|
| Димитри Иванов |
Йохан Себастиан Бах измислил музикалния инструмент viola pomposa. Той прилича на голяма цигулка или на малко виолончело. Чуваш го пълноценно в концертна зала или поне от хубава стереоуредба. Но нямаше стереоуредби в България.
- Ще търсиш по корекомите и в шипшандера (валутния магазин за българските моряци) - посъветваха ме.
- Нямам долари, нямам бонове. И те нямат уредби, имат само транзистори с тенекиен звук; по-кофти са от руските вефове с разлетите къси вълни.
- Марфа ти решава проблема.
- Марфа е от роман на Достоевски.
- Много си прост - казаха ми. И ми обясниха що е марфа, що е митничарски сандвич.
Колегата ми Георги Калоянов се застъпи да ме пуснат до Париж. Там пестях, гладувах, спях за четири франка на вечер в една maison de rendez-vous (bordel му се вика на английски), но си купих уредба. Не ми останаха пари за митничарския сандвич. Добре, че се върнах със самолета, в който беше стюардеса Димка. Тя отиде в задния отсек на самолета и в полиетиленова торбичка ми донесе един митничарски сандвич. Хубава беше тази Димка, но това нямаше никакво значение, важното бе, че тя беше сърдечно и добро момиче; готово всякак да ми услужи, както и аз на нея. Спукахме се от смях двамата, когато тя седна до мен в самолета и аз й разказах къде съм спал в Париж, а тя ми разказа как в едно шейхство тя и екипажът спали в някакъв много луксозен хотел и там един шейх предложил на капитана на българския самолет да му продаде Димка.
Блажени години, рокът беше млад, Созопол беше малък град, пееше за тогава Георги Минчев. Необмитеният внос беше марфа. Митничарите се задоволяваха с един нищо и никакъв митничарски сандвич.
Сега митничарите издържат партията, която ги назначава за митничари, строят за себе си митничарски селища. Опитай се да ги подкупиш с митничарски сандвич. Опитай се да подкупиш катаджия с 2 лева. Или съдия с 22 лева. Ще ги обидиш.
Бай ви Ганьо бил прозорлив за келепира: Ех, да ми падне солунската митница на мен в ръчичките.
Зам.-премиерът Симеон Дянков каза на митничарите, че никой не се е родил митничар и че ще разсели из страната разните му там митнически и други служби. Единствен архитект Христо Генчев подкрепи намерението за децентрализиране. Аз също го подкрепям; значи станахме двама. Общо взето, децентрализацията бе посрещната на нож. Защо? Защото "за" децентрализирането каза С. Дянков, а ние принципно сме против Дянков ли? Аз съм безпринципен. Аз съм с Дянков, що се отнася до децентрализацията.
Миналата сряда едни форумци ми обясниха, че не е важно какво е казано, а кой го казва. Щом Дянков казва, че е добре да децентрализираме, значи е лошо да децентрализираме. Брей, че принципност.
Нашата бетеанска кадровичка Станка беше принципна, когато назначаваше преводачи. Тя проверяваше до девето коляно дали баща ти е бил царски офицер или национализиран, или едно време дядо ти е напсувал Дядото Димитър Благоев. Щателно проверяваше дали човекът е "наш". Спуках се от смях миналата сряда, когато някои форумци бяха като Станка. Не било важно казаното; важно било кой го казал.
Аз пък мисля, че всеки може да е мъдрец (или глупак понякога). Мисля, че когато Иван Костов беше премиер, той мъжествено взе едно трудно, но мъдро решение България да не се превръща в бежански лагер, когато на Балканите има междуособици. Мисля, че Симеон Борисов, комуто по ред причини не симпатизирам, след атентатите на 11 септември 2001 година каза нещо твърде мъдро: "Ние сме малка страна и по-добре да си гледаме нашите работи." Мисля, че и на сегашния премиер Б. Борисов може да му се случи да каже нещо умно. Това е "The benefit of the doubt", както казват. За себе си казвам само, че съм безпринципен; мисля, че всеки може да каже нещо умно или нещо глупаво.
Неотдавна един голям български разбирач на външна политика каза следната глу .. глу .. следната "неумност":
Ако ние не отидем да се бием с тероризма по света, тероризмът ще дойде при нас.
Ех тия разбирачи, слагачи и пр. кирякстефчовци. Пратихме българчета да се бият с тероризма, но тероризмът дойде при нас на летище Бургас с атентата на 18 юли 2012 година.
Напоследък за всичко се протестира и правилно; иначе няма кой да те чуе. Не че разните протестиращи съсловия ще бъдат чути. Металурзите протестират, че не им плащат надниците, затварят им завода и се гаврят с тях. Учителите протестираха; министрите Орешарски и Вълчев се изгавриха с тях; нарекоха стачката им "седянка". Симеон Дянков нарече протестиращите български учени "феодални старци". Горките протестиращи.
Има и комични протестиращи. Полицаи, протестираха пушейки. Що се не набият с палки и се не арестуват? Протестиращи съдии. Те що се не самоосъдят, дето си уреждат роднините като безимотни да купуват на безценица имоти на морския бряг. Протестиращи митничари. Построили си митничарско селище, пък протестират. Що се не .. самообмитят? Правят театро тия съсловия.
Виж, онзи ден откриването на Олимпийските игри в Лондон беше хубав театър. Английският театър също съсловията го направили. Гилдиите представяли "мистерии". Що пък мистерии? Щото християнската вяра е тайнство, мистерия? Да. Ама и щото всеки занаят си е една мистерия; ти докато му хванеш майсторлъка, първо чирак, калфа, та чак на края евентуално майстор, ако е рекъл Бог, който е също непознаваем и е едно тайнство и едва ли изглежда като брадатия старец, нарисуван от забележителния занаятчия Микеланджело Буонароти на тавана на Сикстинската капела. Ми да.. Занаятът е мистерия, затова е "mestiere" на италиански и "metier" на френски.
В Лондон всяка занаятчийска гилдия играела нещо от Писанието. Хлебарите и готвачите - Тайната вечеря. Ковачите, които ковели остриета на копия - Христос на кръста.
Всяка гилдия си имала една особена каруца, която се казвала "pageant". Горната част на каруцата била като кръгла сцена, че от всички страни простолюдието да може да гледа представлението. Каруцата кръстосвала вонящия Лондон, дето хората през прозорците си изхвърляли съдържанието на нощните гърнета. Каруцата спирала тук-там и лондончаните от улицата или от прозорците гледали спектакъла на занаятчиите.
Ами да, затова на англичаните театърът им е в кръвта. Затова англичаните направиха добър спектакъл онзи ден, когато те откриваха Олимпийските игри в Лондон.
Едно време гилдиите плащали на техните актьори любители според ролята, която те изпълнявали. В архивите на гилдията на ковачите от Ковънтри пише, че за да играеш Господ или Иисус, плащаш 2 шилинга. За да играеш Ирод - 3 шилинга. За да играеш Мефистофел или Юда - 17 (седемнайсет) шилинга.
И в българския Народен театър беше така. Без пари да е, ама във величав герой да се въплътиш. Когато режисьорът Боян Дановски поставяше "Под игото", бележити български актьори искаха да са Бойчо Огнянов. Никой не искаше да играе Рачко Пръдлето. Пламен Чаров хъката-мъката зорлем кандиса да играе Киряк Стефчов. Аз това го видях с очите си. Да, аз бях там, в репетиционната на тавана на Народния театър до склада, дето после Антикаджиев го направи много приятен клуб-ресторант. Да бе, там бях, щото аз бях театрален артист, понеже не можах да стана цирков артист на трапец, щото не ми бяха железни китките на ръцете като на олимпиеца на халките Йордан Йовчев.
Приятелите ми идваха на представленията да ми се смеят, щото, което си е право, право си е, некадърник бях на сцената на Народния театър. Асен Траянов, който после стана главен режисьор в телевизията, се опитваше да ми помогне, но от всяко дърво свирка не става, пък аз си бях баш дърво.
Било каквото било. Като сън минава животът. Life is but a dream.
Аз от десетки години се обаждам всяка седмица; ще гледам и идната да се обадя, но трудно се оправям с компютрите, за мобифоните да не говорим, не знам дали ще успея да се обадя от Камен бряг. Нали не съм човек от ХХI век, нито от ХХ, а от XIХ, когато Достоевски писал за госпожа Марфа. Марфа, мислех си аз, ще да е дума за контрабандата през Варна и Бургас и Одеса; не ще да е град Одеса, щат Тексас, където добивал нефт на Джордж Буш баща му. Но в "Гугъл" ми излезе: Marfa is a town in the high desert of far West Texas. Аз за какво си мислех, то какво било. Чувствам се, както се чувствал последният динозавър. На Камен бряг приятелят ми Петьо Тодоров има къща и лодка; ще ходим за риба. Ще си пея Life is but a dream:
Row, row your boat
Gently down the stream
If you see a crocodile
Don't forget to scream ..
Jusautor DI copyright
)) Веселяшко настроение - добре. С удоволствие се чете.
Марфата я затриха . Шипинг битти , Батинка и само контрабандата остана . За всеки случай , гледайте хоризонта , може да засечете някой чувалче , ваше е ... 
Някои форумци се хванаха да доказват, че едното идва от гръцки, другото от латински. But that's not the point