В последно време настана истинска какофония в говоренето на правителството по отношение на данъците и бюджета за следващата година с явни противоречия между отделните "говорители" по темата или дори в думите на един и същи човек!

Първо се обясняваше, че въобще не се обсъжда и не стои на дневен ред данък върху лихвите, което очевидно не беше вярно, но попречи на информираната публична дискусия. А после изведнъж данъкът се появи в правителствените законопроекти.

Второ, бюджет 2013, който беше "вързан" и стабилен без данък върху лихвите, изведнъж се оказа критично зависим от този данък. Според министъра на финансите данъкът се въвежда по принципни съображения и бюджетът няма нужда от тези пари. Но премиерът и Менда Стоянова казаха обратното, че парите от този данък вече са "наместени" в разходите.



Най-шокиращо беше твърдението на зам.-министъра на финансите



Владислав Горанов, според когото бюджетът щял да издържи всякак - и при 1.9% икономически растеж, и при 1%, че дори и при нулев икономически растеж! И тъй, имаме суперстабилен и брониран държавен бюджет, който може да издържи всяка тежка криза, но не може без данък върху лихвите.

Трето, в бюджета за 2013 г. пише, че ефектът от свързването на касовите апарати с НАП е само 40 млн. лева, докато министър Дянков говори за милиарди разкрити обороти. Че ако е толкова ефективна тази мярка, защо тогава се налагат нови данъци? Да се наблегне на облагането на сивата икономика - оттам да дойдат пари за бюджета.

Четвърто, Симеон Дянков аргументира данъка върху лихвите с това, че в България има плосък данък и всичко трябва да се облага. След което заяви, че всъщност той не подкрепял плоския данък и можело да се мисли за неговото премахване. Премиерът не закъсня и обясни, че понеже плоският данък е нисък, той не носи приходи в бюджета и не е социален. Което не му попречи да твърди, че ако социалистите не го бяха въвели, ГЕРБ щял да го въведе така или иначе.

Пето, и по отношение на спестяванията правителството успя да "защити" поне две противоречащи се гледни точки. От една страна, парите на спестителите спели в банките и с данъка ГЕРБ ще ги накара да ги изкарат и похарчат, за да се стимулира търсенето. В същото време се твърди, че данъкът няма да доведе до това парите да се извадят от банките и няма да се застраши стабилността. Как е възможно да твърдиш, че правиш нещо, за да изкараш парите от банките, а в същото време да твърдиш, че никакви пари няма да излязат от банките?

Въвеждането на данъка върху лихвите се аргументира с "принципна" позиция на ГЕРБ за премахване на данъчните преференции. Щеше да бъде прекрасно, ако беше вярно - но да не забравяме, че настоящото правителство въведе поне няколко преференции и попречи на други да бъдат отменени (например привилегията моряците да плащат само 1% данък и почти никакви осигуровки беше въведена от ГЕРБ). Само преди няколко седмици правителството одобри идеята държавата да субсидира чужди инвеститори, като им връща осигуровките, отново преференция, при това вредна. Къде е принципността по отношение на премахване на данъчните преференции, след като управляващите постоянно пробиват нови и нови дупки в данъчните закони, вместо да ги затварят?!



Другата аргументация "за" данъка върху лихвите -



твърдението, че лихвите са единственият необложен доход, е изключително далеч от истината - в данъчните закони има десетки преференции, които на стойност вероятно надминават половин милиард лева. В скорошен доклад на Министерството на финансите само изброяването на данъчните преференции отнема 61 страници! И дори не са включени всички.

Например ваучери за храна не се облагат с данък и осигуровки, тютюнопроизводители и земеделци намаляват с 60% данъчната си основа (т.е. ефективният данък за тях е 4%), ренти и аренди са освободени от данък, както и голяма част от печалбите на кооперации. Свободните професии ползват 40% "признати разходи", туризмът ползва по-ниска ставка по ДДС, някои семейства ползват облекчение за лихви по ипотечни заеми, доходи от финансови инструменти, застраховки, осигуровки, пенсии, помощи, продажба на недвижими имоти също не се облагат. Държавните служители не плащат осигуровки и т.н. Отделно са преференциите в имотните данъци.

Имаше преплитане и с т.нар. европейска практика. Значи, след като в западните страни има данък върху лихвите, трябва да го въведем и тук, но няма да въведем данък върху пенсиите, въпреки че и той е наличен в западните държави. Което навежда на мисълта, че се подхожда по-скоро избирателно и предизборно. Между другото по всички правила на облагане се облага положителен доход - а доходите от банкови депозити са около нулата, тъй като нивата на лихвите и нивата на инфлация в България в момента са почти равни. Нещо повече, през повечето от последните 20 години доходът от лихви е бил отрицателен в реално изражение, т.е. инфлацията е по-висока от лихвата и изяжда реалната стойност на спестяванията. Не е нормално да се облага нещо, което така или иначе вече е нулирано от инфлацията.

България е бедна страна, а бедните страни имат нужда от повече инвестиции във физически капитал, за да забогатяват. Местният източник на ресурс за инвестиции са точно спестяванията в банки, чрез които този ресурс се инвестира в икономиката. Да се говори, че спестяванията били пари, "изтеглени от икономиката", които "спят" в банките, и затова трябва да се облагат, е непонятно, защото без спестявания трудно ще се постигне развитие.



За плоския данък се получи най-невероятният "дебат"



Премиерът казва, че заради въвеждане на плоския данък нямало достатъчно приходи в бюджета, за да се води социална политика. На Бойко Борисов обаче явно не му е хрумнало да провери статистиката и да види, че всъщност плоският данък носи повече приходи, отколкото прогресивното облагане. Нещо повече, това е единственият данък, който носи повече приходи по време на кризата. Всъщност плоският данък е полезен за бюджета, носи му повече приходи, за да харчи за социална политика.

За огромното мнозинство от данъкоплатците (с малки изключения, предизвикани от кризата) плоският данък вече е донесъл спестяване спрямо предишните прогресивни данъци. Който не вярва, да вземе таблицата със ставките отпреди плоския данък и да изчисли колко би плащал по онези ставки. Връщане към високи прогресивни ставки на облагане няма да помогне нито на бюджета, нито на данъкоплатците, само ще насърчи сивата икономика. Да не говорим, че повърхностното жонглиране с такива важни въпроси като данъчната система е пагубно за имиджа на страната като място за инвестиции. Подобно жонглиране - само че с бюджетните дефицити и реформите, през 2010 г. причини поне две години удължаване на кризата в България.

Правителството твърди, че ще събере 120 млн. лева от данъка върху лихвите, въпреки че от началото на мандата си досега никога не е успяло да събере от вдигане на данъци толкова пари, колкото е заложило. Шоковото вдигане на акцизите в края на 2009 г. не донесе очакваните приходи. Осигуровките бяха вдигнати през 2011-а, а годината завърши с четвърт милиард непланиран дефицит, т.е. не бяха събрани заложените приходи от увеличението. Минималните прагове на самонаетите бяха шоково вдигнати и резултатът беше драматичен - 90 хиляди самонаети изчезнаха. А минималните прагове, любимата играчка на синдикатите, постоянно се качват - и то в кризата (над 50% увеличение за 4 години). Резултатът не е подобряване на благосъстоянието на работниците, а огромна загуба на работни места. При толкова печални резултати от вдигания на данъците досега защо властта си представя, че нещо различно ще стане с новите й идеи?