|
Макар и на пръв поглед странни, тези контакти не са случайни и наистина могат да са радостни както за изплувалия от небитието земеделец, така и за налегнатия от властови проблеми главен прокурор. Защо ли? Отговорът е прост - защото и двамата навреме оцениха, че могат да си бъдат полезни в различните битки, които водят.
За какво става дума?
Апетитите на Янев очевидно са да изгрее на родната политическа сцена по примера на Жорж Ганчев. Сиреч да стане
народен любимец, който без колебание нарича нещата с истинските им имена и раздава откровени оценки за властимащите. Заради което съответно да се радва на популярност. Само приказки обаче не са достатъчни за влизането в голямата политика. За там освен трябват съюзници и по-сериозни дела - за градене на имидж. В тази сфера Янев очевидно заложи на Филчев. И направи пътека до Съдебната палата.
Какво се случи?
Визитите започнаха през юли. Тогава на излизане от Филчевия кабинет Янев обяви, че прокуратурата ще започне проверка на трансформацията на външния дълг и ще изяснява дали не е налице умишлено сключване на неизгодна сделка от страна на финансовия министър Милен Велчев и на заместника му Красимир Катев. На същата първа визита земеделският лидер и хората му връчиха на Филчев и хората му и сигнал за варненското пристанище. Според тях портът се държал без правно основание от "Петрол", понеже пристанището е изключителна държавна собственост. В тази незаконност земеделците видяха пръста на вицепремиера Николай Василев и на транспортния министър Пламен Петров.
От втората визита Янев излезе с постановление на Върховната касационна прокуратура, че в случая с варненското пристанище са налице достатъчно данни за престъпление по служба. Както и с препоръка портът да се актува като изключителна държавна собственост и областният управител да издаде заповед за изземването му от "Петрол". Понастоящем пристанището е актувано по заповед на Костадин Паскалев.
При третото посещение неотдавна Янев връчи на Филчев сигнали срещу самия премиер. Земеделецът имал "съмнения", че Симеон е с двойно гражданство и на практика не отговаря на конституционните изисквания за министър-председател. И че не е платил данъци за върнатите му от държавата имоти. "Съмнителни" по параграфа двойно гражданство били още Николай Василев и Милен Велчев.
Тази визита на Янев роди и друга новина - че Филчев и подчинените му писмено ще информират земеделеца за "предварителни производства срещу членове на кабинета и зам.-министри". Ден по-късно висши прокурори отказаха да назовават имена на евентуални следствени от МС, понеже законът не им го позволявал. Не пожелаха да уточнят и какви техни действия може да роди "съмнението" за гражданството на премиера.
Но и двете страни не пропуснаха да заявят удовлетворението си от рандевутата. "Изключително съм доволен от нашата среща с главния прокурор. Наистина има една българска институция, която работи отговорно и в полза на Република България", рече Янев. И се обяви категорично против рязането на обвинителските права и власт. Малко по-витиевати фрази прозвучаха откъм Филчевото ведомство. От сорта на това, че всички граждани могат да сигнализират прокуратурата, а тя пък може и трябва да действа по закон. Не се е чуло обаче Филчев и подчинените му ката ден да приемат всякакви граждани.
Дали от сигналите на Янев ще се родят дела е въпрос на неясното бъдеще. Факт е обаче, че той
поднесе на прокуратурата подарък -
данни и съмнения срещу действията на настоящите управници. По-точно казано - за извършени от тях евентуални престъпления. И ако трябва да разчитаме подтекста на прокурорските намеци за законовите им права (подхвърлени от Филчевия заместник Христо Манчев на пресконференция за успехи в борбата срещу корупцията), предупреждението към властта е съвсем ясно. В две посоки - че обвинението може да им разпореди разследвания по Яневите съмнения за престъпления. Което наистина си е прокурорско право, а и ангажимент (ако се открият достатъчно данни за прегрешения). Както и че може да не го направи - ако прецени, че данни липсват. Което също е прокурорско право и най-вече ангажимент. Земеделецът дари Филчевото ведомство с още един коз - отвори им път към директното атакуване на кабинета пред Конституционния съд, без да се главоболят с разследването на престъпления и тяхното доказване. Именно за тази цел бе употребено "съмнението" за двойни гражданства сред членовете на МС. Защото двойното гражданство наистина не е престъпление, но неспазването на конституционните изисквания е повод за атака на парламентарното решение за избора на целия кабинет. А главният прокурор е сред хората, които имат право да сезират КС. В този сценарий също не е задължително съмненията да се окажат истина. Важното е да създават реални възможности за атаки и главоболия на управляващите. Сиреч - база за пазарлък.
Така стигаме до другия основен въпрос в новородената дружба:
какви са ползите за Филчев?
И защо се получи така, че докато миналата година главният прокурор обясняваше как предишната синя власт саботирала усилията да се разбере законна ли е приватизацията, отделни нейни представители правели всичко възможно "да придобият по престъпен начин огромни имущества", а новата власт демонстрирала "воля за възстановяване на справедливостта", сега нещата доста са се променили.
Отговорът може да се търси в няколко посоки. Например че след година време главният прокурор е разбрал, че и новите управници не са много чисти, и е решен да им търси сметка за стореното. Което не само, че не е лошо, но е и наложително, за да се спази законът. Понеже той важи за всички.
Но има и друг отговор - че е в ход поредната битка на Никола Филчев за неговата власт и права. Като в случая става дума не за запазването на личността Филчев като главен прокурор (тази схватка бе спечелена в началото на годината след решение на Конституционния съд), а за
властовия ресурс на самия пост
Аргументите в тази посока са повече.
Досегашните правомощия на прокурорите и най-вече на главния прокурор са сериозно застрашени. Първо, от променения съдебен закон, който даде възможност петима висши магистрати да искат свалянето на имунитета на обвинител N1. Което слага край на абсолютната безконтролност на тази фигура, понеже досега никой не можеше да я пипне преди изтичането на 7-годишния й мандат. Въведе се изискването прокурорите наред с останалите магистрати да пишат ежегодни отчети за свършеното, които се докладват пред парламента. Досега те не се отчитаха пред никого. Вкара се нов начин за номиниране на шефовете в съдебната власт чрез общи събрания на гилдиите и мандат за всички тях. Това създава риск от промяна на досегашното "пожизнено" шефско статукво на районно, окръжно и апелативно ниво. И от редуциране на приближените и удобни на началството по-нисши ръководители. Възстанови се националното следствие, което окончателно отряза прокурорските желания да приберат следователите под своя опека и директно да им нареждат как да решават делата. Вярно е, че тези промени са атакувани пред КС и висят, но така или иначе бяха извършени и дори похвалени отвън.
Готов е и проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, където се вкарват много твърди срокове за финализиране на разследванията и писането на обвинителни
актове под угрозата от прекратяване на делата. Което би донесло негативи за обвинителите и най-вече за шефа им, защото той е началник на всички прокурори в страната. И би стеснило възможностите от
протакане на преписки с единствената цел обвиненият да се държи под контрол
Най-голямата опасност обаче е в декларираното намерение за бъдеща промяна на конституцията. И в предстоящите дебати за мястото на прокуратурата и ваденето й от съдебната власт.
Стане ли това, настъпва краят на едноличната прокурорска власт. Макар че дискусията по този въпрос тепърва предстои и се прокрадват разумни съмнения дали подчиняването на обвинението на кабинета под каквато и да е форма ще е най-добрият вариант, политическите нагласи май клонят натам. С обяснението, че само така може да се търси и поема отговорност за наказателната политика на държавата.
Изброените проектореформи имат и силна външна подкрепа - както от Европа, така и зад океана. Показателни в това отношение са само изявленията на посланици и пратеници на НАТО за работата на съдебната ни система изобщо и на прокуратурата ни в частност.
Така че Филчев наистина е изправен пред сериозен властови проблем. Но има на какво да разчита - промените в законите и в конституцията все пак се вършат у нас - чрез предложения на кабинета и на депутати и гласуване от парламента. А това създава възможност за пазарлък, в който мизата може да е различна - от отказ от неприемливи реформи до тяхното забавяне и максимално протакане във времето. Битката е в ход, финалът предстои.
|