От известно време насам по един или друг повод представители на опозицията говорят за неизбежния крах на ГЕРБ и съставянето на програмно правителство, което да изведе България от кризата. Тези приказки обаче не са нищо друго освен директно признание за скромните възможности на опозиционерите и липсата на всякакви шансове за техен значим успех на следващите парламентарните избори. Факт е, че ГЕРБ все повече губи влияние, авторитет и рейтинг. Факт е обаче също така, че опозицията не съумява да обърне обществените симпатии към себе си. И няма да е голяма изненада, ако въпреки всичко ГЕРБ отново е първа политическа сила на следващите парламентарни избори, което ще е безпрецедентен случай по време на прехода.

Освен това програмните правителства



оставиха доста лоши спомени у българските избиратели



Всички те винаги са били резултат от някакъв компромис и задкулисни договорки, налагащи се от определени конюнктурни обстоятелства. И дори и да са направили положителни неща, те отдавна са избледнели на фона на публичните скандали, които са се загнездили в обществената памет. Първото такова правителство бе на Димитър Попов, което управлява от 20 декември 1990 до 8 ноември 1991 г. Това правителство остана в историята с либерализирането на цените на основните стоки и призива на Попов: "За Бога, братя, не купувайте". То управлява твърде кратко, за да бъде оценявано, но така или иначе в началото на 90-те години водата беше най-мътна и в нея се ловеше най-много риба. И няма как премиерът и министрите му да не носят известна част от отговорността за това.

Второто ни програмно правителство, това на Любен Беров, стана емблема на тотална липса на държавност. Именно вицепремиерът на Беров Нейчо Неев произнесе крилатата фраза: "Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер". Самият Беров остави име на почтен човек, но така или иначе именно по негово време (30 декември 1992 г. - 17 октомври 1994 г.) в България се създаде организираната престъпност, която до ден днешен продължава да бъде по-силна от официалната власт.

Правителството на тройната коалиция също беше един вид програмно правителство. То се състави през 2005 г., за да не се саботира процесът на влизането на България в ЕС. Това правителство беше едно от най-корумпираните управления, които са идвали на власт у нас. За аферите по време на тройната коалиция е писано много и ще продължава да се пише. С оглед на актуалната политическа обстановка обаче е може би добре да се сравни отношението на сегашната и предишната власт към известните Братя Галеви. Безспорно един от най-големите гафове в този мандат е бягството на т.нар. братя Галеви (влезли в народния фолклор като "избеГалеви"), след като бяха осъдени и фактът, че до този момент от тях няма ни вест, ни кост. В предния мандат обаче вътрешният министър Румен Петков ходеше на съмнителни тайни срещи с тях и обясняваше публично как в Дупница всичко е спокойно в момента, в който най-накрая на местните им писна и се вдигнаха срещу Галеви. Гафът с бягството на двамата си е гаф, но колкото и да е голям, не може да се мери с целенасочената благосклонност, на която те се радваха при предишното правителство.

Една от общите черти на почти всички програмни правителства е, че



те се правят с мандата на ДПС



Така бе при правителството на Беров, което не само бе съставено с мандата на тази партия, а и двама от тримата вицепремиери, включително легендарният Неев, също бяха посочени от движението. Правителството на тройната коалиция формално също бе съставено с мандата на ДПС. И няма нищо чудно в това, че именно от движението са най-активни пропагандатори на идеята за програмно правителство. Този формат е единственият сигурен начин за Ахмед Доган да се докопа до реална власт. ДПС е солидна партия с железен електорат, но етническата й същност винаги ще ограничава нейния ресурс и възможности. Затова през цялото си съществуване от движението винаги са пропагандирали под една или друга форма идеята за програмни правителства, за активен диалог между партиите, независимо от политическите им различия и т.н.

Чудно е дали в ДПС вярват, че с подобни агитации ще спечелят някакви симпатии. Възможно е, разбира се, приказките за програмно правителство, подобно на онова изказване на Доган за порциите във властта преди последните парламентарни избори, да имат за цел да активизират допълнителен вот за ГЕРБ. Защото е безспорен факт, че в ДПС нямат нито една причина да се оплакват от сегашните управляващи. Така или иначе историята на програмните правителства у нас е пълна с негативен опит, от който би трябвало да сме се поучили. Обикновено програмата, с която те идват на власт, не се изпълнява, а просто служи за прикритие на задкулисни договори за преразпределение на сфери на влияние. Затова те са символ не на обединение в името на някаква национална цел, а на корупция.