Това не е пореден текст за лошото представяне на спортистите ни на олимпиадата, макар връзката да е очевидна и без да се описва специално. Това е опит за предупреждение към родителите, които са изправени пред избора на спорт за децата си, независимо дали с амбиции за високи спортни постижения, или просто с мисълта "да не боледуват толкова". Споменатите примери пък са "по действителен случай" без претенции за изчерпателност.



Първа среща със спорта



Приключилата наскоро лятна олимпиада беше чудесен повод за запознаване на малчуганите с различните видове спорт. Първа среща с "чичковците и леличките, които нещо хвърлят" или пък "тичат бързо", "скачат нависоко" и т.н. Разбира се деца на 3-4 години трудно могат да преценят кой точно вид спорт им харесва и биха искали да се занимават с него само от срещата си чрез телевизора. Този избор обикновено се прави от родителите. Спортният календар в София тази есен също дава възможност за среща на живо с някои видове спорт, ако родителите предпочетат залата пред мола, разбира се.

Изборът какво да спортува детето започва с преглед на "Гугъл" и съветите на различните видове специалисти. Ще пропусна бисерите, като например "художествената гимнастика е полезна най-вече за момичетата" или че тенисът не се препоръчва за деца с късогледство, а волейболът гарантира добър външен вид. Извън тези има и сериозни съвети на спортни психолози, които обобщават кои спортове са препоръчителни за четирите вида темперамент - сангвиник, холерик, флегматик и меланхолик, където също има откритие, че меланхоликът рядко има интерес да се занимава с активен спорт. От тези съвети можете, макар и съвсем бегло, да очертаете кръг от занимания за своето дете.



С теоретичните съвети дотук



Практиката както винаги разкрива съвсем различна картина. На първо място трябва да се прецени какъв да е спортът според местоживеенето и наличието на спортни зали и съоръжения в квартала. Ако липсват подходящи, родителите трябва да преценят внимателно дистанцията до най-близката спортна зала. Защото не са много онези, които могат да отделят часове на ден да водят детето си на тренировки в другия край на града например. Това условие свива още малко кръга изброени спортове.

Накрая, за по-голямо спокойствие, е добре да се проучи опитът на познати, приятели, съседи, колеги. И тук започва трудната част. Разговорите с очевидци коренно променят стройната система на проучвания. На първо място са таксите. Те започват от 15 лв. на месец. толкова струват заниманията в детските градини и училищата, без претенцията да изграждат бъдещи олимпийци.

Таксите в спортните клубове стигат до 450 лв. на месец - за тенис например. Освен месечните такси трябва да се предвидят и средства за екипировка и оборудване в зависимост от спорта. И ако за бански например можете да минете с 200 лв., то при ските положението е с поне една нула отгоре. После идва ред на т.нар. спортни лагери - там цените започват от 250 лв. и нагоре. Да не говорим за по-амбициозните частни клубове, които предлагат и лагери в чужбина. За активно занимаващите се със спорт този списък завършва с участия в състезания и турнири, които също гълтат средства.

След всички тези разкази



семейният бюджет изобщо не изглежда розов



Дилемата за много семейства, които искат децата им да спортуват, се свежда до "вещи от първа необходимост или спорт". Като нито за миг не бива да забравяме и задължителния разход за изучаване на поне един чужд език. В крайна сметка търсенето изведнъж се свива до това, което предлагат съответната детска градина или училище. Толкова. За високи спортни постижения не може и да се мисли, а само за един минимум, който да осигури необходимата двигателна култура и по-добра спортна форма. За останалото има висок имуществен ценз.

След връщането на олимпийците ни от Лондон се изписаха купища статии за масовия спорт, за необходимостта от него и за връзката между неговата липса и лошото представяне в английската столица. Напълно споделям всички коментари в тази посока. По темата не пропусна да се изкаже и спортният министър Свилен Нейков, а трябваше. Преди седмица той убеждаваше водещите в сутрешен телевизионен блок, че трябва да се прави разлика между масовия и "елитния", както той го наричаше, спорт, защото имали различни цели. Безспорно донякъде е прав, но ако не вижда връзката между двете, не е ясно защо е на този пост. Масов спорт в прекия смисъл на думата наистина няма, но не защото децата и родители не го искат, просто не могат да си го позволят. Или поне по-голямата част от тях. И докато спортът за малчуганите ще се избира по цената, такива ще са ни и спортните постижения. Съвсем отделна е темата за парите, които се наливат в много от секторите и отиват незнайно къде. А строителството на зали далеч не е достатъчно, ако не осигуриш на децата достъп до тях, ако не безплатен, както беше преди промените, то поне поносим.

И още един парадокс. На фона на описаните проблеми държавата допусна още нещо, което засяга най-вече столичани. Цял един сезон на Витоша беше провален заради една фирма и един бизнесмен. Очаква се това да се повтори и тази зима. Така и без това скъпите зимни спортове остават за стотици хора абсолютно недостъпни. Тези пък, които вече не могат да се откажат от тях, трябва да мислят за "близки" варианти, като Боровец и Банско, които се измерват в още повече средства и нерви.