Тази история започва в зората на демокрацията и ще завърши сигурно след години. В нея са разказва за едни политици, за една сграда и едни пари. Основната сюжетна нишка е как можеш да получиш безплатно имот от държавата и да го дадеш под наем, за да печелиш от него.
В настоящия момент на историята областният управител на Враца инж. Лъчезар Борисов иска да вземе зданието, в което синята организация в града трябва да върти партийна дейност, защото СДС не плащал наем на държавата през последните 12 години и защото СДС е преотдал 3/4 от въпросната сграда под наем на разни фирми. Борисов пусна една заповед за изземване на сградата - демек, нареди тя да се опразни както от партийците, така и от фирмите-наемателки. СДС отвърна на удара, като атакува заповедта във Върховния административен съд. Съдът пък спря решението на областния шеф, докато не разгледа спора по същество.
За да вникнат в него, магистратите ще трябва
да се върнат в зората на демокрацията
Тогава имаше едни договорки на една кръгла маса, след които държавата и общините започнаха да раздават имоти на новопоявилите се политически партии. На 13 декември 1990 г. т.нар. "Комисия по чл.30 от закона за наемните отношения" към Общинския народен съвет във Враца дава на СДС въпросната 4-етажна сграда на ул. "Лукашов" 1, която преди това е обитавал местният Окръжен съд. На всеки етаж има около 140 кв. м разпределени в 5-6 стаи. В "настанителната" заповед от 1990 г. изрично е посочено, че имотът е общински и
не е определен наем
Смутни бяха времената тогава, сигурно местните управници са забравили, че трябва да събират някакви пари от наемателите. Този факт не е направил впечатление на никого, защото по този ред и при същите условия сграда получава и БСП - от другата страна на площада.
До 2001 г. СДС спокойно си стопанисва имота. Даже, за де не се излага пред чужденците, го урежда с прилична фасада - с пари по проекта "Красива България".
През юни м.г. червеното ръководство на общината се сетило, че сградата е общинска и поискало от синия областен управител да оформи документите. Областният обаче отказал, защото след дълго ровене открил, че имотът е държавен още от 1953 г.
Открил и още нещо - че СДС май ще загуби изборите
и ще трябва да сдаде държавната власт. Затова същият онзи областен управител - Данаил Иванов, който сега е областен лидер на СДС, хитро подписва с председателя на общинското ръководство на СДС нов договор за наем на въпросната сграда. Спазарили се за 10 години - максималният срок, за който може да се наема държавен имот. Но в бързината допуснали една "грешка" в договора - записали, че "наемателят няма право да пренаема предоставената му собственост, да я преотстъпва за ползване на трети лица или да я ползва по договор с трети лица". Останалото било правилно - в същата тази заповед 118/11.6.2001 г. никъде не посочили, че СДС трябва да плаща наем на държавата. Отбелязали само че СДС-Враца трябва да представи в края на всяка година справка за финансовото си състояние, за да може да се определи размерът на наема. Защо СДС не платил веднага? Ами сините началници рекли, че нямат възможност да дават наем, защото изборната кампания изисквала влагането на много средства. Това пише в справка, която самият СДС раздаде на журналисти през септември.
А как е по закон?
Ами всички партии с над 1% изборен резултат имат право на офис - както в София, така и в по-малките градове, като тези имоти се отпускат от областните управи или кметствата. Партиите трябва да плащат наеми и те са символични, макар че функционерите често и тези пари не дават редовно.
Именно заради ниските наеми партиите избягват да станат собственици на офисите си. По едно време - в началото на мандата на Костов, в СДС битуваше идеята да се купуват сградите, които партиите ползват в областните центрове. Тогава обаче май Христо Бисеров не се съгласи и идеята замря.
Толкова за първата сюжетна линия от историята - как СДС-Враца се сдобива с 4-етажна сграда без пари. Втората е как успява да печели от нея.
В оная зора на демокрацията СДС беше коалиция и в нея имаше маса партии. После обаче достлукът се развали, а съюзът се трансформира в партия.
По някое време
СДС-Враца решава, че 4 етажа са му твърде много
и на практика си оставя за ползване само втория кат.
На другите започва да пуска наематели. Първо си спретва кафене на първия етаж - точно срещу кафенето в отсрещната сградата, където е настанена БСП. Заведението, стопанисвано от ЕТ "Йордан Христов-92", се прочу на един 1 юни - лидерът на БСП Жан Виденов беше спонтанно освиркан от клиентите, докато минаваше по улицата на път за червеното барче.
Един от бившите шефове на СДС - Христо Койчев, който беше кандидат-кмет и за кратко областен управител, решава да прегради кафенето и да даде половината на ЕТ "Фармест-94-Бойка Чернева" за аптека. После се появява и спортен магазин на същата фирма. Целта е ясна - да се прибират повече пари за СДС.
Друг бивш шеф на СДС - Румен Петков, решава да даде 3-ия етаж на "Конкурент" - най-големият ежедневник във Враца, който се разпространява и във Видин, Монтана и Плевен. Този вестник изнесе част от борбата с вътрешнопартийните врагове през последните 2 години от мандата на Костов. СДС-Враца твърди, че "Конкурент" не плаща наем, а е поел грижата да ремонтира 6-те стаи на третия етаж. Там още тече ремонт, а вестникът обитава друга сграда.
На 4-ия етаж в зданието на СДС отдавна
се е настанила местната кабелна телевизия -
"ТВ Враца" на "Михайлов ТВ" ЕООД. Ангажиментът бил да ремонтира покрива на сградата, който тече. Кабелната телевизия не е от тези, които пускат само филми. Тя си има новини - местни и национални, има си обзорни предавания, публицистични, гости в студиото и т.н.
Местните сини функционери обясняват, че от третия и четвъртия етаж СДС никога не е събирал наем. Никой не казва в пряк текст дали са постъпвали дарения. Факт е, че централата е прилично ремонтирана и затова са необходими пари. При положение, че седесарите в цяла Врачанска област не са повече от 1700 души и че не всички плащат членски внос, ясно е, че тази работа става само с дарения.
Областният управител на Враца Лъчезар Борисов твърди, че ЕТ "Фармест-94" плащал на СДС за аптеката 250 долара месечен наем, ЕТ "Йордан Димитров" - 120 долара, "Михайлов ТВ" - по 200 германски марки авансово. По споразумение наем плащали ЕТ "Сашо Александров-Комерс" за спортен магазин и за вестник "Конкурент" ООД. По тези сведения, събран заедно наемът, който влиза в СДС едва ли надхвърля 2000 лева.
Въпросът изобщо не е малко или много са тези пари. А в самото им получаване. Само че областният управител
не атакува СДС заради това, че от наемател се е превърнал в наемодател
Не, представителят на държавата във Враца атакува СДС, защото договорът му с предното областно ръководство не бил коректен.
На 30 август т.г. назначеният от НДСВ областен управител издаде заповед номер 175, с която нареди изземване на цялата сграда. Той нареди всички да се изнесат от нея до 30 септември. Иначе - изхвърляне по административен ред в 10 часа на 1 октомври.
Инж. Лъчезар Борисов смята, че СДС и фирмите се намират в сградата без правно основание. Той обяснява в заповедта си, че договорите за наем са нищожни, защото противоречат на закона. Кой закон сочи инженерът? Законът за държавната собственост и правилника за приложението му. Борисов твърди, че е нарушен чл. 18, ал. 2 от правилника. Там пише, че "исканията за предоставяне на помещения на централните ръководства на партии и коалиции със седалище София се придружава с данни за финансовото състояние на партията, установяващи възможността й за плащането на наема". Ясно е, че СДС не е предоставил такива данни. Но пък и текстът е ясен - той се отнася за централните ръководства, а не за регионалните.
От друга страна Борисов казва, че не може да вземе наем за сградата, тъй като "след справка в счетоводството на областта се установи, че тази сграда няма балансова стойност, поради което и не могат да се определят амортизационни отчисления". Тези отчисления са важни - по Закона за политическите партии те са вързани с определянето на наемната цена, която ползвателите-политици трябва да плащат. Наемът е "в размер на амортизационните отчисления, като към тях се добавят и експлоатационните разходи, ако има такива".
Неизвестно защо областният управител не използва като основание за заповедта си същия този закон за политическите партии. Чл. 19 от него гласи, че държавата и общините предоставят на политическите партии, получили над 1% от действителните гласове на последните парламентарни избори, помещения за осъществяване на тяхната дейност. Най-важен в случая е чл. 21: "Предоставените помещения могат да бъдат пренаемани, но
само за дейност, обслужваща дейността на политическата партия"
Т.е. в случая СДС не може да сключва договор за наем с кафене, аптека, телевизия, вестник и каквото и да е било, но може да даде част от помещенията на търговски субект, ако той извършва дейност, "обслужваща дейността на политическата партия".
Около това са част от противоречията. Според областния СДС има договори за наем с част от фирмите. Борисов вади договори за наем, които неговите хора са иззели от кафенето, от аптеката... Шефката на сините в града Владислава Лакова обаче обяснява, че тези договори са стари, изтекли са и са сключени преди 1.6.1996 г., когато влиза в сила законът за държавната собственост. Заместник-председателят на СДС-Враца Красимир Каменов - бивш народен представител, пък казва, че местната синя централа има само договор за съвместна дейност с фирмите и на практика не събира наеми. Но никой от сините не обяснява каква съвместна дейност има една партия с аптека или спортен магазин!?
СДС атакува заповедта на областния управител и на 23 септември съдия Таня Радкова от Пето отделение на Върховния административен съд прие определение, с което заповедта на областния бе спряна. Мотивът е, че
"ако имотът бъде иззет, биха могли да настъпят неблагоприятни вредни последици
до окончателното решаване на изхода от спора по същество с влязъл в сила съдебен акт".
Така че на 1 октомври в 10 часа никой не напусна сградата на "Лукашов" 1 във Враца. След месец, през ноември, започва дело между СДС и областната управа, което вероятно ще се влачи месеци наред.
По-любопитното е, че малко преди да излезе определението на ВАС областният управител предложи проект за договор на общинското ръководство на СДС във Враца за ползване на 2-ия етаж от сградата. Как така едновременно съществуват заповед за изземване на сградата и предложение за нов договор за наем? Как така Борисов е определил размера на наема - 135 лв. месечно за 138,58 кв. м, след като твърди, че не знае балансовата стойност на сградата?
СДС-Враца обаче не прие новия договор и твърдо реши да се съди с управата. Според председателката на общинската организация Владислава Лакова: "НДСВ е започнало масови саморазправи с политическите си опоненти".
Проблемът с централата на СДС-Враца е показателен за съдбата на имотите, които партиите получават от държавата. Поголовна практика е част от тези помещения да бъдат преотстъпвани на търговски дружества. Т.е. партиите масово пият мляко от две крави - от държавата, на която плащат символични наеми за чудесни имоти (или даже въобще не плащат) и от фирмите-пренаемателки, от които събират прилични суми.
А другите?----------------
Какво правят останалите партии във Враца? БСП ползва един етаж от хардсоц сграда, която и преди 10 ноември си беше партийна. Имат си лятно и зимно кафе. Казват, че с лятното нямат нищо общо, а зимното се води на Антифашисткия съюз.
НДСВ във Враца никакво го няма. Противниците му злобно подхвърлят, че жълтите имат цели две сгради - на официалното НДСВ и на Тошо Пейков, но истината е доста по-различна. Официалната централа на НДСВ се намира в тясна стая на 3-ия етаж в Дома на техниката. Йордан Тонев от местния актив на жълтите обяснява, че партията плаща месечен наем от 105 лв. и трудно намира пари за разноските - даже в момента телефонът е спрян. Вярно е, че "Оборище" на Тошо Пейков също има офис, но той е по-малък и от стаята на НДСВ.
Така че проблемът с партийните имоти във Враца е чисто СДС-проблем. Защото СДС е тая партия, която е пуснала наематели в държавния имот. Спор по темата дали това е честно или не едва ли може да има.
Случаят във Враца е интересен с това, че за пръв път представител на една партия атакува друга партия. Досега се пазеше някакво "джентълменско" споразумение между политическите сили - да не се заяждат на тази тема. Ако го нямаше това споразумение, "Раковски" 134 отдавна да се е заял с "Позитано" 20 за дузината магазини на приземния етаж в червената централа в София.
|
|