Външно министерство даде знак, че съществува, точно когато бяхме започнали да си мислим, че са го разпуснали, за да му вземат сградата за други държавни нужди. Имаше такива публикации в столичния печат. За щастие говорителката на МВнР намери подходящ повод да се обади, за да се чуе надалеч мощният глас на българската дипломация: "Разочаровани сме от непропорционалната по тежест присъда срещу руската група "Pussy Riot". Изкуството търси провокация, но това не може да бъде повод за наказателна репресия. Свободата на изразяване е основна ценност на демократичните общества."

Кратко, но много съдържателно. Чудесно е да бъдеш еталон за демократични ценности и да учиш другите. Някога Русия (в лицето на СССР) се държеше с България като Голям брат, но сега местата се размениха. В класацията на "Репортери без граници" тази година България се срина с десет места и се нареди на 80-а позиция заедно със Сърбия, Чили и Парагвай - далеч от сектора на държавите в ЕС, в който дори остро критикуваната Унгария заема 40-о място. Русия обаче е на 142-ро място и трябва да ни слуша.

Какво й казваме? Да се научи на политическа търпимост към провокациите на хората на изкуството и да издигне свободата на словото като основна ценност - иначе няма да я смятаме за демократична. Да си представим как биха се държали българските власти, които



предлагат на Москва пример за поведение



Идват тук пуситата, правят публична оргия на някой площад с хард порно сцени, каквито иначе са търпими само по платени ТВ канали, след това устройват в катедралата "Св. Александър Невски" пънк молебен с крясъци срещу Бойко Борисов (Боже опази!), а родната полиция им ръкопляска, защото е демократично просветена и разбира от художествени провокации в името на свободата на словото. Всички български медии, които в голямото си мнозинство имат проправителствени функции, дават пълна гласност на пърформанса, а премиерът Борисов им праща окуражителни есемеси. Като участник в редовните Европейски съвети той отдавна се е научил на цивилизовано поведение и знае, че никоя просветена европейска държава не би се отнесла репресивно към такава естетика. Пуситата могат свободно да си направят порно спектакъл в която искат европейска столица, а катедралите им са отворени за политически акции с високо вдигане на крака от амвона. Имаме съвсем пресен пример от вчера в Германия. Млада дама с двама партньори опитала да имитира пуситата в Кьолнската катедрала - при това с намерението да критикува не Ангела Меркел, а Путин. Триото веднага било изтласкано навън от охраната и поето от полицията, като му били повдигнати обвинения за "нарушаване на спокойствието и смущаване на религиозната служба".

Много интересно е как ще протече следващата сесия на Европейския парламент на 10-13 септември, когато по настояване на групата на социалистите вероятно ще има извънреден дебат за "фарсовото правосъдие" в Русия. Лидерът на соцгрупата Ханес Свобода призова "всички европейски институции и държави да заемат ясна позиция против сплашващите атаки на руските власти срещу свободата на мненията". Българските евродепутати не само от управляващата партия, но и от лявата опозиция няма да имат проблем с правилната ориентация. Няма да е лошо дебатът в Страсбург да бъде съчетан с прожекция на най-ефектните сцени от изявите на самобитните артистки, за да са наясно всички с какви естетически критерии се мери свободното слово.

Разбира се, модерно мислещите демократи не бива да се поддават на морални ограничения.



Важен е не сексът, а политическото му послание.



Когато е адресирано до Путин... В същото време Европа гледа равнодушно как разобличителят на срамни политически тайни Джулиан Асанж е подложен на съдебно издевателство по скалъпено обвинение за сексуално посегателство - не си бил сложил презерватив в сюблимен момент и разочаровал две шведски любовници, които иначе си падали по него. За този грях (как не го е срам?) три най-демократични държави са му приготвили съдебна разправа - Швеция, която иска екстрадирането му от Лондон; Великобритания, която е готова да й го предаде; и Съединените щати, които само чакат да стъпи на шведска земя, за да си го изтеглят по линия на международната правна помощ. Там го заплашва доживотен затвор за издаване на държавни тайни, а не две години поправителен лагер (които безспорно са прекомерно тежка присъда за пуситата). В духа на своя цивилизационен избор България не намира основание да се застъпи за Асанж, въпреки че на него също му се отнема свободата на словото (спомняте ли си, че в една американска телеграма наш бъдещ премиер бе представен като наркотрафикант, т.е. като международен престъпник?). Как да не сме солидарни сега с новия си Голям брат, който гори от нетърпение завинаги да му затвори устата?

Налице са два сходни казуса със сексуална привидност и с политическа дълбочинност. А щом се намесва политиката, няма как да се мери с едни и същи естетически и юридически аршини. Получава се нещо като уравнение на огледални противоположности. Щом в нашата демократична общност се харесват пуситата, но ни отвращава Асанж, трябва да предложим на Москва равностойна размяна: вашите пусита за нашия Асанж. Тогава ще проличи кой колко държи на своите принципи - дали Европа ще се отвори като сцена за пусита и дали Москва ще се радва Асанж да й чете дипломатическите архиви.

Това е като размяната на пленници през студената война: нашите разузнавачи за вашите шпиони, и обратно. Трябва само да се намери равновесна точка - нещо като моста "Глинике" в Потсдам, където някога ставаха сделките. Задачата може да се окаже нерешима, защото светът вече не е двуполюсен - всички се кълнат в едни и същи демократични принципи, стига да важат за другите, но не и за тях самите.