Магистралата А-3 в Италия, чието строителство стартира през 60-те години на ХХ век и все още не е приключило, започва извън Неапол, от древния хълмист град Салерно и завършва след около 495 км на юг като улица в центъра на град Реджо ди Калабрия. По пътя, който често се стеснява до две платна, има и препятствия като строителни обекти, по които работата е замразена от десетилетия. Опасни двулентови мостове преминават между планинските клисури високо над морето, а неосветени тунели се пълнят с вода при дъжд - от време на време се откъртват бетонни парчета и други строителни материали, които падат върху преминаващите автомобили.

Нищо не олицетворява



провалите на италианската държава



по-добре от магистралата, свързваща Салерно с Реджо ди Калабрия. Критиците я определят като изгнилия плод на т.нар. култура на "работни места срещу изборни гласове", подхранвана от организираната престъпност - типично за Южна Италия. По този начин държавата и гражданите системно са мамени, а Калабрия остава изолирана в географско и икономическо отношение. Магистралата също така е символ на това, от което някои северноевропейски държави най-много се страхуват, че ще се случи с еврозоната. От тях се очаква да подкрепят мързеливата Южна Европа, където помощите и субсидиите често изчезват в корупционни схеми, които правителствата изглежда не могат - или не искат - да предотвратят.

В Италия злоупотребите с европейски пари "нанесоха огромни щети, тъй като средствата се използват лошо, и, както казват някои магистрати, с тях се подпомага и организираната престъпност", обяснява Серджо Рицо, който е сред авторите на най-продаваните книги за политическата корупция. "Южните региони нямат капацитет да планират, но финансират проекти, които не дават резултати. Това е проблемът."

Докато дебатите в Европа се изместват към растежа, еврократите обясняват, че все по-неотложна става необходимостта от отчетност. "Колкото повече фондовете на ЕС са смятани за лекарство за растеж и стратегически важни за справяне с кризата, толкова по-необходим е по-строг контрол", смята Джовани Кеслер, директор на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). "Не може да се разчита само на желанието и способностите на националните правораздаващи органи."

От 2000 до 2011 г.



Италия е получила около 50 млрд. евро



финансиране от ЕС за реализацията на множество програми в сектори като земеделието и инфраструктурата и повечето от тези пари са насочени на юг, където може да се види наполовина завършения строеж на магистрала. Испания, която получи малко над 80 млрд. евро, поне изгради високоскоростна жп мрежа от световна класа. (Гърция получи 40 млрд. евро - огромна сума на глава от населението - но ефектът е неясен.)

През 2001 г. разполагащата с евросредства Италия започна амбициозен проект за продължаването на строежа на магистралата A-3 на мястото на старата, която не разполагаше с подходяща аварийна лента. Оттогава почти 8 млрд. евро са похарчени за строежа на тази част от пътя. След като италианските съдилища намериха доста доказателства за корупция, това лято еврократите поискаха Италия да пренасочи всичките 400 млн. евро, които Европа е отпуснала за строежа на магистралата, към други проекти.

Пътуването по магистралата А-3 - главната пътна артерия в регион, където няма високоскоростна железница, средно безработицата е 20%, а сред младите хора стига 40 на сто - в много отношения е като да преминаваш из тъмните страни на съвременната история на Италия, където корупцията и политическата подкрепа помагат да се натрупа вторият по големина дълг в Европа след гръцкия. Преминава се покрай зловещи,



недовършени бетонни къщи



в Росарно - земеделски район, известен най-вече с жестоките бунтове на расова основа от 2010 г. Да погледнем към морето от Джоя Тауро - пристанищно градче, изградено върху гръцки некропол, в който саркофазите са по-добре съхранени от намиращите се наблизо къщи. Пристанището обаче не е свързано с подходящи пътища или жп линии; контейнерите, превозвани с корабите, трябва да бъдат прехвърляни на по-малки плавателни съдове и икономическата активност си остава само на местно ниво. За властите пристанището е най-известно като място, където пристига по-голямата част от кокаина, влизащ в Европа от Южна Америка.

От началото на строежа на магистралата три поколения подизпълнители - назначавани от три поколения политици - са си изкарвали прехраната чрез този проект. От 2000 г. насам прокурорите са арестували стотици хора, свързани с магистралата, най-вече по обвинения в корупция и изнудване. Както справянето с дълговата криза в Южна Европа, така и изграждането на магистралата означава да се изправиш срещу културата на политическо покровителство, която е доста устойчива на промени. Проблемите в Калабрия са още по-сериозни. В района доминира Ндрангета - организирана престъпна група, която според властите е най-силната в Италия."Ндрангета е паразит", казва Роберто ди Палма, магистратът, който е водил две корупционни дела, свързани с магистралата. "Когато има големи обществени поръчки за строителство, Ндрангета има голям интерес." Връзките между организираната престъпност и местните политици са дълбоки.

Италианското правителство вече



уволни целия общински съвет



в Реджо ди Калабрия заради съмнения за връзки с мафията - (бел. ред).

Калабрия в голяма степен показва кризата на отчетност в ЕС. "ЕК не е като МВФ, който може да поставя условия за отпускане на кредит, но пък няма правомощията на федералното правителство да следи за разходите", казва Масимо Флорио, който е преподавател по икономика в Университета в Милано.

По дело, по което 22-ма души са осъдени за връзки с мафията и за други престъпления, прокурорите са се заели да разследват една от шестте големи работни площадки - участък от около 350 км. Те са открили достатъчно доказателства за това, което наричат "правилото на 3-те процента" - подизпълнителите взимат от държавата 3% над цената на свършената работа и престъпни кланове прибират разликата. Документирали са също и начина, по който престъпните кланове участват в избор на подизпълнители и управляват тези, които са наели - често техните приятели и роднини.

През годините 6000 работници са били наети от стотици подизпълнители. (Нито една от големите строителни фирми от централната или северна част на Италия не е била съдена за каквото и да е било престъпление.) "Югът е районът на незавършените проекти, тъй като изпълнените поръчки не носят доходи", обяснява Алдо Варано, журналист и автор на няколко книги за Калабрия. Работата се забавя всеки път, когато бъде произнесена присъда на подизпълнител, обвинен в корупция.

"Проблемът е политически", смята Варано, докато гледа към Сицилия през пролива Месина от Реджо ди Калабрия. "Преди югът бе банка за работна ръка, но през 70-те години на миналия век настъпи промяна: превърна се в голяма банка за консенсуси", добавя той, като има предвид гласове от Калабрия, които помагат на всяко правителство в последните 25 години да остане на власт. За да си осигурят тези гласове, правителствата "трябваше да харчат, а не да правят инвестиции", допълва той.

Във всеки един момент около 1000 души са наети на работа по строителството на магистралата и по проекти, свързани с нея, твърди Италианската пътна агенция. Но при последното ни преминаване по А-З успяхме да видим само няколко работници - и малко от тях носеха каски.

Системата "работни места срещу гласове" сега е подложена на щателен контрол. Това стана след поредица от избухнали в Италия корупционни скандали, които разклатиха доверието в политическата класа, а неумението й да управлява икономиката доведе до настоящето правителство, съставено от технократи и оглавявано от премиера Марио Монти. Малко от жителите на Калабрия вярват, че магистралата някога ще бъде завършена.

Все пак картината не е изцяло в тъмни краски. Днес около 400 км са отворени за движение. Италианската пътна агенция твърди, че още около 100 км ще бъдат завършени до края на 2013 г. Запитан дали смята, че крайният срок ще бъде спазен, инженер Себастиано Ванкол, който ръководи магистралата от страната на Италианската пътна агенция, дълбоко поема дъх. "Това е предизвикателство, но не всичко зависи от нас", казва той. Ванкол показа два виадукта, които трябва да бъдат завършени скоро и преминават през стръмен планински проход покрай искрящите сини води на Тиренско море.

Министърът в правителството на Монти, отговарящ за териториалното сближаване, Фабрицио Барка, заяви, че прекалено дълго парите за юга са били харчени лошо. "В Калабрия проблемът е доста сериозен", казва той. На въпрос дали лично той е имал политически съюзници в Калабрия, лицето му посърна: "Нека просто кажем, че обновяването на юга няма да започне от Калабрия".