Има много съдебни дела, които Брюксел наблюдава внимателно. Маргини, Галеви, Батко, Братко...

Има обаче едно дело, което Еврокомисията и ОЛАФ буквално следят под лупа. Става дума за делото за източване на евросредства по програма "САПАРД". И те наистина очевидно ще видят не едно или две абсурдни неща.

Защото, след като първоначално първата инстанция - Софийският градски съд, приключи сравнително бързо делото, и то с много тежки присъди, делото се застоя близо две години във втората инстанция - апелативния съд. След много успешни опити, то да бъде



протакано и разтегляно до безкрай във времето



най-накрая дойде и моментът за произнасяне. И Софийският апелативен съд върна на първата инстанция делото срещу бизнесмена Марио Николов, съпругата му Марияна и още четирима души.

На практика това означава, че се отменят и присъдите. Сега ще трябва да го гледа нов състав на СГС. След това, какъвто и да е изходът, делото пак ще отиде в апелативния съд, а по-късно и във Върховния касационен съд. А това със сигурност отлага за неопределено бъдеще приключването му.

А до този момент то беше един от малкото поводи за хвалба на българското правосъдие, включително и в доклада на ЕК.

На последното заседание в апелативния съд, което бе на 11 юли, апелативната прокуратура поиска от съда да потвърди наложените от Софийския градски съд наказания за всички подсъдими. Марио Николов, Мариана Николова, Ана Шаркова, Валентин Ангелов, Лазарина Георгиева и Иван Иванов са подсъдими за източване на средствата чрез фалшиви документи за внос на машини за месопреработка. Техниката обаче била купувана на старо, но е декларирана като нова. По този начин са били източени близо 7.5 млн. евро от европейските пари, смята прокуратурата. Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ обяви на няколко пъти, че



за нея измамата е безспорна, защото машините са



били само обновени, а под боята им пише ГДР.

На 30 юни 2010 г. Софийският градски съд призна за виновен и осъди Марио Николов на 12 години затвор при първоначален строг режим на изтърпяване. Съпругата му получи 5 години затвор. Ана Шаркова, Валентин Алексиев, Лазарина Георгиева и Иван Иванов бяха осъдени на 10 години лишаване от свобода.

Тогава делото бе гледано от Георги Колев, който сега е председател на Върховния касационен съд. Той написа скоростно и мотивите към тежките присъди и вероятно за награда бе пратен за 7 години на едно от най-възловите места не само в съдебната система, но и в цялата държава.

Друг е въпросът, че още тогава адвокати твърдяха, че мотивите са всъщност абсолютно преписан обвинителен акт, дори с препинателните знаци. И че вероятно актът е даден на флашка и просто е копиран в мотивите към присъдата. Както и да е направено копирането или преписването, то е най-малкото проява на лош правораздавателен вкус.

Сега ще се чуят гласове, че съдебната система била лоша, че само протака делата, че подсъдимите може да се отърват завинаги и какво ли още не. И вероятно ще бъдат прави. Важното е обаче стрелите на недоволство и критики да са правилно насочени. Още веднага трябва да се отбележи, че това не е първата присъда, която пада толкова шумно на втора инстанция. Не и първата такава на Георги Колев, която апелативният съд отменя. Същото се случи например и по едно от делата срещу бившия шеф на "Топлофикация" Валентин Димитров. Колев събра аплодисменти с бърза, тежка, 14-годишна присъда, която обаче



после бе направена на пух и прах от апелативния съд



И ако тогава това мина някак между другото, то сега няма как. Защото наистина става дума за емблематичен случай, който се наблюдава много строго и от българската общественост, и от официален Брюксел. И вече започват да се появяват въпроси дали е възможно да се играят игрички, в които на първа инстанция се демонстрира бързо и с много тежки присъди правосъдие, а всъщност още в обвинителния акт и в първите съдебни решения се залагат такива мини, че делото да се точи и връща, докато накрая се окаже или че няма виновни, или пък че е изтекла давността.

Или пък дали бързото и рекламно правораздаване всъщност не ги ражда често слепи?

И не е ли този театър с много бързото написване на присъди и мотиви често дори по-лош от бавенето на написване на мотиви? И дари постепенно няма да се разбере и кой всъщност играе за обвиняемите и подсъдимите? Дали не е вярно и това, че който най-шумно и много вика и се хвали, всъщност май прави точно обратното? Но това са все неща, чиито отговори определено предстои да търсим или да получим.

Но е съвсем естествено да видим



какви пък са аргументите на апелативния съд,



за да стигнат до това определено сериозно решение - да се възпротивят на обществените и европейските очаквания, да отменят присъдите по делото и да го върнат за гледане отново на първа инстанция? Може пък те да играят някакви игрички? И да не би да няма нищо зад аргумента, че делото се връща "заради допуснати съществени процесуални нарушения - противоречия, неясноти и пропуски".

Ако човек се задълбочи в мотивите на апелативните съдии обаче, критиките определено звучат унищожително. И то за тези, които са писали обвинителния акт, и тези, които са произнесли първоинстанционната присъда. Защото в цивилизования свят по наказателните дела всичко трябва да бъде доказано и това, че има очевидни неща, все още нищо не означава.

Обаче се оказва, че според апелативните съдии от присъдата на СГС например не става ясно кога, как, по какъв начин и с какви действия всеки от подсъдимите е извършил престъплението, в което го обвиняват - документна измама, осъществена от организирана престъпна група, на която Марио Николов е ръководител. Тричленният състав на САС - Снежана Душкова, Христина Михова и Надежда Трифонова, в решението си на практика потвърждава, че присъдата е нещо като преписан обвинителен акт.

Освен това според тях в нея



няма произнасяне по голямата част от доказателствата,



свидетелските показания и възраженията на страните, направени чрез техните защитници. Някои от тях са дори напълно игнорирани.

"Най-същественото нарушение е неизлагането на съображения в мотивите на присъдата по отношение на всички съществени елементи на престъпните състави, в осъществяването на които са обвинени подсъдимите, обстоятелствата и фактите, свързани с обективната и субективната страна на деянията, наложените наказания и гражданските искове", пишат апелативните съдии. Според тях е налице и отсъствие на "мотиви, които да съдържат обсъждане на доказателствените източници, липсата на анализ на фактите и на съображения в подкрепа на взетото решение, относно противоречията в доказателствените средства".

Апелативните съдии цитират и част от първоинстанционната присъда, за да покажат защо не е доказано категорично, че въпросните лица са действали като организирана престъпна група. "По своята същност, независимо от обстоятелствата за



роднински или трудовоправни отношения



между подсъдимите лица, във връзка с осъществяваната търговска или друг тип дейност, всеки един от тях действа с убеждението за съпричастност към едно цяло по отношение на извършените сделки с машини за месопреработка и участието в рамките на субсидиране по програма "САПАРД" и получените приходи във вид на субсидии", пише Георги Колев в присъдата си. В нея пише, че те имали "силно застъпено използване на технически средства за комуникация, висока степен на организираност и подготовка за участие по програма "САПАРД'". Според апелативните съдии обаче такива голи твърдения не доказват, че те са организирана престъпна група.

"Тази част от мотивите на присъдата (както и по-голямата част от тях) е буквално възпроизвеждане на част от обвинителния акт. В мотивите на присъдата не са посочени фактическите положения, установени и приети от съда, свързани с отношенията между подсъдимите - какви са трудовоправните и роднинските връзки между тях (освен за съпрузите М. Николов и М. Николова), как, кога и къде са комуникирали помежду си, какви са тези особени технически средства на комуникация, които са използвали, какви функции е изпълнявал всеки един от подсъдимите, какво е било мястото му в структурата на организираната престъпна група. Декларативното посочване на някакви "изводи" не може да замести изложението на фактите, приети за установени от решаващия съд", пише апелативният съд.

На практика те посочват, че това, че често са си говорили по телефона, не означава задължително, че са имали висока степен на престъпна организираност например.

Документните измами са едни от най-трудните за установяване и доказване престъпления, изисква се задълбочена преценка на всички факти, припомня САС. "Такъв анализ изобщо липсва в мотивите на присъдата. Нещо повече, не са посочени документите (по вид, време и място на издаване, съдържание и автор), които са били използвани при осъществяване на документната измама", добавят магистратите.

Според тях дори "не става ясно дали подсъдимите са използвали документ с невярно съдържание или неистински документ - на различни места се твърдят различни неща". А



добър или лош НК прави голяма разлика



между двете.

"Защитниците на подсъдимите са направили задълбочен анализ (за разлика от прокуратурата и съда) на посочените в обвинителния акт документи, като са изразили редица възражения, на които също не са получили отговор в мотивите на крайния съдебен акт. Нещо повече, първостепенният съд не само не е отговорил на тези възражения, но не е изложил и собственото си становище относно относимите факти и елементите от състава на престъпленията", добавят апелативните съдии в решението си, с което отменят присъдата на СГС.

Те смятат и че е безпредметно при това положение изобщо да отговарят на многобройните възражения, направени от защитата, относно обосноваността и доказаността на обвиненията. Просто защото изобщо не става ясно какво е приел за установено първоинстанционният съд.

"Това поставя



в изначална невъзможност



настоящият съдебен състав да проследи логичността, последователността, обосноваността и законосъобразността на правните съображения на първостепенния съд", пише в решението на САС.

Оказва се, че има процесуални нарушения дори при решаването на гражданския иск и при определянето на разноските, доколкото не се казва кой колко ще плати. Нещо повече. От присъдата на СГС не става ясно дори какъв е видът на мястото, където подсъдимите трябва да изтърпяват наложените им наказания лишаване от свобода.

Като оставим настрана езикът и на първата и на втората инстанция, който е толкова далечен от хората, то няма как да не се отбележат няколко неща. И те са, че ако организирана група са всички, които често си говорят помежду си и заедно с това получават земеделска субсидия, то да се готвят за затвора още няколко хиляди души. Или пък ако съдиите вече само ще преписват обвинителните актове, и то основно заключенията на МВР, то нещата изобщо не са добри. И ако ще се пишат такива съдебни решения, които само уж показват силата на държавата, а пък после се оказват в полза на осъдените, то правосъдието наистина е поставено под въпрос.