Може някой да си помисли, че представените миналата седмица предложения за поправки в Закона за културното наследство са случайно хрумване, породено от юлските жеги. И няма да е никак прав. Те се напасват с точност до микрон в дългата върволица мероприятия на новата власт, насочени към приватизацията на миналото ни.

Първоначално бяха узаконени нелегално придобитите и незаконно притежавани движими културно-исторически ценности, което всъщност си беше същинска мутренска приватизация на българската история.

Плавно и естествено сега се стигна и до приватизацията на недвижимите културно-исторически паметници. Едно малко уточнение - това е само условно, понеже в случая приватизиращият плаща на приватизатора, за да придобие той неприватизируемото, сиреч това, което принадлежи по право и по традиция на всички нас. И не само това, приватизаторът би имал възможност, според тия промени, да обезобразява свободно и необезпокоявано цялото наше археологическо и архитектурно историческо наследство, да надгражда, вгражда и подзижда каквото му е нужно, за да "социализира" паметника. Това ще е възможно, понеже вече археолозите, които всъщност са единствените вещи по тези въпроси, няма да бъдат питани за нищо.

Приемането на предлаганите промени ще умъртви окончателно българската археологическа наука, която и без това се нуждае от спешна реанимация. При новите условия извършването на същински проучвания ще стане на практика нелегално, понеже новият смисъл на тези проучвания не е все по-пълното изучаване на миналото ни чрез особените методи, които само науката археология владее. Изкопчийството е въздигнато като първи етап на произволното надграждане на историческите паметници според вкусовете и (не)знанията на приватизаторите и невежествените чиновници от всякакъв ранг, за да се показват на туристите небивалици и в крайна сметка да се прибират колкото е възможно повече пари от това.

Битката на невежеството и примитивизма срещу българската археологическа наука започна със сплашването на цялата научна общност в началото на тоя режим. След като оставиха на многомесечен глад (в буквалния смисъл на думата) хиляди учени и техните семейства, не беше никак трудно гласовете на малкото археолози днес да наподобяват само жалък вой. По стара наша традиция, която ще припомним по друг повод, впрочем и тоя четвъртък, битката за оцеляване се води поединично с надеждата точно ние да не изпием горчивата чаша. Както е добре известно обаче, точно това никога не се случва, горчивите чаши отминават понякога само единните и смелите, другите си ги изпиват до дъно винаги.

* * *

Ситуацията в българската археология сега съвсем определено напомня за съществувалото във фашистка Германия "Немско общество за изследване на древната германска история и наследството на предците", накратко - зловещото Аненербе ("Наследството на предците"). С новите промени тая тенденция ще придобие плът и кръв.

Създадено, за да осигури идеологическото подсигуряване на функционирането на държавния апарат на Хитлерова Германия, Аненербе се финансира пряко и често по негласни правила, съвсем далеч от общоприетите. Работата с немското историческо наследство се разгръща единствено с цел намиране на историко-културни аргументи за идеологическата подплата на съществуването на Райха. А безконтролното раздаване на пари, търсене и намиране на несъществуващи християнски мощи и царски гробове звучат съвсем съвременно познато.

Дори още днес част от решенията, които археологическата общност трябва да подбере след нарочно обсъждане на основата на последните научни достижения в световната наука, се взимат от много тесен кръг чужди на науката индивиди. Неизвестно как точно те са първи на държавната ясла за получаване на безумни суми. Понятно е, че такова беззаконие може да цари само и единствено при пълната подкрепа "от горе". Впрочем точно оттам един министър на финансите и началникът му раздават нашите пари като че ли са им бащиния. Министърът на културата (с извинение към културата) пък назова единия от горните двама "главен археолог на републиката". Не би имало значение как един празноглавец се е обърнал към друг празноглавец, ако това не бе пряка обида към науката изобщо, не че горните двама имат представа за какво иде реч. Само се сетих, че в началото на първи курс един от преподавателите ни по предмет, свързан и с археологически методи на проучване, ни "предсказа", че много панталони ще трябва да изтрием "между двата лъва (на входа на Университетска библиотека-София)". Това обаче няма как да бъде обяснено на тия, които са търкали панталони само по кръчмите.

Недейте да си мислите, че такова юнашко раздаване е поради малоумие или от обикновено невежество. Напротив, съвсем всичко си е пресметнато съвсем точно. Дори и да не се занимавате професионално с археология, ако разберете за какви обекти от по няколко зида се раздават астрономически суми при 20 лв. (или малко повече) средна надница за работник и дневно от 20 до 40 работника, ще пресметнете веднага, че стотиците хиляди левове не могат да бъдат похарчени точно за тези обекти, защото просто няма как.

Най-наглото в случая е, че раздаването на пари, които със сигурност не отиват за археологически проучвания, се представя като грижа за науката. А всичко е лесно обяснимо - мутренските хотели по Южното Черноморие трябва да се пълнят непрекъснато, а туристите вече не искат само пиене и другите две неща. Трябва да им се създават развлечения, по възможност като за средна ръка хора. Това е втората функция на тая управленска "грижа" за археологическите обекти - да се обгрижват "нашите" хора, дето застроиха с чудовищни хотели наистина прекрасното ни някога черноморско крайбрежие. Тук археологическата наука няма нищо общо. И не е вярно, че липсвали приоритети при археологическото проучване, защото всичките били еднакво важни. Напротив, по-съществени и предпочитани за изследване са обекти, които носят общоисторическа информация, а южночерноморските археологически обекти със сигурност не са такива.

* * *

Вече бяха използвани за сравнения с днешната ни практика възстановките на крепостните стени в Цариград и в Солун. Мога по личните си впечатления, не чрез мрежата, да потвърдя изключително високото качество на тия възстановки, безусловната им вярност към историческия оригинал и безупречната им научност, защото бях по тия места, съответно към началото на януари и към средата на април тая година, а не ми се вярва да има промени оттогава.

Понеже възстановките трябва и да се пипнат, освен да се гледат, ще потвърдя категорично, че може да се определи само като изключително нахалство сравняването на вандалските невежествени възстановки от последните години у нас на църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново и съвсем безумната на отбранителна кула по Южната алея в Созопол, които също съм наблюдавал съвсем непосредствено. Нахалството е видно, понеже новите възстановки не са нищо повече от лоши филмови декори. Отличителната им черта е невярната историческа интерпретация на останките, фалшивата архитектура - и като изглед, и като конструкция, наглото им представяне като постижение на консервационно-реставрационната наука. И докато при великотърновската църква може да се води, макар и обречен, научен спор, то кулата на Южната алея в Созопол е пълна измишльотина. Археологическите останки от нея не надвишаваха и една хилядна от мащабния градеж. Макар да нямаме и най-малка представа как е изглеждала тая кула в действителност, при възстановяването й и с нашите пари бяха допуснати абсолютни небивалици в нивата, в начина на градеж, в отворите. Точно тия два паметника трябва непременно да бъдат сринати, ако искаме да бъдем честни към миналото си. Кулата няма как, но църквата "Св. 40 мъченици" може след това да бъде изградена исторически вярно.

Защо са точно тези два примера за безумна консервационно-реставрационна работа?! Ами защото тези, които са правили великотърновско-созополските възстановки, нагло сравнявани с реставрираните крепостните стени в двата най-големи града на Византия, се канят сега да реконструират и укрепленията при входа към средновековния Созопол. Няма съмнение, че това ще стане точно със същото "качество".

Примерите с Велико Търново и Созопол са показателни и за друго. Те бяха първите предвестници на официално обявените вече желания на Министерството на културата за промени в Закона за културното наследство (всъщност за историческото, а не само културното!). С тези промени се прави опит това, което се случва с цитираните два археологически паметника, да се превърне в трагична и унищожителна масова практика в цялата страна. Това ще се получи, когато невежи и корумпирани чиновници не сома ще се произнасят по строго научна материя, но ще имат последната, а понякога и единствена дума.





Свързан текст:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=4230§ionid=5&id=0000902