60 милиона паунда от бизнеса си - нейните рокли си купували звезди като Ева Лонгория и Хайди Клум.

Малко ме облада дежа вю, все едно четях "Правда" или "Работническо дело" - за несправедливостите на гнилия капитализъм. Тия хора, викам си, дали пък хич не са чували за Маркс? Чийто монумент гневни софийски мами наскоро искаха да събарят от двора на УНСС? Че Маркс, викам, тия работи (касаещи роклите на Виктория) ги нищи в теорията за принадената стойност преди още около век и половина. Три или четири часа работиш, за да си изкараш надницата. Другото време работиш, за



да изкараш печалбата на Виктория Бекъм



Е, и освен това, брадатият мислител допълва и за "резервната армия от безработни". Съществуването на тази армия не само било неизбежно, но и необходимо, защото докато има такава армия, наличието й понижава работната заплата на работещите. Инак те напъват за повече заплата и намаляват натрупването на капитала.

Някой да е твърдял, че капитализмът е апотеоз на справедливостта и хармонията?

Факт е обаче, че пришпорва производителността и качва цените... Така че същите работнички шият за по 8 лири на час, и се чувстват преуспели, поне в началото. В сравнение с месечната си надница, която биха изкарвали в Бангладеш, да речем. Защото Великобритания не е Бангладеш по производителност.

Е, не си мерят роклите с Вики, но прегърнатото днес от нас общество не е общество на равенството.

Само че това, което се нарича цена, винаги ме е учудвало. Едно нещо струва толкова, колкото някой е склонен да плати за него, твърди известният американски постулат. Само че, ако си болен, и са ти безусловно необходими лекарства? Купуваш, къде ще ходиш. Но защо част от тях тук се оказаха така надценени, а в Гърция - с пъти по-евтини?

Това означава ли, че у нас плащачите са по-щедри? И по-охолни? Или означава друго - че някой здраво е побарал тоя бизнес и си гледа печалбата? Потресно ми се видя и в черна Африка - бедността там е велика. Цените обаче, на прости неща като манджа, вода и т.н., понякога са по-високи и от тези в Люксембург. Май така става, когато някой побара далаверата и се разбере с политиците да не пущат други.

Бизнеса винаги някой го побарва. При капитализма стремящите се към това са много, или следва да са много - конкуренция му се вика. Тя е голям камшик на прогреса. А в марксистките общества, или поне в тези, които опитаха да реализират този гигантски социален експеримент, бизнеса го побарва държавата. Принадената стойност не изчезва, само че я гушва правителството и съответно я разпределят висшите чиновници - на по-първите другари - повече, на по-вторите - по-малко. А на по-третите другари - колкото да поминуват. То и това не би било лошо, при условие че като цяло се работеше все повече и все по-добре. Освен пропагандата обаче никой друг не успя да докаже това.

Все повече и по-добре би трябвало да се работи при пазарната икономика, поне според днешните ни лазурни въжделения.

Пазарът би следвало да регулира цените, и - ако не да пребиваваме в царството на охолството, то поне да сме в царството на относителната справедливост.

Само че и тук - май, тц. Най-големите и най-хитрите изглежда успяват да се сговорят и



да се чувстват като Варшавски договор



Поне по отношение на това каква цена да се тури... Изследване на "Дейли телеграф" от оня ден твърди, че цените на петрола май били изкуствено завишавани. И сигурно всички ние, и бедни, и богати шофьори, през всичките последни години сме шляпали доста повече за бензин, поради това, че най-вече банките са злоупотребявали с цените на петрола така, както са правили това и с лихвените проценти. Всичко това се оповестява в съвсем официален доклад на Г-20, който установи, че пазарът "е уязвим на манипулации или изкривяване". Търговците в банките, петролните компании или хедж фондовете имали склонността да извъртат пазара и да определят неоснователни цени, се казва още в документа.

Бря, мааму. Банковият капитал, това са парите и ценните книжа. Но още Маркс твърди, че "в действителност тези ценни книжа са само натрупани претенции, юридически титули върху бъдещо производство, чиято парична и капиталова стойност не представлява никакъв капитал...". И че "По-голямата част от банкерския капитал е съвсем фиктивен".

Имаше един велик скеч по текст на Жванецки, май изпълнен от Роман Карцев. Как вчера се продавали раци по 5 рубли, ама големи. А днес - по три рубли. Ама малки. Представям си един антиутопичен сценарий, в който спекулативният капитал вече продава раците по 10 рубли. В кутийка. Отваряш я, вътре ваучер "раци". С твоя лик и две дървени щипки. Да се ущипеш - където сам и свободно решиш.