Проф. Георги Марков е един от най-големите специалисти по история на България след Освобождението. Дълги години той беше директор на Института по история към БАН.





- Проф. Марков, възможно ли е съвременници на дадено събитие или личност да имат реална преценка за това доколко те заслужават да влязат в историята?

- Не. Трябва да мине поне едно поколение време, както казваме ние историците, което означава най-малко 25 години. Бойко Борисов може да даде оценка на своите министри, но той не може да посочи кой от тях ще влезе и кой няма да влезе в историята. Това важи и за самия него. Времето е най-строгият съдник. Всяко поколение има право да си пише историята. Едни личности, които днес ги оценяваме по един начин, след 50 години ще се оценяват по друг начин. Не бива да се прибързва. А да се включи правителството на Бойко Борисов в учебниците по история, е прибързано, защото не е изтекъл дори мандатът му. В момента за сегашното правителство могат да се произнасят журналисти, политолози, социолози, но не и историята.

- Един от аргументите за включването на сегашното правителство в учебниците по история е учениците да знаят кой е настоящият премиер.

- Бойко Борисов е в телевизора, в списанията, на футболното игрище. Той е достатъчно известен. Не е редно тези, които управляват, сами да си дават оценка. Моят съвет е да не бързат да влизат в историята, защото е важно и като какви ще останат в нея. Защото в историята има и зли гении. Хитлер, Сталин, Нерон, Чингиз хан са големи исторически личности. Интересното е, че в историята най-трайно влизат масовите убийци - от античността до днес. Народите помнят тях. Народите уважават тези, които са ги изтребвали.

Много личности, които са открили лекарства, медицински уреди, които са се преборили с тежки епидемии, не се знаят от хората. А те са спасили милиони. Историците също имат известна вина. Ние търсим във всяка епоха силните личности. А онези, които са спасили милиони човешки животи, минават в тяхната сянка. Преобладава събитийната история, политическата история, военната история. Другата история я наричаме всекидневна, която допълва събитийната историята. У нас например все още не се обръща внимание на психоисторията, психография на великите мъже от човешка гледна точка. Защото някои от тях са страдали от тежки болести.

- Все пак има примери за личности, за които е било ясно, че ще останат в историята още на техните съвременници, като например Стефан Стамболов.

- Той самият е имал подобно самочувствие. Той е казвал - аз управлявам по вътрешно убеждение, може да не съм прав, но историята ще ме съди. Той поема отговорност, не казва, че е виновен предният министър-председател, макар да хвърля Петко Каравелов в Черната джамия. Но е виждал, че съгражда основите на модерната българска държава.

- Бойко Борисов също обича да поема лична отговорност за всичко, да се намесва във всичко.

- Да, но епохите са различни. Стамболов е можел да затвори България, онази селска България с 85% селско население. Тогава не е имало газопроводи, петролопроводи, ядрено гориво, НАТО и т.н. Хората са купували кибрит, газ, сол, иначе всичко са си произвеждали. Но сега сме зависими в много отношения и затова Борисов не може да се държи като Стамболов. България е в ЕС, от Брюксел ни дърпат ушите по разни поводи и т.н.

Стамболов също е пример за това, че се помни държавникът със силната ръка. Преди 4 години отбелязахме 100 години от обявяването на независимостта на България. По това време премиер е бил Александър Малинов. Хората тогава често питаха - а бе кой е тоя? А той е бил три пъти министър-председател. През 1931 г. е за трети път начело на правителството на Народния блок. В Женева по време на словесен двубой с Венизелос за репарациите получава първия си инфаркт. Тогава отстъпва поста си. След преврата на 19 май 1934 г., когато е суспендирана Търновската конституция, той непрекъснато се бори за нейното възстановяване и за връщането на многопартийната система. През 1938 г. има парламентарни избори, но без партии. Издигат се сами личности. Малинов, въпреки че вече е в тежко положение, очаква третия си и смъртоносен инфаркт, отива в кино-театър "Роял" да държи реч, която се оказва последна за него, защото рухва на трибуната. Загива за демокрацията, но хората не го помнят. Помнят само, че бул. "Людмила Живкова" в "Младост" сега носи неговото име. Народът помни този държавник, който е налагал със сопата. И това не важи само за България, дори не само за Източна Европа.

- Значи би трябвало да посъветваме политиците да не се натискат много да влизат в историята, защото там запазеното място е най-вече за злодеите.

- Да. Те оставят най-дълбока следа в народната памет. Човеколюбивите и демократичните политици са на по-заден план. И може би това е една клопка за държавниците, защото всички искат да са като Стамболов.

- Според вашето мнение периодът на прехода към демокрация не би трябвало да се изучава в учебниците по история, защото не са минали 25 години.

- Редно е да се изучава историята до 1989 г. Това вече е една отминала епоха. А и архивите вече са отворени, сега можем да напишем историята на социализма в България. Аз имам горчив опит, защото навремето като млад специалист много исках да пиша за България през Втората световна война. Бях три години в института за военна история. И един от генералите там, който е съвременник на тези събития, директно ми заявяваше, че определени факти, които съм описал, не са били такива. Тогава не можех да напиша това, което исках.Тогава не се пишеше история на Втората световна война. Пишеше се история на антифашистката съпротива или на Отечествената война.

- През тази година чествахме 175 г. от рождението на Левски. Смятате ли, че ние вече сме наясно както точно е представлявал Левски и имаме реална оценка за неговото дело? Или може би продължаваме да го приемаме като светец, а не като най-успелия български политик.

- Още Захари Стоянов обявява Левски за национална икона и го поставя над всички национални герои. Доскоро никой не дръзваше да посегне към образа на Левски, но вече се намират и такива. Има фондации, които дават доста средства за разбиване на митове. Левски е обаче много напред във времето.

- Как върви подготовката по честването на Балканската война?

- Вече има национален комитет и национална програма. Кулминацията ще бъде на 5 октомври, когато е обявена войната. Честването ще бъде в няколко областни центъра. Например в Стара Загора, в църквата "Св. Богородица" сутринта на 5 октомври ще се чете манифестът за обявяването на войната. Там ще има възстановка на събитията. В София на 3-4 октомври ще има международна конференция. След това ще има лъчове към Благоевград, Велико Търново, Смолян, Кърджали и др. На 11 март догодина в Шумен ще се разиграе превземането на Одрин.

- А ще бъде ли отбелязана по някакъв начин и злощастната за нас Междусъюзническа война?

- Досега втората балканска война, наречена Междусъюзническа, не се отбелязваше. Но този път историците успяхме да се наложим. Винаги съм настоявал, че големите поуки са от загубените войни. Ние няма да честваме националната катастрофа. Но за втората балканска война ще има международна конференция.