Белгийското правосъдие прояви необяснимо милосърдие и освободи условно предсрочно от затвора 52-годишната Мишел Мартен, бившата съпруга и съучастничка в престъпленията на съпруга си педофил Марк Дютру - или чудовището от Шарлероа, както още го наричат в Белгия.

През периода 1995-1996 г. безработният електротехник е отвлякъл 6 момичета на възраст от 8 до 19, изнасилвал ги е, докато ги е държал като сексробини в специални скривалища в няколкото си къщи в Шарлероа, а четири от момичетата намират смъртта си там. Между другото той правил видеозаписи на педофилските си изстъпления с помощта на "половинката си" - или получудовището Мартен. Която впрочем е била възпитателка в детска градина. Но по-зловещото е, че за смъртта на двете отвлечени 8-годишни момичета Жули Льожен и Мелиса Русо е виновна именно Мартен - тя ги е оставила да умрат от глад. Това е станало през 1995 г. в момент, когато мъжът й бил за няколко месеца в следствения арест по разследване на друго негово закононарушение - кражби на коли (той впрочем е пласирал и наркотици). По късно на процеса, който траеше 8 години (1996-2004 г.), Мартен твърдеше, че не им е давала храна, защото се страхувала, че щели да я нападнат. Може ли обаче две изнемощели 8-годишни момичета деца да сторят нещо на една здрава 35-годишна жена? Зад решението й да ги остави гладни е стояло всъщност желанието да бъдат ликвидирани две свидетелки, макар и без проливане на кръв. Ако се съди по присъдата, съдът, слава богу, не се хвана на въдицата на нейното обяснение.

На 22 юни 2004 г. съдебно жури от 8 жени и 4 мъже осъди чудовището на доживотен затвор, а получудовището на 30 години затвор.



Мартен бе призната за виновна



в смъртта на двете момичета, а също като съучастничка в зловещите престъпления на мъжа си. (По случая 25 г. години затвор получи втори съучастник, наркоманът Мишел Льолевр, в съда обаче не бяха доказани подозренията за наличието на педофилска мрежа, ръководена от Дютру).

Случаят "Дютру" разтресе Белгия, пък и цяла Европа, особено източната й част, която по обясними исторически причини бе идеализирала западната част на Стария континент. Ясно е, че във всяко стадо има мърша, но трудно можеше да се приеме, че такива неща могат да се случат в една благоденстваща държава, която освен това е и институционалното сърце на Европа. Самите белгийците също не можаха да го приемат, не го приемат и досега - и доказателство е реакцията им по последното развитие на случая с Мартен.

На 28 август Върховният съд на Белгия потвърди решението от юли 2011 г. на трибунала за изпълнение на присъдите в град Монс за условно освобождаване на Мартен. И по този начин отхвърли жалбата на роднините на жертвите срещу освобождаването. Съгласно решението на трибунала в Монс, Мартен излиза от затвора и отива в манастира при спазването на строги условия (затова освобождаването е условно). Останалите 14 г. от присъдата тя ще прекара в манастира в село Малон на 60 км югоизточно от Брюксел. Там тя ще работи по 4 часа пет дни, забранено й е да посещава районите на страната, където са живеели нейните жертви и роднините им, забранява й се също общуването с медиите. Ще може да излиза от манастира само под надзора на монахините. Освен това тя е длъжна да изплаща компенсации на роднините им. Всъщност, удолетворената молба за помилване бе четвъртата поред на Мартен, като първоначално тя искаше да бъде пратена във Франция. Там обаче не се намери манастир, който да прибере такава личност.

Защо съдът в Монс и Върховният съд са се решили на такава антимярка, макар да знаели, че тя ще бъде посрещната на нож от засегнатите лица, а и от обществеността като цяло? Свръхлибералното белгийско законодателство позволява освобождаване на осъден, ако е излежал една трета от присъдата, проявил е добро поведение и приеме да спазва определени условия. Случаят "Мартен" отговаря и на трите условия.

Има обаче и друг момент, който опира вече до ценностната система и до приоритетите на едно законодателство. "За да бъде ефективна, наказателната политика



трябва да предложи и положителни мерки за затворниците



- мерки, които трябва да се контролират и спазват", заяви Ерве Луво, председател на Съюза на магистратите на Белгия. Очевидно белгийското правосъдие смята, че на един престъпник трябва да се даде шанс да се поправи, духовно да се пречисти и като нов човек един светъл ден да се върне в обществото - сякаш не е убивал деца.

Пред "Евронюз" адвокатът на Мартен Тиеро Мори заяви, че в затвора тя е станала много религиозна: "Става дума за човек, който иска да направи колкото се може повече, за да изкупи вината си". Очевидно тезата му, че 14 години зад манастирските стени неговата клиентка ще търси изкупление за престъпленията си, е приета и от съда.

Манастирът пък заяви, че е приел получудовището заради християнската доктрина за опрощението. "Смятаме, че никой няма да спечели в нашето общество, ако на насилието се отговори с насилие и това се превърна в лавина", гласи становището на манастира. Очевидно съдът е приел и тази гледна точка, макар че Белгия е светска държава и съдебната власт не би трябвало да има нищо общо с религията.

Въпросът е дали човек с такива злодеяния е годен за катарзис и заслужава да му се даде шансът да се реинтегрира в обществото. Защото шестте момичета не са единствената плячка на Дютру и на бившата му половинка. През 1989 г. те бяха осъдени за отвличане на 5 момичета, които той е изнасилвал. Тогава той получи 13.5 години затвор, а тя 5 години. Но три години по-късно двамата бяха освободени заради добро поведение и поредната амнистия на правосъдното министерство. Близо три години след това започнаха да изчезват момичета в районите на Шарлероа, където са били къщите на Дютру. Както и да се разиграва цялата трагедия с 6-те момичета, описана по-горе. И макар психиатри да уверяват, че Мартен няма да извърши нови престъпления, биографията й говори точно за обратното - тя е рецидивистка, съучастничка в педофилски деяния. Трудно е да се повярва, че такъв човек ще търси и намери изкуплението зад тихите манастирски стени.

Между другото



отношението към Мартен окуражава и самия Дютру



Роднините на жертвите му се страхуват, че един ден той също може да се окаже условно свободен: "Той е убеден (че това ще стане) и смята, че също заслужава шанс да се реинтегрира в обществото", заяви адвокатът му Рони Бодевийн.

Със своето либерално законодателство Белгия се вписва в глобалната тенденция за по-милостиво отношение към престъпността (отмяна на смъртната присъда, по-леки присъди, затвори "хотели"). Дали обаче това е здравословно и за правосъдието, и за обществото като цяло?

Решението на Върховния съд бе посрещнато с гняв както в Брюксел, така и пред манастира в село Малон, където Мартен вече бе преместена. "Позор", скандираха 2000-те протестиращи пред сградата на Върховния съд. "Има само една дума за случилото си - това просто е абсурд", заяви Пол Маршал, баща на една от жертвите. "Мартен на няколко пъти лъжеше, тя не даде ключа за разбирането на нейната роля. Минаха 16 години, а нейните жертви и близките им и досега не знаят как точно тя е участвала в тази чудовищна история", твърди адвокатът на едно от безутешните семейства Жорж-Анри Боатие. "Тази жена представлява заплаха за обществото. Въпреки зловещото си минало, тя се възползва от пролука в законодателството на Белгия, което позволява да се иска предсрочно освобождаване", сподели Жан-Дени Лежен, бащата на Жули, едно от двете момичета, които Мартен е оставила да умрат от глад.

Наистина, ако търси истински катарзис, ще се възползва ли тя от вратичките в закона? Родителите на жертвите просто не вярват в изкуплението на престъпничката - на процеса



тя не бе показала никакво разкаяние



Те обаче подеха кампания за промяна на законите, особено в онази им част, която засяга присъдите с право на намаление.

"Какво ли престъпление трябва да извършиш, за да излежиш пълната присъда", чуди се Пол Маршал. По думите му оцелелите и близките на жертвите на престъпления трябва да имат по-голяма роля при обсъждането на случаите за предсрочно освобождаване. "Искаме фундаментална реформа на правосъдната система...и повече права за жертвите (при съдебните решения)", посочи пред журналисти Жан-Дени Лежен. Той настоява потърпевшите и близките им да имат по-тежка дума, когато се разисква колко дълго осъдените трябва да останат зад решетките. Адвокатът на едно от семействата на убитите момичета Жорж-Анри Ботиер заяви, че роднините ще се оплачат пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург, защото тяхното мнение не е било чуто от съда в случая с Мартен.

Между другото, на срещи с премиера Елио ди Рупо и Анеми Тюртелбом роднините връчиха предложения за промени в законодателството. Те настояват спрямо престъпници като Мартен да няма условно предсрочно освобождаване. Премиерът заяви, че дори това да се приеме, то няма да бъде приложено към Мартен, защото законът няма обратна сила. Пред в. "Соар" обаче Анеми Тюртелбом заяви, че се работи по въпроса някои присъди да не бъдат подлагани на помилване. Според "Евронюз" министерството подготвяло и поправка, според която осъдените да не бъдат пускани, докато не излежат две трети от присъдите си. Всеки случай по думите й започват междуведомствени обсъждания по предложенията на роднините. Благодарение на тях белгийското правосъдие може и да спре с обгрижването на закоравели престъпници.