Комисията за защита на конкуренцията, която във форума на "Сега" и в други форуми съвсем разбираемо бе прекръстена на комисия за защита на картелите, взе поредното си скандално решение. На фона на публични твърдения за открити солидни доказателства за картел на пазара на горива онзи ден комисията реши, че картел няма. След година разследване КЗК установи един-единствен всеизвестен факт - че "ЛУКойл България" публично обявява цените си на едро. Това според комисията създава "изкуствена прозрачност" на пазара и заплашва конкуренцията заради възможността от съобразяване на цените. За теоретичната опасност никой няма да бъде глобен, защото разследваните за картел компании вече са обещали да спрат светкавично да бъдат изкуствено прозрачни.

С този фарс КЗК се надява да приключи въпрос, засягащ крупни бизнес интереси, политически натиск и стотици милиони левове разходи за всички български граждани. Не бива да й го позволяваме.



Поредната гротескна развръзка в постановката "Властта срещу картелите"



е логична за тукашната практика, но това не я прави по-малко скандална. Зад шикалкавенето на КЗК около пазара на горивата надзъртат много едри силуети и ако в България наистина имаше независими институции, пълният завой в мнението на независимите експерти би следвало на свой ред да бъде обект на разследване. Би следвало да има и оставки - дори и с цената на ясното съзнание за традиционната недосегаемост на кукловодите. През какви сюжетни обрати мина постановката и как посърна КЗК?

Че независимата комисия ще зависи от твърде много неща, пролича още през 2011 г. в разгара на "войната" за лиценза на "ЛУКойл Нефтохим Бургас". Комисията бе сезирана от транспортния и икономическия министър на фона на протести срещу цените на горивата и временното отнемане на лиценза на "Нефтохим". Само два месеца след началото на проверката шефът на КЗК Петко Николов спокойно обяви, че на пазара няма нищо нередно, защото участниците в него са много и никой не се оплаква от "ЛУКойл". Това подранило неубедително изказване при неприключила проверка на бизнес за милиони бе първият знак за натиск върху комисията.

През август нещо се случи и спокойствието изчезна. На базата на засекретен в почти всички важни части секторен анализ комисията започна производство за установяване на забранено споразумение при определянето на цените на едро от "Лукойл България", "Ромпетрол България", "Нафтекс петрол" и "ОМВ България". КЗК образува и второ производство само срещу "ЛУКойл България" - заради непазарни клаузи за минимални препродажни цени и проблемни отстъпки "лоялност" в договорите, обвързани с обемите закупувани горива.

Затишието в работата на комисията



приключи година по-късно при познати обстоятелства -



нови рекорди в цените на горивата, нови закани за протест и може би по чисто съвпадение оставка на сезиралия КЗК министър - Трайчо Трайков. В деня, в който той напусна кабинета, КЗК предяви официални обвинения в картел към четирите фирми. Конкретни детайли не бяха съобщени, но самото обвинение би следвало да е следствие от открити категорични доказателства за непозволени контакти между разследваните компании. Наличието на публично обявявани тарифи от "ЛУКойл България" и възможността на теория за съобразяване с тях бяха факт още през 2011 г., когато комисията разясни, че това не е достатъчно за повдигане на обвинение.

За наличието на твърди доказателства, които не почиват на съмнения и на вече установените паралелни ценови политики, гарантира публично пред парламента лично председателят на КЗК Николов. Пред депутатите от икономическата комисия на НС той дори обяви, че при откритите солидни доказателства за картел комисията е преценила за ненужно да претърсва офисите на компаниите. При изслушването му стана известен друг странен факт - че комисията не е предявила отделно обвинение за непазарните клаузи за препродажни цени и отстъпки в договорите на "ЛУКойл България", защото това нелоялно поведение можело да е един от инструментите за установяване на картелно споразумение, тоест да се изследва в рамките на производството за картел. На въпрос на журналисти кой ще понесе отговорност, ако обвиненията в крайна сметка не издържат, тогава Николов се обиди.

Сега е ред да се обидим и ние. Докато не разясни какво точно е открила, какви насрещни аргументи са изтъкнали обвинените компании и защо те са приети за убедителни, комисията е най-малкото в хипотеза на пълна некадърност. Ако комисията е действително такава, по-добре да си ходи. Ако наистина има солидни доказателства и някой я е натиснал да ги укрие, да влезе прокуратурата. Глобата при доказан картел - до 10% от оборота за последната година, би възлизала на стотици милиони. Комисията трябва да обясни и естеството на спорните клаузи за отстъпки и предпродажни клаузи в договори на едро на "ЛУКойл", ако иска да й повярваме, че те не ограничават конкуренцията. Като доказателство за това комисията изтъква абсурден факт - вносът на горива се увеличил.

Много вероятно обаче до отговори да не се стигне, защото комисията със сигурност ще се опита да мълчи, скрита зад удобната търговска тайна. Усилия да я принуди да говори следва да положи парламентът. Ако комисията постоянно ще мълчи с аргумент търговска тайна при случаи от голям обществен интерес, ние сме в пълното си право да я наричаме комисия за защита на картелите. Картелите убиват малките производители, малките търговци, крадат от всички нас. И ако ще трябва да ги борим сами по улиците без никакви съюзници, да спрем да я издържаме тази ненужна, вредна държава.