Колумбия е една от най-известните държави в Латинска Америка. Повечето хора я свързват с прекрасните плажове, хубавите жени, беднотията, кокаина, наркобароните и нестихващата вече почти половин век гражданска война. И ако повечето от тези неща явно ще са постоянно свързани с облика на тази страна, то военният сблъсък има големи шансове да остане само в историята, стига и двете страни да го искат наистина искрено.

Преди дни правителството на Колумбия обяви, че започва проучвателни преговори с най-голямата бунтовническа група в страната - марксистките Революционни въоръжени сили на Колумбия (ФАРК). Новината подхрани надеждите, че може да бъде сложен край на най-дългия вътрешен конфликт в историята на Латинска Америка. В обръщение към нацията, колумбийският президент Хуан Мануел Сантос заяви, че изпълнява дълга си да търси мир. Местните медии съобщиха, че представители на двете враждуващи страни са подписали предварително споразумение за разговори в кубинската столица Хавана. Съгласно тези съглашения следващият рунд от преговорите ще се състои на 5 октомври в норвежката столица Осло, като по-нататъшните преговори отново трябва да продължат в Куба.



ФАРК се сражава с колумбийските власти



от 1964 г. насам. Организацията нарича себе си "народна армия". Водена е от марксистко-лениниска идеология и действа въз основа идеите на освободителя от испанците Симон Боливар. Групировката бе създадена по време, когато повечето страни в Южна Америка бяха ръководени от десни диктатори, подкрепяни активно от САЩ, и това предизвика съпротива, която беше оглавена от различни леви партизански движения. През последните години позициите й бяха сериозни отслабени, след убийството на нейни ключови лидери и множество арести на техни привърженици. ФАРК е в списъка на терористичните организации на Съединените щати и Европейския съюз. Президентът също така изрази готовност към преговори и с втората по големина въстаническа групировка в страната - Армията за национално освобождение (ЕЛН).

Президентът Сантос все пак заяви, че Колумбия "няма намерение да повтори грешките от миналото". Той имаше предвид събитията от 1998 г., когато бившият президент Андрес Пастрана се съгласи по време на тогавашните преговори с ФАРК да предостави на въстаниците "безопасна зона" в югоизточната част на страната, която бе с размерите на Швейцария. Армията нямаше тогава право да навлиза в тази територия и тя на практика беше държава в държавата. Малко след като преговорите се провалиха, бунтовниците отказаха да напуснат тези райони и армията трябваше с цената на много жертви да си върне контрола върху тези населени места и територии, като в някои части продължават да действат активно отрядите на ФАРК. Този път Богота няма да спира военните действия срещу левичарите и ще продължи с военните си операции, като "всеки сантиметър от страната ще е под държавен контрол". Преди години правителството успя да убеди и военните формирования на крайнодесните сили да сложат оръжия, след като



бяха избили хиляди селяни,



които смятаха за поддръжници на левите въстаници.

Веднага след победата на президентските избори преди две години Сантос даде да се разбере, че е един от основните му приоритети ще са мирните преговори с бунтовниците. През миналия август бившият лидер на ФАРК Алфонсо Кано също заяви, че е готов за подобни разговори, след което се появиха слухове за тайни срещи между представители на групировката и колумбийските власти в Хавана. Когато обаче през март т.г. Кано загина по време на една от операциите на армията, всички очакваха, че мирният процес ще се провали за пореден път, но новите лидери на организацията явно са решили да продължат по този път. Това навежда на мисълта, че след десетилетия на кръвопролития те най-накрая разбраха, че не могат да победят с помощта на оръжието и кръвта. За това явно са помогнали и успешните военни удари на властите срещу позициите на ФАРК, като в Богота смятат, че тя разполага с около 8000 бойци и вече не е страшилището, което беше само преди десет години. Загиналите в този конфликт само през последното десетилетие са над 50 000 души.

Промяната в съзнанието на масовите привърженици на ФАРК всъщност настъпи преди около четири години, когато почина от инсулт бунтовническият лидер Педро Антонио Мартин, известен като командир Мануел Маруланда. Историческият лидер и създател на Революционните въоръжени сили на Колумбия в продължение на половин век до смъртта си бе хитър селянин и безпощаден комунист. Ненапразно командващият въоръжените сили на Колумбия адмирал Рене Морено



определи неговата смърт като "най-решителния удар"



срещу левите бунтовници. Властите в Богота в последно време нанасят удар след удар на марксистката бунтовническа групировка с помощта на солидна финансова и военна помощ от страна на САЩ. През последните пет години седемчленното ръководство на групировката изгуби почти всички свои по-известни представители. Властите обвиняват ФАРК, и с право, че са направили наркотрафика и взимането на заложници основни методи на партизаните. По различни данни те печелят $668 млн. долара годишно от наркотици, 6.2 милиона от отвличания и около 10 млн. от грабежи. Що се отнася до търговията с кокаин, ФАРК твърдят, че й се противопоставят и се ограничават с налагането на "революционен данък" на трафикантите и отглеждащите кока земеделци. Някои командири на групировката обаче се държат като истински наркотрафиканти. ФАРК в момента удържат около стотина заложници, като цифрата беше в хиляди през 90-те години на миналия век.

Взимането на заложници започва в средата на 80-те години, но тогава главна мишена бяха военните, разменяни срещу хвърлени в затвора партизани. В края на 90-те години обаче цивилните заложници и по-специално политиците се превърнаха във важен източник на финансиране на бунтовниците.



Безмилостен към собствените си хора,



Маруланда бе такъв и към заложниците, чийто живот нямаше особена стойност за него освен като разменна монета. Извънредно тежкото положение на отвлечената кандидатка за президент с френско гражданство Ингрид Бетанкур, десетките хиляди призиви за хуманитарен жест, включително от страна на френския президент Никола Саркози, го оставиха напълно безразличен. По-късно тя бе освободена заедно с десетки други заложници при много успешна акция на военните, които пристигнали преоблечени като партизани и се измъкнаха успешно с помощта на хеликоптери.

Предишният колумбийски президент Алваро Урибе първи заяви преди няколко години, че е получил съобщения от няколко ключови бунтовнически лидери на ФАРК, които изразили готовност да се предадат срещу амнистия. Урибе им гарантира тогава свободата, ако наистина започнат да освобождават отвлечени хора. Той дори им обеща нова идентичност и възможност да заживеят на чисто в Европа и в частност във Франция, където биха могли "да се възползват от своята свобода". Колумбийският президент дори предложи специален фонд за бунтовници, които дезертират, в размер на 100 млн. долара. Не е ясно дали и това е повлияло на въстаниците да започнат преговорите сега. Засега новите лидери на левите бунтовници се отказаха от практиката на отвличания и големи военни операции срещу властите, като не е ясно дали ще се откажат и от наркотрафика. Те все пак залагат в момента на мирните преговори, които може би най-накрая ще донесат мир на тази изтерзана от войни земя.