Изправен на ръба на Космоса, над пустинята на Ню Мексико, Феликс Баумгартнер спира за момент. Прави малка стъпка вън от капсулата, след което пада 39 км надолу към Земята.

"Нашият ангел пазител ще се грижи за теб", казват от наземния контрол на мисията и мъжът, известен като Безстрашния Феликс, скача.

10 спиращи дъха минути по-късно австриецът се приземява, след като е развил скорост от 1342.8 км/ч и е подобрил 3 световни рекорда, ставайки първият в света свръхзвуков скачач, чупейки звуковата бариера с мах 1.24.

"Обичаме те, Феликс", ликува контролната зала, майка му Ева Баумгартнер се разплаква.

Баумгартнер, поставил рекорд за полет с балон на най-голяма височина и за скок от най-голяма височина, вдигна ръце за победен поздрав и благодарност към екипа на мисията.

Той носеше специален защитен костюм, предпазващ тялото му от влиянието на силно вариращите промени в налягането. Без него кръвта му щеше да кипне, а белите му дробове да експлодират.

"Докато бях там, горе, на покрива на света, се чувствах смирен, там не мислиш за подобряване на рекорди", каза по-късно на пресконференция Баумгартнер. Призна, че всичко, за което мислел тогава, било да се върне на Земята жив, но добави: "Понякога трябва да се издигнеш наистина много нависоко, за да видиш колко си малък" .

След два отменени опита миналата седмица мисията получи зелена светлина в неделя сутрин благодарение на благоприятното време. Баумгартнер бе издигнат в кристално ясното небе с гигантски балон с обем 850 000 куб. м и дебелина на материята, равняваща се на една десета от дебелината на найлонова торбичка. Балонът носеше капсула, в която седеше Баумгартнер.

Когато достигна нужната височина, Баумгартнер направи проверка по списък от 40 точки на всички стъпки и дейности, свързани със скока, заедно с ментора си Джо Китингър, предишния рекордьор за постигната най-голяма височина на полет с балон.

Имаше известни тревоги, защото отоплението на визьора му не работеше и видимостта му бе ограничена. "Много е сериозно, Джо. Като издишам, и се замъглява много... не усещам затопляне", каза той на Китингър.



Въпреки това обаче те решиха да продължат,



рекордните 8 млн. души наблюдаваха излъчването на живо по YouTube.

Двата часа и половина пътешествие нагоре към Космоса, по време на което Земята вече се виждаше като сфера, а небето потъмня, контрастираше с далеч по-стремителния път обратно надолу.

3 камери, прикрепени към скафандъра на Баумгартнер, запечатаха продължилото му повече от 4 минути свободно падане, което не успя да подобри рекорда за продължителност на свободно падане, след това заснеха и отварянето на парашута.

Успехът на мисията, както и дизайнът на скафандъра дават основание да се смята, че астронавтите ще могат да оцеляват на голяма височина при инциденти и катастрофи от типа на тази, споходила совалката "Калъмбия" през 2003 г.

Главният лекар в екипа на Баумгартнер бе д-р Джонатан Кларк, чиято съпруга Лоръл Кларк загина при катастрофата на "Калъмбия". Сега Кларк се е посветил на подобряването на шансовете за оцеляване на астронавтите при инциденти на голяма височина.

Баумгартнер стана известен с различни дръзки експерименти. Бившият десантчик е скачал с парашут от сгради и планини, веднъж дори скочи в пещера с дълбочина 183 м. Като подготовка за скока от ръба на Космоса той направи два опита със свободно падане - първия през март от височина 21 640 м, втория - през юли от 29 565 м. Нито един от тях обаче не може да се сравни със скока му в неделя над Розуел - подходящо подбрано място заради връзката с извънземните.



Той преследваше 5 различни рекорда



- първият човек, който ще счупи звуковата бариера при свободно падане, скок със свободно падане от най-голяма височина, полет с балон на най-голяма височина, най-дълго свободно падане, освен това се смята, че платформата за скока му е най-големият управляван балон в историята.

Мисията, подготвяна 7 години и спонсорирана от напитките "Ред бул", счупи два от рекордите на Китингър. Пенсионираният полковник от ВВС на САЩ държеше рекордите за най-голяма височина и скорост. През 1960 г. Китингър скочи от 30 577 м.

Ето защо съвсем подходящо беше в слушалките на Баумгартнер, докато бе над Земята, да звучи единствено гласът на 84-годишния Китингър.

На въпрос какво би искал да направи след този експеримент Баумгартнер отвърна: "Искам да вдъхновя поколението. През следващите 4 години искам да седя на мястото, на което е Джо Китингър. А там да е младо момче, което ми иска съвет, защото иска да подобри моя рекорд".

Баумгартнер споделя, че най-вълнуващият момент за него бил, когато стъпил на ръба на капсулата, "на върха на света". И добавя през смях: "Най-красивият момент бе, когато се приземих и се появи Майк Тод (инженерът на животоподдържащите системи, облякъл Баумгартнер в специалния костюм), смееше се като малко дете. Беше толкова щастлив, че съм жив", допълва австриецът и казва, че се почувствал като син на Тод.

"Светът в момента се нуждае от герой и ето го Феликс Баумгартнер", каза на пресконференцията Тод.

Смях на пресконференцията предизвикаха думите на Китингър: "Бих искал да отправя специален поздрав с един пръст на всички, които казваха, че Баумгартнер ще се разпадне, докато преодолява звуковата бариера".

Това ще е последният ми скок, казва Баумгартнер. Той е обещал да се укроти и да се наслаждава на живота с приятелката си Никол Йотл. Ще лети с хеликоптер на спасителни мисии в САЩ и Австрия.



БЪЛГАРСКИ СВЕТОВНИ РЕКОРДИ



Българските парашутисти 20 пъти са внасяли поправки в таблицата за световните рекорди. Седем от постиженията са направени през 1955 г. от Ю. Ангелова, П. Недялкова, Р. Костова, М. Кръстева, В. Ганчев, Ив. Нойков, Е. Шарков, Ст. Навущанов.

През 1959 г. Ст. Калъпчиев, Ф. Убликов и X. Илиев скочиха нощем с незабавно отваряне на парашута от височина 11 150 м. Ст. Калъпчиев извърши нощен скок с незабавно отваряне от 13 710 м.

Двадесетият световен рекорд бе завоюван за България от X. Илиев, Ф. Убликов и Ч. Джуров на 28.III.1965 г. - групов скок от 13 198 м с незабавно отваряне на парашута.

Т. Попов пък изравнява абсолютния рекорд на румънския парашутист Г. Янку на единичен комбиниран скок от 1000 м - при двата скока разстоянието е 0.00 м. Ив. Каракашев повтаря постижението на съветския парашутист Раков на единичен доцелен скок от 100 м - при двата скока разстоянието е 0.00 м.

--------

ВСИЧКИ СВЕТОВНИ РЕКОРДИ НА БЪЛГАРСКИ ПАРАШУТИСТИ

Групов комбиниран скок от височина 1500 м за мъже - поставен на 30.IX.1960 г. от Г. Гълъбов, К. Воденичаров и К. Захариев. Средно разстояние 1.78 м.

Групов комбиниран скок от 600 м за жени - поставен на 19.IV.1966 г. от Д. Андреева, М. Миленова и М. Спасова. Средно разстояние 2.07 м.

Нощен височинен единичен скок за мъже - поставен на 28.VIII.1966 г. от Иван Крумов. Височина - 15 713 м, разтворил парашута на 869 м, или свободно падане 14 840 м.

Дневен единичен височинен скок без забавяне на отварянето - за мъже, поставен на 28.VIII.1966 г. от Чавдар Джуров. Височина 15 463 м.

Групов доцелен скок от 600 м за жени - поставен на 20.VIII.1966 г. от М. Миленова, Н. Жекова и Д. Андреева. Средно разстояние 0.62 м.

Групов комбиниран скок от 1500 м за жени - поставен на 20.VIII.1966 г. от Н. Жекова, М. Миленова и Д. Андреева. Средно разстояние 0.83 м.

Единичен доцелен скок от 1000 м за жени - поставен на 17.VIII.1966 г. от Д. Андреева. Абсолютен рекорд: при двата скока разстояние 0.00 м.

Единичен доцелен скок от 1500 м за жени - поставен на 20.VIII.1966 г. от М. Миленова. Среден резултат от 2 скока 0.26 м.