"Уважените от Върховния административен съд жалби срещу дисциплинарни решения свидетелстват за слабости в съдебната практика на този съд, в дисциплинарните процедури на ВСС или в законодателството: тези недостатъци следва да се анализират и отстранят". Това записа Европейската комисия в обзорния си петгодишен доклад за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред. Документът, който е част от механизма за сътрудничество и проверка, който беше наложен на България и Румъния като условие да станат членове на ЕС през 2007 г., бе пуснат в публичното пространство през юли т.г. В него веднага след горната констатация последваха и още по-задълбочени, и още по-остри: "Същото се отнася и до



липсата на наказателноправни действия,



тъй като прокуратурата не извърши методично разследване на замесените в тези случаи магистрати. Всичко това е свързано с цялостно слабите резултати на съдебната власт в преследването на случаите на корупция в собствените редици".

Всъщност няма доклад на Брюксел през годините, в които да няма убийствени критики именно по тази тема. И как иначе, след като за 22 години преход на практика нито един магистрат не е вкаран в затвора, а осъдените са основно кокошкари, и то условно.

Затова пък българската Темида не спира да се прави на интересна през цялото време, като отчита присъди и обичайно страшно много проверки, които след това се оказват ялови. Достатъчно е да си припомним доклада на Никола Филчев в качеството му на главен прокурор, когато той също бе натискан, че всъщност не прави нищо срещу корупцията в магистратските редици.



Тогава той отчете 7 присъди,



основно срещу следователи, и то по обвинения за поискани подкупи от порядъка между 50 и 500 лева.

По общо 322 от проверките не били събрани достатъчно данни за извършено престъпление, но е установено нарушение или неизпълнение на служебни задължения от магистрати, за което са внесени предложения за възбуждане на дисциплинарни производства във Висшия съдебен съвет, бе написано тогава в отчета. По 941 проверки на отдел "Инспекторат" пък не били установени данни за корупционна дейност или нарушение или неизпълнение на служебни задължения от магистрати и преписките са изобщо прекратени. В повечето случаи това били сигнали, в които една от страните изразява недоволство от постановен акт по същество.

Следваха и научни тези от рода, че "важността на борбата с корупцията сред магистратите се определяла от факта, че извършители на корупционни престъпления не са обикновените граждани, а хора с властови ресурс, които имат отговорно положение и сериозно влияние в изпълнителната, законодателната и съдебната власт". Или пък че типични проявни форми на корупция сред следователите, прокурорите и съдиите били приемане на подкуп, премахване на законови ограничения, дейност по противозаконно облагодетелстване на родственици и приятели, допускане на незаконни сделки, дискретно предоставяне на облаги, присвоявания, подпомагане за избягване на наказателна отговорност, нерегламентирано влияние и др.

На практика, след като Филчев си отиде от поста главен прокурор, нищо не се промени. Отново имаше кокошкарски дела, отново с условни присъди, и то броящи се на пръстите на едната ръка. Следваха розови отчети, в които отново имаше стотици проверки, но все нестигащи до някакви резултати.

И тогава някъде дойдоха докладите на Брюксел



И се започна едно голямо надлъгване и



се нароиха едни бомбастични обвинения, в които от старите рушвети от по 50 лв. не бяха останали и следи. И колкото повече се приближаваше до февруарския или юлския годишен доклад на Европейската комисия, толкова повече и по-тежки ставаха обвиненията и присъдите срещу магистратите.

За да се стигне до отчитането на над 20 осъдени магистрати за 5 години. Тъй като по закон всички те се съдят от Софийски градски съд, то изобщо не е и проблем да има обобщаваща статистика. Други повече от 20 магистрати, които са имали повдигнати обвинения и са били дори подсъдими, пък са били напълно оправдани.

Последният осъден - само от преди няколко дни, е бившият шуменски прокурор Румен Пенев. Той получи дори ефективна присъда от 3.5 години затвор заради поискан от него подкуп. Пенев беше арестуван в центъра на Шумен в началото на годината, след като получил 21 хил. лв. от адвокат. Според обвинението срещу тези пари Пенев е обещал да въздейства на свой колега да не повдига обвинение. Пред съда бившият прокурор заяви, че е приел да посредничи между двамата, но това не било престъпление и било достатъчно, че е понесъл дисциплинарна отговорност, като е бил уволнен. Присъдата му е само на първа инстанция и отсега може да се обзаложим, че докато стигне до трета, то със сигурност няма да е в такъв размер.

Наскоро бе осъден дори съдийски шеф - бившата ръководителка на административния съд във Варна Анелия Цветкова. Тя получи 3-годишна условна присъда по обвинение за взет подкуп от 10 хил. лв. през лятото на 2008 г. Срещу тях трябвало да реши дело в полза на една от страните. Тя беше разследвана по сигнал на бившия й любовник. Всъщност повечето от наказанията на магистратите са условни - почти 20, а един се е отървал дори само с глоба.



Най-тежката присъда засега е за бившия зам. районен прокурор



на Оряхово Димитър Викентиев - 6 години затвор. Той бе признат за виновен, за това, че е изтръгнал неправомерно показания от свидетел. По делото 5 г. затвор получи и бившият депутат от БСП Тома Томов. Градският съд го призна за виновен в това, че в края на 90-те години като районен прокурор в Оряхово е взел 500 долара подкуп, за да спре разследване срещу двама бизнесмени. Нито един от тях не е влязъл в затвора. С 5 г. и 6 месеца лишаване от свобода пък бе наказан плевенският прокурор Георги Велков, който беше задържан през октомври 2009 г. с подкуп от 23 000 лв. Парите били поискани и взети, за да се възпрепятства ходът на дело срещу варненска фирма. И при него присъдата е само на първа инстанция.

На 5 г. затвор бе осъден съдията Славчо Петков от Велико Търново, който пък беше обвинен, че е получил 6 хил. лв. рушвет от подсъдим по водено от него дело. Парите, с които Петков беше задържан, били част от подкуп от 25 хил. лв. Според прокуратурата срещу тази сума той е трябвало да оправдае член на група, занимавала се с кражби.

За подкуп от 20 хил. евро съдят прокурора от ВКП Ангел Дончев. В края на 2007 г. прокурорът от районната прокуратура в Сливница Емил Милев подава сигнал срещу него за изнудване с обвинението, че висшият прокурор му поискал парите, за да прекрати проверка. За това Дончев е осъден на първа инстанция условно на 3 г. затвор с 5-годишен изпитателен срок. Подсъдимият твърди, че парите били заем за ремонт на жилището му. За 20 хил. лв. подкуп пък е подведен под отговорност съдията Петър Сантиров. Негови съподсъдими са бившият военен министър Николай Цонев и финансистът Тенчо Попов. Прокуратурата твърди, че тримата опитали да подкупят следователя Петьо Петров, за да потули разследване срещу Цонев.

Както става видно,



поне на мащабни обвинения Темида го е докарала



Все пак става дума за дела по обвинения за десетки хиляди левове и евро подкупи. Друг е въпросът, че всички те, уж много добре доказани, се точат с години и на практика минава много време до окончателното произнасяне.

Да вземем делото срещу още един бивш съдийски шеф - този на Бургаския административен съд Атанас Вълков. Уж всичко беше ясно в неговия случай, а пък делото дори още не е тръгнало. Преди време Софийската градска прокуратура (СГП) внесе в съда обвинителен акт срещу него.

Според него Вълков ще застане на подсъдимата скамейка по обвинение за документни престъпления, пране на пари и престъпление по служба. Обвинителният акт срещу него е написан от прокурор от специализираното звено "Противодействие на корупцията и финансово-данъчни измами" при СГП.

Вълков бе задържан преди повече от година, за това, че се е опитал да продаде чрез измама парцел от 12 дка край Несебър за над 2 млн. евро.

Бившият съдия ще отговаря според прокуратурата по четири обвинения. И то какви. Първото от тях е, че е съставил 18 документа с невярно съдържание - пълномощни, молби, заявления, разписки, предварителен договор и искова молба от името на различни хора, и ги е употребил пред различни лица и институции - община Несебър, общинска служба "Земеделие", Службата по геодезия, картография и кадастър в Бургас, районния съд в Несебър, Бургаския административен съд. Освен това е съставил и 3 лъжливи официални документа - две заверки с печат от името на Държавен архив-Бургас и протокол от името на Комисия за трудова поземлена собственост.



Преправил е и съдържанието на препис от решение,



заверено от районния съд в Несебър. Вълков е обвинен и за това, че чрез майка си е извършил три пъти сделки с имущество, за което знаел, че е придобито чрез документни престъпления. Освен това е нарушил и задълженията си като длъжностно лице. Не е разгледал безпристрастно и дело по жалба на неговия вуйчо. Освен това не си е направил отвод въпреки основанието за това, тъй като жалбоподател е негов роднина. Изобщо - мила, родна картинка.

Съдът обаче върна обвинителния акт на прокуратурата, за да си го оправи. Държавното обвинение обаче обяви, че всичко му е наред, и пак го внесе. Така или иначе делото още обаче не е започнало дори на първа инстанция.

Всъщност проблемът е, че има вече бомбастични обвинения, но присъдите отново се броят на пръсти, и то са главно условни. Там, където са ефективни, то са само на първа инстанция и изобщо не се вижда времето, в което някога ще се изпълнят.

Като се сложи и начинът, по който приключиха историите с "бедните" магистрати в Приморско и с "Красьо", то изводът е само един - омертата в Темида е непобедима.