На първото си заседание през септември депутатите ще гласуват създаването на парламентарна комисия, която да контролира Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Представители на опозицията и експерти вече изразиха мнение, че това ще наруши сериозно независимостта на регулаторния орган, който според тях може да бъде контролиран само и единствено от някоя европейска структура.

По-големият проблем е, че каквото и да се случи, новата парламентарна комисия едва ли ще постигне някакви сериозни резултати, които да бъдат усетени от гражданите. Отсега може да се прогнозира, че нейната основна роля ще бъде да омекоти чрез различни пиар хватки удара, който ГЕРБ получи след последното повишаване на цената на тока. Достатъчно е само да се отбележи, че тази комисия се създава няколко месеца преди следващите парламентарни избори. Просто Борисов ритна ДКЕВР като горещ картоф към парламента. През 2010 и 2011 г. разигра пиески пред публиката как ще свали цената на тока, после на бензина. Естествено, че не намали, но вероятно спомогна за вдигането на цената. Тъй като този номер вече не върви, Борисов прехвърли тегобата ДКЕВР на парламента.

Досегашната практика на парламентарните комисии, които пряко контролират даден сектор - в случая икономически, не дава особено големи поводи за оптимизъм. Обикновено тези комисии се създават на паритетен принцип и се ръководят от опозицията. На думи звучи добре, но практическият ефект от тяхната работа клони към нулата.

Парламентарната комисия за контрол на ДАНС например заседава сравнително редовно и често излиза с най-различни становища. За последно членовете на комисията бяха недоволни, че в годишния доклад за състоянието на националната сигурност за миналата година е пренебрегнат и подценен рискът от международния тероризъм. Тази препоръка обаче дойде пост фактум, след атентата в Бургас. В края на миналата година от комисията разкритикуваха правителството, тъй като според тях бюджетът, предвиден за ДАНС, е твърде малък. За 2012 г. за ДАНС са заделени 75 млн. лв., докато преди това цифрите са били доста по-големи - 133 млн. лв. при създаването на агенцията.

Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове се помни най-вече с



колоритното съкращение на наименованието си - КЕВКЕФ



Основното й занимание е да прави пиар на изпълнителната власт и по-специално на онази част от нея, която е отговорна за еврофондовете. "На 30 май 2012 г. комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обсъди текущото състояние и напредъка при усвояването на европейските средства в страната по линия на оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 - 2013 г. Народните представители пожелаха успех за справяне с нелеката задача за съществено ускоряване на процесите на договаряне и разплащане по програмата... На заседанието, проведено на 28 март 2012 г., комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове съвместно с представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, национална компания "Железопътна инфраструктура" и агенция "Пътна инфраструктура" обсъдиха напредъка при усвояването на средства от оперативна програма "Транспорт". Министър Ивайло Московски заяви, че България има всички шансове да се превърне в първата държава в ЕС, която може да усвои целия финансов ресурс по програма". В този дух са издържани съобщенията, касаещи работата на комисията.

Постоянно действаща подкомисия, която осъществява парламентарен контрол върху дейността на Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и служба "Военна информация" към Министерството на отбраната. Това е



дългото заглавие на една от най-безсмислените комисии в парламента



На нейните заседания обикновено се прелива от пусто в празно, без да се достига до някакъв съществен краен резултат. Не че няма нужда от сериозна работа в тази област. За НРС и НСО все още няма закони, по които да работят. Депутатите от комисията обаче предпочитат да говорят общи приказки като това да се създаде ли специален орган към МС, който да има управляващи, контролни и аналитични функции по отношение на разузнавателните спецслужби.

Подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства е единствената от тази група парламентарни комисии, за която може да се каже, че върши работа. От това обаче също няма особена полза,



защото изпълнителната власт отказва да се съобразява



с нейните препоръки. Особено показателно бе поведението на комисията в края на 2010 и началото на 2011 г., когато избухна скандалът "Мишо Бирата" с изтичането на СРС, в който беше замесен и Бойко Борисов. /По думите му първо беше натопен, година по-късно призна, че е водил такъв разговор./ Сравнително бързо комисията излезе с доклад, в който много точно констатираше проблемите. Депутатите установиха липса на регламент за прилагане на СРС чрез непосредствен достъп до информацията, което води до намаляване на гаранциите за законосъобразното им използване. Според тях информацията, придобита чрез подслушване, не се ползва само в рамките на досъдебното производство, както е по-закон, а се докладва на висшите ръководители на ДАНС и МВР. В доклада се изтъкваше, че липсва разграничаване на правилата за използване на СРС по отношение на организираната престъпност и за опазване на националната сигурност, което създава предпоставки за използването на данните за политически цели. В доклада бяха директно посочени отговорниците за проблемите, а именно преките ръководители на сектора за сигурност, сред които и вътрешният министър Цветан Цветанов. Той обаче, както е известно, отказа да поеме отговорност. От тогава насетне от подкомисията настояват за законови промени, с които подслушването да мине към правосъдното министерство, а разрешението за използване на СРС, когато става дума за национална сигурност, да се дава от парламента. Тези идеи обаче очевидно няма да се реализират в този мандат, въпреки че по темата в правосъдното министерство отдавна заседава работна група.



Въпросът с парламентарния контрол върху изпълнителната власт е твърде голям



И е много спорно дали въобще у нас някога е бил истински и ефективен. По правило нашенските парламенти са добавка към изпълнителната власт, въпреки че по конституция би трябвало да е точно обратното. В момента има достатъчно много комисии, на които пряко се делегират контролни функции. Тъй като мандатът вече върви към края си, може да обобщим, че тези комисии не допринесоха съществено за ефективен парламентарен контрол върху правителството. Същата работа ще е и с комисията за ДКЕВР.