Вълшебството, осигуряващо небивалия успех на развиващите се азиатски страни, вече не работи. Износът на производство от Запада в Азия стана неизгодно, затова сега тези региони са обречени на вял икономически растеж.

Преди година икономистите изпитваха лекомислен оптимизъм по повод развиващите се държави. За разлика от САЩ и Европа, където перспективите за растеж изглеждаха в най-добрия случай слаби, на развиващите се пазари предричаха високи темпове на растеж, които трябваше да се превърнат в двигател на световната икономика.

Преди година икономистите на "Ситигруп" направиха извода, че обстоятелствата както никога преди съдействат за икономическото развитие на целия развиващ се свят. Според техните прогнози световното производство, подхранвано от развиващите се азиатски и африкански държави, трябва да расте стабилно до 2050 г.

Консултантската компания PwC предсказваше, че в средата на века растежа на БВП на глава от населението в Нигерия трябва да се изравни с индийския и китайския (те леко ще се забавят) и да надхвърли 4.5% годишно.

Още една консултантска фирма - McKinsey, прекръсти Африка, която дълго време беше смятана за синоним на "икономически провал", в земята на "настъпващите лъвове".

Но бедата дойде от там, откъдето не я очакваха. Темповете на растеж на африканските и азиатски страни наистина могат да се изравнят. Но Африка така и не започна да расте, затова пък Азия изглежда възнамерява да се забави. Неотдавнашната статистика от Китай, Индия, Бразилия и Турция говори за най-силното за последните години забавяне на икономиката. Разговорите за безоблачен растеж се смениха с обсъжданията колко ниско може да падне Азия.

През следващите десетилетия бурният икономически растеж ще бъде по-скоро изключение, отколкото правило, твърди професорът по икономика от Харвард Дени Родрик.

Родрик посочва две причини за края на "чудото на развиващите се пазари".



Развиващите се пазари достигнаха тавана



С изключение на няколко страни, изтеглили щастливия билет благодарение на природните си ресурси, всички бързоразвиващи се икономики от последните десетилетия постигнаха успех благодарение на бързата индустриализация. Дали Китай, дали Япония, дали Южна Корея, дали Сингапур и Тайван, всички те преместваха работна сила от селските райони в промишлените производства. Това по нищо не се отличава от пътя, който век по-рано са изминали САЩ, Германия и другите развити държави.

Внедряването на модерна технология позволява бързо да се догонят зрелите икономики, защото даже в бедните страни е относително лесно да бъдат копирани. Изследванията на Родрик показват, че технологичните различия в обработващата промишленост могат да се съкращават с 3% годишно независимо от националната политика, развитието на институциите и географията. Следователно страните, които могат да превърнат селяните в работници, мигновено получават огромни темпове за растеж.

Но това не е достатъчно за дълго и успешно развитие. Ако едновременно с това държавата не инвестира постоянно в човешки капитал и развитие на институциите, осигуреният от индустриализацията растеж е обречен на спиране в обозримото бъдеще.

Като пример Родрик дава Индия, която според оценките на експертите вече е достигнала тавана на своето развитие. Едно време тази страна е решила да заложи не на производството, а на услугите. В резултат днес индийските колцентрове и програмисти са известни по цял свят. Но тези сектори не могат да осигурят работни места за цялото население на Индия, защото на по-голямата част от индийците им липсват професионални навици и образование.



Конкуренцията на световните пазари нарасна



Глобализацията като цяло и подемът на Китай в частност увеличиха световната конкуренция. Сега на новаците им е далеч по-трудно да си намерят ниша и да пробият. Въпреки че китайската работна сила поскъпва, Китай както и преди остава страшен съперник за всяка страна, замислила да започне каквото и да било индустриално производство.

Богатите страни също не спят. По-рано те не се интересуваха особено от индустриализацията в развиващите се страни. Политиците не пречеха на растящите страни от Източна Азия да купуват западни технологии и използват нетрадиционни конкурентни стратегии (субсидии, занижен валутен курс и др). Пазарите на западните държави оставаха открити за износа.

Днес развитите страни сами преживяват най-тежката криза и не им е до благотворителност. Те ще отстояват своите интереси и все повече ще оказват натиск върху развиващите се страни. Протекционизмът, манипулациите с валутните курсова а ла Китай повече няма да останат незабелязани.

Обработващата промишленост ще остане за бедните страни "ескалатор за растеж", но ескалаторът сега ще се движи бавно и много трудно. Подобряването на човешкия капитал, учреждения и управление ще отнеме много време, заключава Родрик.

Професорът по икономика от Женевския институт за международни отношения Ричард Болдуин смята, че



не всичко още е загубено за развиващите се пазари



Въпросът е в това, че и самата глобализация се промени, обяснява той. Сега може да не участвате в индивидуалното надбягване, опитвайки се да догоните лидерите, а да участвате в отборната игра по увеличаването на производството на сложни продукти.

В началото на 90-те години на ХХ век в света се промени веригата на доставки. Производството се раздели на по-малки етапи, а тези етапи престанаха да бъдат свързани географски.

Глобалните връзки на доставките промениха света, позволявайки на бедните страни да се присъединят към вече съществуващите вериги, вместо да губят време и пари за създаването на собствени.

При това бързият растеж в развиващите се страни се случи не защото Западът не им обръщаше внимание, а защото Западът, точно обратното, им помагаше. Големите корпорации се нуждаеха от евтина работна сила и сами споделяха своите технологии.

Сега наблюдаваме нова трансформация на веригата доставки. Днес цената на работната сила расте вече и в Китай. По тази причина Поднебесната дава уроци на фирми в Бангладеш и Виетнам.

В резултат чудният икономически растеж не изчезва. Просто той ще се случва в други страни. И "настъпващите лъвове" от оптимистична фантазия може да се превърне в реалност.