Ако има нещо безспорно за настоящата власт, то е, че постоянно управлява държавата по метода "проба-грешка". Нещо твърде притеснително като подход, но пък поне понякога нещата се поправят без огромни щети за хората и обществото.

Има една грешка, която обаче тази власт прави всекидневно и дори изобщо не се опитва да поправи. Става дума за тоталното обругаване на съда и съдебната система като цяло. Нещо повече - това управление превърна постоянното плюене по съда в мода и в оправдание за собственото си властово безсилие.

Наскоро дори вицепрезидентът Маргарита Попова се оказа заразена от тази мода. Тя неочаквано обясни не какво да е, а икономическата криза и липсата на пари в държавата изцяло с проблемите на съдебната система. По този начин



тя се включи в общия хор



на властта и в атаките на високопоставени правителствени представители срещу съдебната власт, водени от вътрешния министър Цветан Цветанов.

"В основата на всички обсъждани в обществото теми, свързани с икономическата криза и финансовия недостиг, стоят неудачи в правосъдието", коментира Попова, която очевидно е позабравила, че е и бивш правосъден министър, както и особено, че е била бивш високопоставен прокурор и представител на съдебната система. "В основата на всички тези проблеми стоят неудачи в правосъдието - неглежиране на закона, неразгадани или корупционни практики, на които своевременно не е реагирано или не е реагирано въобще. Затова аз казвам, че въпросите с правосъдието, с кадровото му обезпечаване, с уважението към закона, със спазването на фундамента за правова държава и за върховенство на закона не трябва да ни звучат като клишета без съдържание", добави вицепрезидентът.

Според нея в момента се акцентира върху необходимостта от ясни и прозрачни процедури в съдебната система, но трябва да се постави акцент и върху хората. "Големият въпрос за посоката на реформата и големият въпрос за независимостта на съдебната система е въпрос на вътрешна независимост и на вътрешна устойчивост, тоест на жизнеспособност на съдебната система", твърди вицепрезидентът.

Веднага трябва да се отбележи, че нейните позиции са странни на фона на нейното минало и твърде противоречиви, като се има предвид поведението й само преди няколко месеца. Като правосъден министър тя защитаваше съдебната система. Попова дори бе една от малкото, да не бъде казано единствената, която в правителството се



противопоставяше на вътрешния министър



Цветан Цветанов в неговите тези срещу съдебната власт и в искането му за налагането на тотални полицейски методи. Дори като стана вицепрезидент, цял ГЕРБ си отдъхна шумно. И как иначе, след като тя бе единствената, която обяви, че не иска да бъде подслушвана от МВР профилактично и че при използването на специални разузнавателни средства трябва да се спазват стриктно човешките права. Останалите министри обясняваха, че нямат нищо против.

И сега изведнъж - и тя. И то много крайно - да прехвърлиш отговорността на съда за кризата и за липсата на пари в държавата? Не че съдебната система няма трески, и то големи, за дялане, но чак пък толкова?

Проблемът е, че наистина обругаването на съда и съдебната система като цяло се прави от политици, политически партии и високопоставени представители на изпълнителната и законодателната власти с някаква особено настървение. И защото е модерно и атрактивно, нито един от тези хора не се и усеща дори какво всъщност прави.



И как подкопава собствената си къщичка



Защото: що за политик може да си, що за управленец, премиер или вътрешен министър с реплики, че съдебната система е импотентна или пък, че тя тегне като "воденичен камък върху народа и върху просперитета на държавата". И що за държава имаме, след като са всекидневни репликите от страна на съдиите, че ще търсят помощ срещу думи и действия на кабинета чак в Брюксел и надигащи се, включително и от съдебната система гласове, че България се превръща в полицейска държава, където и осъдителните, и оправдателните присъди се раздават от МВР и службите.

На пръв поглед всичко изглежда само и просто част от сериала "Ние ги хващаме, вие ги пускате". Тази крилата фраза влезе в оборот преди 7 години, когато вътрешен министър беше Георги Петканов, а пък главен секретар на МВР беше Бойко Борисов, настоящ премиер на България. Репликата трябваше да покаже как вътрешното министерство арестува хора с по няколко десетки висящи дела, а накрая съдът отказва да ги задържи за постоянно в ареста и ги пуска на свобода. Последва бурен скандал между съдиите и тогавашното ръководство на вътрешното ведомство. Наложи се дори



Борисов да ходи на крака в съда,



за да се извинява и обяснява, че не били разбрани правилно. Тогава той просто играеше ролята на "доброто ченге", а в ролята на лошия беше Петканов.

Всичко това беше гарнирано с контраобвинения от страна на съда, че МВР не дава годни доказателства, че прави лоши разследвания, че всъщност изобщо не хваща бандитите. Все познати и от настоящето сценарии.

На няколко пъти в следващите години битката и прехвърлянето на отговорността между съдебната власт и вътрешното министерство припламваше отново и винаги водеше до едно - до отслабване на държавата, до фактическа безнаказаност и до измиване на ръцете между отделните звена на системата, призвана да пази живота, здравето и имуществото на хората и да наказва престъпниците.

Сегашната власт обаче



ожесточи тази междуинституционална война



Новите моменти в нея, както и определено много по-острият й характер са обаче повече от очевидни.

На няколко пъти Цветанов и Борисов буквално оплюха съдебната система. И то във времето, в което бяха най-рейтингови политици. С очевидната цел да ерозират доверието в съдебната система докрай. Още тогава се видя, че те, от една страна, искат да яхнат съдебната система в своя полза, а от друга - искат постоянно да си измиват ръцете с нея. И постепенно успяха и в двете. Сегашният съдебен съвет, който преди три години бе много черен и лош според Борисов и Цветанов, в един момент започна да обслужва всичките им желания. В целия тези период управляващите успяха и да тропосат вината за всичко лошо в държавата на съда.

Все едно, че не те пишат законите и кодексите, по които функционира и правораздава съдебната власт. Че не изпълнителната и законодателната власти определят бюджета на съдебната система.

Затова е и някак абсурдно сегашните управляващи да си измиват ръцете единствено с магистратурата, при положение че на практика разполагат с всички лостове на властта. От възможностите за всякакви законови промени, през контрола върху бюджета, та чак до обстоятелството, че ГЕРБ може да инициира дори дебат за промени в конституцията.

Управляващите обаче тръгнаха по друга полоса, очевидно окрилени от доклади на Еврокомисията и отделни изявления на американския посланик, както и на дипломати от страни - членки от ЕС. И тази посока беше



тоталната война и дискредитацията на магистратурата



Когато и както може, с каквито и да е средства.

Всекидневно следваха обвинения в импотентност, корумпираност, определения като част от мафията, обвинения за липса на каквото и да е обществено доверие.

Стигна се дори до опасен за държавността епизод, който някак мнозина забравят. При него за първи път полицаи се събраха пред Съдебна палата - тази в Плевен, за да протестират срещу съдебни решения, с които побойници са наказани с леки присъди след споразумения с правосъдието. Пак полицаи се събраха на площада в Благоевград, за да протестират срещу тежките осъдителни присъди на полицаите по делото "Чората".

Полицаите също са хора и определено имат право и на мнения, и на позиции, че и на прояви. Могат да коментират и съдебните решения, и правораздаването, и наказателните процедури.

Когато обаче тръгнат на протести,



бунтове срещу съдебната система,



то играта става действително опасна. Стигна се на няколко пъти дори до крайности. Цветан Цветанов лансира идеята един път да влязат чужди съдии в България, а после отделни дела да се прехвърлят за гледане например в Германия

Няма спор, че българската съдебна система е тревожно зле. Тя е обект на притеснения и критики отвсякъде - от обществото, от Брюксел, от политиците, от Вашингтон. Безспорно е и че има странни и дори съмнителни решения.

Всичко това обаче се случва в много странна обстановка. При нея остава силното съмнение, че нерядко вътрешното министерство прибързва и реализира операции, в които доказателствата или не са много, или се "клатят" (по полицейския жаргон). Съдът правилно отбелязва, че каквото влезе в съдебна зала, в близо 90 на сто от случаите излиза с осъдителна присъда. В същото време например от 60 000 домови кражби годишно се разкриват сигурно не повече от 600. И затова няма никаква вина съдът, а този, който трябва да ги разкрие.

Със сигурност има нещо сбъркано в историята с ниския рейтинг на съда и с доверието в него. Защото може би е достатъчно да се отбележи, че само за една година в съдилищата са разгледани над 700 000 дела - граждански, наказателни, брачни, административни, наследствени, трудови... По някои от тях има по 10 и повече лица. Или иначе казано - милиони са отишли в съда в търсене на справедливост. Едва ли това означава недоверие. В същото време 50 на сто от жертвите на престъпления казват, че вече изобщо не съобщават на полицията за кражби от домовете или от колите им. Ами ако сега съдът започне да твърди, и то не без основание, че за последните години има неразкрити над 1 млн. престъпления. Просто МВР не е намерил извършител. И дори за тези дела срещу неизвестен извършител е изтекла давност.



Коя точно е по-голямата безнаказаност?



В крайна сметка общата атака срещу съда няма да доведе до нищо добро. Ако властта има нещо срещу конкретен съдия или съдии, то не само е редно управляващите да го извадят. Дори ако не го направят, ако има разработки и те не се реализират, това самото е престъпление.

Да не говорим колко смешни изглеждат сега управляващите, след като овладяха цялото кадруване в системата с нападките си срещу съда.

След като успяха дори да направят шеф на най-големия съд семейната приятелка на вътрешния министър. И сега всяко оплакване от съдебната власт е просто смешен управленски плач.

И е крайно време изпълнителната и законодателната власт да си поемат отговорността. Още повече, че изборите вече чукат на вратата. И пред урните тази с оправдаването със съда със сигурност няма да мине.