Заведох гражданско дело, но получих съобщение, че не му се давало ход, защото не съм бил платил някаква държавна такса. Това задължително ли е? Какъв е редът за определянето и внасянето на тези такси?
Ч.Х., София
Според българското законодателство съдебно дело не може да тръгне, без да е платена съответната, предвидена по закон държавна такса. Очевидно в случая става дума за гражданско дело, а при тях има изрични норми по темата в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В кодекса има и специален раздел, озаглавен "Държавни такси и разноски". Според чл.71 от ГПК "по водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда". Ако пък предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.
В крайна сметка, когато се завежда съдебно дело, ищецът трябва да плати държавна такса и да представи квитанция за извършване на плащането. Внасянето на държавната такса пък е условие за придвижване на исковата молба и за даване ход на делото. Държавните такси са определени в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието. Въпросната тарифа пък се приема от правителството със специално постановление. Там е посочено за какво гражданско дело какви такси се събират. Те могат да бъдат прости или пропорционални. Така например изрично е посочено, че по искови молби по граждански и търговски дела с цена на иска до 60 000 лв. се събират по 4 на сто такса, но не по-малко от 100 лв. по граждански дела и 300 лв. по търговски дела. Тук е важно да се изясни какво е цена на иска. Според ГПК това е паричната оценка на предмета на делото. Според чл.69 от кодекса размерът на цената на иска е:
1. по искове за парични вземания - търсената сума;
2. по искове за собственост и други вещни права върху имот - данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право;
3. по искове за нарушено владение - една четвърт от размера по точка 2
4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор - стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - размерите по точка 2;
5. по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем - наемът за една година;
6. по искове за периодични платежи за определено време - сборът на всички платежи;
7. по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - сборът на платежите за три години.
По искове, които не са сред посочените, съдът сам определя първоначална цена на иска. Иначе цената на иска се посочва от ищеца. По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото.
Ако исковете са неоценяеми, то при предявяване на иска се събира такса до 1000 лв, но не по-малко от 200 лв. по граждански дела и 500 лв. по търговски дела. Това са само примери. В тарифата изчерпателно е изброено по кои дела какви такси се събират.
Тук обаче трябва да бъде отбелязано едно правило, което е посочено в чл. 74 от ГПК. Според него при намаление на искането внесената такса не се връща, при увеличение на искането обаче таксата върху разликата се довнася.
Законът допуска възможност за освобождаване от такси. Така например такива не плащат ищците, които са работници, служители и членове на кооперации. Става дума обаче само по водени от тях искове, произтичащи от трудови правоотношения. Такси не плащат и тези, които завеждат искове за издръжка, не се плащат и по искове, водени от прокурор;
Такси и разноски по производството не се внасят и от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Освобождаването става от председателя на съответния окръжен или районен съд. За целта обаче трябва да се представи молба за освобождаване от държавна такса, както и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
По молбата за освобождаване съдът взема предвид:
- доходите на лицето и на неговото семейство;
- имущественото състояние, удостоверено с декларация;
- семейното положение
- здравословното състояние;
- трудовата заетост;
- възрастта.
Съдът може да констатира и други обстоятелства, които да водят до освобождаване.
В случай на освобождаване разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда.
Според ГПК се освобождават от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски и държавата и държавните учреждения. Те обаче не се освобождават по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост. От такси се освобождава и БЧК, както и общините с изключение на искове за частни общински вземания и права върху вещи - частна общинска собственост.
Държавната такса за завеждане на съдебно дело трябва да е ДЪЛЖИМА, а НЕ да е предварително заплатена!
Предварителното заплащане на държавната такса за завеждане на съделно дело е форма на Дискриминация- по имуществен(доходен) признак!
Тази такса е и ограничаваща Правота на съдебна защита на Граждани, които НЯМАТ средства да я платят предварително! А, така или иначе, тази държавна такса ще бъде заплатена от загубилата делото страна- но след като делото приключи!
Отделно че, предварителното плащане на съдебната такса НЕ мотивира Съда да решава своевременно и в по-кратък срок делата- а и вносителят на таксата губи лихвите по сумата за нея( ако парите стояха в банка до деня на окончателното съдебно решение- често става въпрос за години)!
Има и друго:
Съдебните разходи(извън държавната такса): за адвокати, за експерти и вещи лица, командировъчни и др., свързани пряко със съдебното дело- те се дължат на спечелила делото страна от загубилата делото страна!
Но..., много дела минават на повече от една съдебна инстанция- със съответните разходи за делото в съответната по-горна инстанция! Да, ама ако по-горен Съд отмени решението на по-долен Съд, разходите по делото и в по-горния Съд ги плаща загубилата делото в по-горния Съд страна! А тази загубила делото страна НЯМА вина, че по-долният Съд е решил делото НЕправилно или НЕзаконосъобразно, нали! И става фактически така, че тази страна плаща за НЕкадърността на по-долния Съд(съдия)!
А логиката и справедливостта в такива случаи изискват разходите за по-горна инстанция да бъдат за сметка на Държавата- тъй като НЕкадърен или НЕкомпетентен държавен служител(съдия) е причината делото да отиде на по-горна инстанция и тя да отмени решението на по-долния Съд(съдия)! Нали така!
