Резюме: В това писмо ще разкажа за Homo Ludens, играещия човек. Край на резюмето.



Всички играем. Някои сме като Кака Сийка на Чудомир:

Не пия, не пуша. Не съм от тях, как'Сийке, дето играят на компютъра в офиса; на пачинко, с едноръки бандити в казина, нито на Тото.

Това е играта на конформиста. "Вие не ме оценявате, ценете ме повече."

Ако гаджето ви се цупи и мълчи, то играе играта "Аз искам да ми обръщаш повече внимание".

Ако детето ви безобразничи и ви предизвиква да го напляскате, то не е лошо дете, то иска да научи къде е границата, до която може да стигне. То играе с вас играта "Testing the limits" ("Games People Play", Eric Bern).

Играта на доброто ченге и лошото ченге я знаете, няма да я обяснявам.

Играта на "Първия", ТЖ (Тодор Живков) беше "Аз съм човек от народа" (филмът за него се казваше "Човек от народа").

Сегашният "Първи" ББ (Бойко Борисов) я играе по-грубо: "Аз съм простак и вие сте простаци; гласувайте за мен".

Ако си падате по история на философията, Хераклит е писал за игрите. Ако хазартът ви увлича - играчи на рулетка задълбочено са се занимавали с теорията на вероятностите. Ако военното дело ви интересува, то сериозно се занимава с теорията на игрите.

Първите олимпиади били само за мъже. Войните спирали. Спортът е игра на война. Кученцата и котенцата също си играят. Но само Homo Ludens се е извисил до хазартните игри с букмейкъри и обзалагания като "Хайде на бас".

Аз уж никакви игри не играя, но като ми кажат "А на бас", хващам се. В игрите на карти не ме бива, отегчавам се, забравям правилата. Моите приятели бриджьори все настояваха да ме научат, за да имат четвърти на масата, и се ядосваха: Може ли така, уж си интелигентен човек!

В МОЖ (Международния дом на журналистите) те играха с едни поляци, които се оказали класа над тях и обидно ги били. Един от моите приятели се хванал на бас, че и той ще обиди поляците. Казал им: "Вярно, класа сте, ама ей тоя с очилата, дето слиза по стълбата (сиреч аз), той е ... - (и ми приписал всички международни бридж подвизи на директора на НДК Христо Друмев). - Само че той (сиреч аз) не играе с кого да е. За да не ви обиди, той сигурно ще ви каже, че не може да играе бридж.

Аз точно така казах на поляците, когато те ме поканиха на бридж, и без да искам, ги обидих, а моят български приятел спечелил баса.

После в София ние, приятелите, се смеехме, че на паметника "1300 години България" пред НДК му викат "шестоъгълния петохуйник", а Тодор Живков минал покрай него и казал: "Страх ме е, че това ще тръгне и ще ме подгони".

Сега, през 2012 г., чета по-немислещите форумци: "Тази тоталитарна грозотия да я гръмнат!"

Я! И те изкуствоведи колкото ТЖ. ТЖ сега си има форумни следовници! Бравос, форумци!

Беше 1988 г., имаше олимпиада в Сеул; украинецът Сергей Бубка взе златен медал. Ние гледахме олимпиадата на телевизора в спортната база на ЦСКА вляво от колелото по пътя за летището и пиехме нектар от праскови, тогава имаше много хубав български нектар от праскови. Аз се изфуках, че всичко, дето го правят шампионите, аз същото го мога едно към две. - Как едно към две? - Ей така: Те сто метра бягане за десет секунди, аз за двайсет. Те 1500 метра плуване за 15 минути, аз за 30 минути.

- Басираш ли се?

- Да .

Обзаложихме се по на една месечна заплата. В спортната база на ЦСКА имаше плувен басейн, писта, всичко имаше. Когато си допих нектара от праскови и не поръчах втори, щото мислех или в басейна, или на пистата да спечеля баса, приятелите довтасаха с един прът за овчарски скок и казаха: Бубка прескочи 6 метра, ха сега ти скочи 3 метра.

Беше 1988 г. После Берлинската стена падна, СССР се разпадна, спортът се промени. Някога нямало жени на олимпиадите, а сега жените излизат на тепиха за борба, вдигат щанги, боксират се отлично. Жените влязоха във всички спортове, които бяха само мъжки. Мъжете не влязоха в женските спортове и слава богу още няма мъже в художествената гимнастика и синхронното плуване. Гей дружинките още не са рипнали, че ги дискриминират.

Старомоден съм аз. Не ми е приятно да гледам как една жена я удрят на боксовия ринг. И тогава, през 1988, бях старомоден - бях се хванал на бас, не изклинчих от овчарския скок. Засилих се, забих пръта пред летвата, поставена на 3 метра, прътът ми се заби в корема и докато се превивах от болка, приятелите ми се превиваха от смях. После заедно изпихме моята заплата. Загубих баса, платих.

А на мен не ми плащат, като спечеля бас. В телевизията работеха хиляди; Асен Агов само двамина успя да настрои против мен. След години вторият ми каза:

- Щото имаш картонче в ДС. Донасял си за твоите колеги и приятели.

- А на бас, че не съм. Иди на улица "Врабча", където били отворили досиетата. Сигурно ми е много дебело досието, но в него ще намериш доноси за мен, не от мен. Ако намериш от мен, плащам, не намериш ли - ти плащаш.

А първият ми каза:

- Ти и другите хвалехте Тодор Живков.

- А на бас, че не. Рулоните със записите са в склада до Захарната фабрика. Иди и намери запис да съм изрекъл името Тодор Живков.

И вторият, и първият се покриха и не ми платиха. Не са старомодни като мен.

Да знаят по-немислещите форумци, дето са на един акъл с ТЖ като изкуствоведи:

Няма да се намери запис да съм изрекъл името на "първия", нито в печата ще се намери да съм го написал. По простата причина, че да хвалиш ТЖ не беше задължение, а привилегия. И да бях искал, нямаше да се вредя сред хвалещите.

Ала сега, след години, аз вече мога да похваля ТЖ. ТЖ каза: "Това дето ние го построийме, тия сегашните не моат и да го боядишат, ха-ха!".

Така е. Сегашните само могат да продават надземното и подземното богатство на България, както златото го харизаха на Dundee Precious Metals. Компанията "с отговорност към обществото", саморекламираше се тя, спонсорирайки излъчванията на БНТ на лондонската олимпиада 2012. Ха-ха! ББ знае и си трае.

При ТЖ, вярно, простотии като "Кремиковци" и др. Но хубави бяха по Живково време българските нектари от праскови и от кайсии. Тогава България изпревари Италия и стана първа в Европа по износ на домати, доматено пюре и сок, а сега внасяме девет пъти повече плодове и зеленчуци, отколкото изнасяме.

Държавите с хубава природа и хубави храни ще станат по-богати от държавите с петрол. Като си рушим природата с хотели, като ставаме обслужващ персонал на бедни туристи и изнасяме проститутки и престъпници вместо домати, ние си проиграваме шанса.

Още нещо хубаво за ТЖ: той не ходеше по олимпиади да ни излага пред света празнодумствайки като сегашния президент Р. Плевнелиев. Нито като сегашния премиер ББ, който търси за българския спорт бизнес спонсори, както приютът за бездомни кученца търси осиновители за кученцата. Бизнесмените спомоществуватели (спонсори) ще получат привилегии и това е още един начин да има далавера и ограбване на България. Но това бившите спортисти Стефка Костадинова и Любо Ганев не го проумяват. За тях ББ е благодетел на спорта. Слугинаж. Преди пред ТЖ, сега пред ББ.

Пък ББ си реже лентички. ТЖ също режеше лентички - менче вода, погача, поднесена от мома в носия, и т.н. Но ТЖ крупни обекти откриваше.

Папандреу старият, не най-старият, щото те са трима - дядо, син и вкук - средният Папандреу, когато беше в България, отчупи къшейче от погачата и вместо да го лапне, набута го в устата на ТЖ. Сега ББ - същия изтъркан номер, ама като няма висок гост, набутва залчето в устата на момата с носия. И реже лентички за щяло и нещяло.

А Лиляна Павлова, министърка на регионалното развитие и благоустройството, отишла във варненското село Гроздьово, открила 12 километра закърпен третокласен път между село Гроздьово и село Бозвелийско. Там - чета аз - тя разяснила на народонаселението, че рязането на лентички било европейска повеля. Ако не режем лентички, Европейската комисия щяла да накаже България.

Патил съм си аз от басове. Още помня как ми се заби в корема онзи прът за овчарски скок. Ама нищо. Готов съм пак да играя на бас. Басирам се, че няма европейска повеля да режем лентички. За това колко може да са ни криви краставиците може да има изискване, но да режем лентички няма. Басирам се за каквото кажете. Хайде да играем! Хайде на бас. Ехо-о-о! Има ли тук играчи?

Jusautor DI copyright