:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,052,477
Активни 51
Страници 22,917
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Златин Радев: Прави ми се филм, който да се гледа по света

На Запад анимацията още е на ниво зайчета и мечета. Затова моите герои са боклуци - в оня свят боклуци няма, казва известният режисьор
Снимка: Борислав Николов
ВИЗИТКА --------------------------

Златин Радев е роден през 1960 г. Завършил е Художествена гимназия и НАТФИЗ "Кр. Сарафов", специалност анимация. Специализирал е във Франция. Номиниран е за "Оскар" за авторския си филм "Консервфилм". В момента е директор на анимацията в "Бояна филм" и преподавател в НАТФИЗ. Сега работи над сериала "Отрепките".

----------------------------------



- Златине, разкажи повече за новия си проект.

- "Отрепките" е много стара идея, от над 10 години. Появи се едновременно с идеята за "Консервфилм". Имаше различни варианти. Ще бъде обаче сериал от 26 епизода по 22 минути, обемна анимация. Екшън-комедия. Описва живота в свят от боклуци. Героите са живи боклуци. Идеята е, че може да сме грозни, може да сме бедни и одърпани, но не пречи да си направим живота хубав. Филмът е за деца от 8 до 12 години и това е спазено много стриктно. Западните продуценти и телевизии държат на това. Там всичко е ужасно структурирано. Не може да се появиш и да кажеш: "Абе, имам някаква идея". Идеята не може да е някаква, тя трябва да е точно описана, за да знаят те къде да я програмират.

- И "Консервфилм" беше обемна анимация, но не за деца.

- "Консервфилм", "Шок" и другите късометражни филми не попадат в тази категория, те са фестивални. Извън големия бизнес. Ще ми се да направя продукт, който да се гледа по света. "Консервфилм" и "Шок" също се гледаха, но веднъж. А това, дай боже, да се върти много.

- "Консервфилм" се появи в зората на демокрацията и пресъздаваше много точно онова, което по същото време се случваше на улицата. Сегашните ти боклуци пак ли са родени от действителността?

- Не искам да се получи политически филм. Не искам да е конкретен. Естествено, ще има тънки намеци за нашия свят. Както хората правят филми със зайчета и мечета, ние ще направим с боклуци.

-------------

Героите ще живеят в свят, където всичко е с краката нагоре и цари пълен безпорядък. Едни ще се опитват да сложат ред, други ще пречат. Ще си има добри и лоши. Има един политикан Мер Мер, който претендира да е кметът. Той е направен от черна найлонова торба, пълна с боклуци. Много е суетен, постоянно си мери талията със сантиметър, защото го е страх да не отслабне. И се тъпче с боклуци, след което си пръска дезодорант в устата. Иначе е много галантен, претенциозен.

По принцип филмът ще е максимално близо до игралното кино, а не инфантилно малко филмче.

--------------

- Създаването на такъв филм не е ли твърде скъпо?

- За "Отрепките" са нужни 3 милиона долара, например. В Европа такъв филм не може да се продуцира само от една страна. Толкова е скъпо, че никой не си го позволява. Обикновено се прави като копродукция между няколко държави. Скоро се върнах от Лондон, където се проведе "Cartoon Forum", на който ежегодно се събира Европейската асоциация за анимационно кино. Там се срещат всички копродуценти, представят се всички нови проекти. И ако телевизиите проявят интерес, ги купуват още на зелено.

-----------

На Запад нещата се правят по този начин. Не се произвежда филм, след което започва да му се търси купувач. Прави се пилотен епизод от 2 до 5 минути и концепция. Така се продава. Заинтересованата телевизия плаща предварително някакви пари, за да има правата да го излъчва. Колкото повече телевизии проявят интерес, толкова по-добре.

----------

- Какво е отношението на западните продуценти към "Отрепките"?

- Готови сме с концепцията, т. нар. "библия". Предстои да направим втори пилотен епизод. След което, живот и здраве, ще започнем да се пазарим. Но вече има интерес. Всички казват "Жесток дизайн!", тъй като героите, средата и концепцията са им любопитни. Там са още на зайчета и мечета. Но то в оня свят няма и боклуци. Чакат обаче пилотния епизод. Така че цялата работа е в наши ръце.

- Продължават ли българските аниматори да са в световния елит?

- Ще ти кажа нещо разочароващо - не е така.



-----------

Имали сме много добра анимация и известни фигури. Но това е било от средата на 60-те години до края на 70-те. След това, за съжаление, малко сме поизчезнали. Сега не ни знаят. Изобщо не знаят какво е това България, къде е, каква анимация има. По-възрастните се сещат за Доньо Донев. Но всички продуценти са 30-годишни и изобщо не са били свидетели на онова време, за да ни помнят. Ние имаме кадърни хора, които работят в чужбина. Но те са единици. А индустрията е огромна, въртят се милиони долари.

-------------

- Има ли шанс българи да пробият в тази индустрия?

- Има. Аз от 4 години чукам на вратата, натискам дръжката, побутвам с рамо. Докарал съм го горе-долу до вкарване на единия крак. Само по себе си участието на международен форум като този, на който бях, е успех.

- Там се ходи с покана, а не по желание, така ли?

- Да. Там не може сам да се натресеш. За късмет тази година бе представен международен проект, в който участва и "Бояна филм". Аз имах право като представител на студиото да присъствам на форума. И между другото България бе единствената страна от Източна Европа, представена там.

- А какво става със закона за киното?

- Бутат го нещо. Аз бях в една работна група, във втората не съм. Но се уморих да се боря. Тогава бяхме на ръба да приемем един хубав, нормален закон, но поради някакви междуособици не можахме. И сега ще си чакаме, когато му дойде приоритетното време.

- То ще дойде ли скоро?

- Баш сега не го виждам много. Хубавото е, че нещо се случи с приватизацията на "Бояна". Става дума за прословутата горна част от земите. Това е една огромна територия, която не се използва от 20 години за снимки на никакви филми, само се пази. Тази земя бе отделена преди приватизацията. Официално е обявено в правителственото решение парите от продажбата й или отдаването й под наем да отиват за финансиране на българското кино. Не за нещо си, а директно за киното. Което е супер. Сега трябва да искаме тези пари да отидат действително за кино, а не да си заминат някъде.

- Има ли такава опасност?

- Има, разбира се! Държавата е на зор, казва "Имаме проблеми, това, онова...". А пари се дават, няма какво да се лъжем.



-----------

Никой продуцент в Европа не се издържа от филмите си. Нормалните държави навсякъде помагат, имат фондове, фондации, най-различни структури. Щем-не щем, трябва и ние това да правим. Друг е въпросът, да се контролира на какви филми се отпускат пари. Не е без значение дали един филм ще донесе пари или имидж, или е просто поредната изцепка.

------------



- Нямаш ли усещането, че в момента у нас се върти един и същ кръг от хора, които получават субсидии, и снимат еднотипни филми?

- Наистина се снимат еднотипни филми и това ме притеснява. Не мога да си обясня защо така се получава. Може би хората прекалено много се вглеждат в собствените си проблеми. Затова и филмите ни звучат регионално, битово. Не е и само това. Човек може да опише едно село и филмът пак да стане световен.

- Има ли толериране при получаването на субсидии?

- Аз бях в последната комисия за анимация в НФЦ и мога твърдо да кажа, че няма. Ние даже не дадохме на никого субсидия. Не че така бяхме решили. Напротив, седнахме на масата и си казахме: "Дайте да дадем на по-малко филми, но повече пари". Предната комисия бе дала на девет души по една много малка сумичка, с която нито можеш да започнеш филм, нито нищо. Ние решихме обратното. Но като взехме да обсъждаме кандидатурите, се оказа, че няма на кого да дадем. Пуснахме само 4 филма да се доразработят.

Лошото е друго.



--------

Тези комисии не са за даване на социална помощ на бедни колеги, а комисии, които трябва да гледат художествените качества на проектите. Аз мисля, че нашата бе много обективна. Поне на мен никой не ми се е обаждал по телефона, за да ме агитира за някого. След решението ни обаче имаше голям вой.

-------------

Уважаваме всички, но гледаме проектите и на утвърдените имена, и на дебютантите еднакво. Ако държавата беше направила секция за дебюти, друга за уважавани хора и трета за нормални професионалисти - о'кей. Но когато са в един кюп, какво да направим?

- Имаш ли конкретни идеи как да се помогне на българското кино?

- Телевизията трябва да се включи основно. Слава богу, тя вече го прави. Аз обаче имам по-широк поглед в анимацията, не съм компетентен за всичко. Проблемът според мен е, че все още производството на един филм не се обвързва с разпространението му. Ние успяваме по един или друг начин да произведем този филм, а какво го правим после?

На Запад преди да започне да се произвежда, се организира разпространението. И анимацията, и другите филми се продават на зелено. А дистрибуторите имат право да се месят и да искат определени промени. На някои колеги тук сигурно ще прозвучи неприятно, че телевизия или човек им се бърка.

- Тази намеса не е ли за сметка на изкуството?

- Е, но пък аз много се боя да използвам гръмката дума изкуство.



-------

Какво е изкуство? Киното май не е чисто изкуство. То е някакво комуникативно изкуство. Не е времето, когато Ван Гог е правил картини и след 100 години са го признали. Сега не може така. Много по-бързо вървят нещата. Освен това един филм след 100 години никой няма да го види, толкова много излизат. Киното е сега, в момента. И в това няма нищо обидно. Гледам, и по-млади от мен колеги се възмущават - как така някой ще им се меси в идеята.

------------



Трябва да се правят компромиси. Не с основната идея, а с възприемането й. Как да стане по-лесно разбираема.

- За качеството на един филм доколко има значение количеството произведени в страната филми?

- Киното си е занаят, и то високотехнологичен. Когато не работи, човек губи тренинг, губи рефлекси. Така че това, за малкото производство, е вярно. Но не е само то. В Италия например в момента се снима филм с бюджет 120 хиляди наши лева. А ние тук правим за 1 милион и плачем, че нямаме пари. В даден момент изобщо не опират нещата до пари, а до кураж и хъс да направиш нещо, та дори и без пари.

На Запад от много отдавна в обявите за работа върви следната реклама: "Храна и участие в надписите". Няма хонорари, няма нищо. И отиват хората, работят. Тук все още сме на принципа: "Аз ще го правя, то е изкуство, ама дайте си ми заплатата". Трябва човек добре да прецени откъде ще си вади заплатата. А когато се захване с нещо, да си каже: "Правя го до дупка!"

В моя филм аз работя без хонорар, защото бюджетът отива за конкретни цели. Няма пари, това е. Но знам, че трябва да го направя.
3380
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД