При представянето на едно от последните проучвания за състоянието на съдебната система известен социолог заяви, че съдиите се оплакват от нагласеното кариерно израстване. Накратко - на входа нещата са горе-долу добре, има конкурси, през които повечето хора минават, т.е. някаква относителна прозрачност. Колкото по-нагоре се изкачва един съдия или прокурор обаче, толкова по-зле става. Вярно, назначенията се правят от Висшия съдебен съвет (ВСС), разбирай системата е независима и сама се управлява, но винаги има усещането за нагласен избор, политически протекции и т.н. Когато става дума за избор на главен прокурор и шеф на Върховния административен съд, това е неизбежно. Проблемът е обаче, че подобни изпълнения има и при най-ниските нива на администрацията - да речем, при избора на шеф на районен съд или прокуратура.

Следва логичният въпрос защо е толкова важна фигурата на административния ръководител на съответното звено? Дали чрез него би могло да се оказва натиск върху магистрат в определена посока и дали би могъл да работи във "вярната" линия, зададена му от този, който го е назначил? Или пък самият ръководител може да прави каквото си ще?

Истината е, че макар по принцип ръководителят да е "пръв сред равни", де факто постът му позволява да оказва влияние върху колегите си и да им "вгорчи" живота, ако не слушат или не са му симпатични. "Като цяло през годините тенденцията е да се ограничават правомощията на административните ръководители, най-малкото те почти изцяло бяха изключени от кариерния процес, това беше положителна стъпка, доколкото ръководителят привнася някакъв субективизъм. Но неформалното влияние, което може да има върху структурата, няма как да бъде ограничено със закон", казва Калин Калпакчиев от ВСС. Не че процедурата по кариерно израстване на магистратите се е променила много към добро, след като шефовете на съдилища и прокуратури бяха извадени оттам. Например и в момента почти всички продължават да получават много високи оценки при атестирането си, което на практика значи, че ВСС не може да разчита на този инструмент при решението за повишаване, защото процедурата е проформа.

Конкретните сфери, в които административният ръководител



би могъл да оказва натиск върху един магистрат,



са наглед дребни и битови, но за сметка на това могат доста да изнервят човек и в крайна сметка да му покажат кой е шефът, но по трудния начин. Когато става дума за прокуратурата, влиянието на началника е малко или много оправдано, защото все пак е структура със строга йерархия и нареждания отгоре. На пръв поглед в съда нещата би трябвало да са различни, в идеалния случай съдията е независим в работата си, ръководи се единствено от вътрешно убеждение, изградено на база на представените му доказателства, и не позволява на никого да се меси в работата му. Истината обаче е друга. Старият ВСС изгуби цели две години, в които не провеждаше конкурсите за повишаване редовно. Резултатът от това бе, че стана невъзможно магистратите да растат кариерно. В търсене на изход и за попълване на незаетите бройки се прибегна до командироването. Пример: прокурорът Х от окръжна прокуратура има качествата да отиде в апелативната, но няма конкурс. Затова ръководителят на апелативната го командирова, докато бъде повишен. Командировката обаче зависи единствено и само от неговата воля, затова, когато въпросният обвинител дойде в неговата прокуратура, трябва да знае на кого дължи новия пост. По същия начин стои и въпросът със съдилищата.

Това обаче не е всичко. Колкото и да обясняваме, че у нас има система за случайно разпределение на делата в съда, прокуратурата и следствието, всички знаем, че това не е точно така. Ако мантрата за абсолютна липса на човешка намеса при разпределението бе истина, обществото и медиите нямаше да познават само десетина съдии и толкова прокурори в София например. Така че, ако един шеф на прокуратура или съд реши, че еди-кой си колега трябва да бъде по-натоварен от останалите или обратното, няма никакъв проблем да го направи.

Правомощията не свършват дотук. От един ръководител зависят също отпуските и обученията на магистратите в поверената му структура. Кога, как, колко и т.н. Разбира се, това не значи, че съдии или прокурори биват тероризирани да правят едно или друго нещо под заплахата, че няма да имат ваканция, но е възможност за натиск, което не бива да се подценява.

"Формалната власт е ограничена, но неформална има, макар че той не е работодател или началник. Винаги един съдия може да бъде поставен в ситуация, например, да му бъдат разпределяни повече дела по някакъв начин, независимо че има случайно разпределение, да бъде натясно при ползването на отпуск, обучение, всякакви такива на пръв поглед дребни неща, които могат да ти вгорчат живота", казва Калпакчиев. Според него, ако подобно нещо се случи, магистратът не бива да се страхува, а да сигнализира ВСС, а пък съветът задължително да разгледа случая и да се произнесе. Как обаче се



доказва, че шефът ти те тормози,



тъй като не те харесва или защото не му играеш по свирката, не е ясно. Най-много ВСС да стигне до извода, че въпросният магистрат е по-натоварен от колегите си, но това е доста слаба утеха и едва ли ще има някаква полза за съдията или прокурора.

Според Калпакчиев един съд няма нужда от председател, ако не се броят представителните функции. В момента в съдилищата има още две длъжности, чиито задължения се припокриват помежду си и донякъде с тези на началника - административен секретар и съдебен администратор. "В Европа ролята на председателя наистина е пръв сред равни, в много държави се заема на ротационен принцип. Ако действително съвсем бъдат ограничени тези права на председателя и бъдат прехвърлени на администратора и фигурата на председателя стане абсолютно представителна, аз мисля, че ще е добре. Принципно, би следвало да се огледат на законодателно и подзаконово ниво и да има някаква концепция по отношение на това кой за какво отговаря в администрацията на съда", казва той.

Подобна идея бе залегнала и в концепцията за развитие на съдилищата на Българския институт за правни инициативи. От организацията изпратиха предложенията си за законови промени на правосъдния министър Диана Ковачева, но нещата спряха дотам. Поне засега изглежда, че идеите на неправителствения сектор потъват дълбоко веднага щом стигнат до министерството. "Точно тези полета на недостатъчно регламентирана и контролирана власт са очевидното обяснение за главоломния и безогледен стремеж към председателския пост на кандидати, чието единствено обективно качество е силното желание да получат назначението. Не трябва да си затваряме очите и пред факта, че стремежите на тези кандидати твърде често са успешни. Натрапва се и заключението, че ако в съдебната власт има система на нерегламентирани влияния, тя съвпада с административната носеща конструкция на органите", казват от института.

Според Калпкачиев ВСС трябва да разработи модел не само на личните, но и на професионалните качества на ръководителите. Това би дало още един детайл, върху който съветът да мисли, когато решава за повишението на някого. "Разбира се, такова психологическо проучване е много спорно и се дебатира, защото не е 100% достоверно, пък и хората подлежат на развитие", казва кадровикът.