В класиката "Козият рог" един озлочестен баща се опитваше да възпита дъщеря си като мъж - научи я да бяга и убива, за да оцелее в разделните времена. Киното ни от години третира жените като тайното оръжие на мъжкото разбиране за живота, а те дори не се съпротивляват особено. Те бяха по партизанки от партизаните в партизанските филми, а ако не фризьорки или ватманки, бяха герои на труда наред с другите ударници или работеха неуморно по полето. В наши дни нещата станаха още по-лоши. По-слабият пол или анулираше драмата на мъжете от прехода с евтини ласки, или пък я задълбочаваше с коварството и празноглавието си.

На фестивала на националното кино "Златна роза", провел се между 5 и 11 октомври във Варна, някой сякаш бе пуснал духа на жената от бутилката и той изпълни поне три желания. На авторите - слабият пол да не е само резоньор на мъжките пориви и желания, на актрисите - да играят личности с характер и съдба, и може би и на зрителите - жената в киното да бъде повече от майка, дъщеря или задомен набързо фотомодел. Затова наградата за женска роля взеха цели две актриси, а я заслужаваха поне още 4-5.

Момиче с мъжки тембър на гласа, звучащ пределно секси, дълго избира между двама мъже -



обещаващ американец и пропаднал българин



Това е Ана Стояновска, която играе главната роля във "Вяра, любов и уиски" (награда за дебют на реж. Кристина Николова). Героинята се чувства достатъчно силна да избере и по-лошия вариант. Филм на състоянията, една визуална сюита на колебанието, където женският избор придобива значението на вето на загиването на света, когато не избираш по-силния от мъжете. В комичен план същото се случва в "Чужденецът" (награда на публиката, реж. Ники Илиев). Проста козарка, облечена като самодива, прави подробен кастинг между французин и българин. Говори троснато, сопва се на всички, но се държи като човек, който знае какво иска. В "Слънчево" (реж. и сц. Илия Костов) дилемата на жената е вече без граници - журналистка във вихъра на бойните действия по света. Стои под обстрел, пленена е, до нея обезглавяват човек... Реставраторката в "Испания" (съсценарист е писателят Димитър Динев) също е обкръжена от двоица мъже - бившия й съпруг, полицай със склонност към домашно насилие, и странен чуждоземец, който лелее за Испания. Брутални, неразбиращи себе си и живота, агресивни и похотливи типове, те вибрират около тази жена в смъртоносна хватка. Тя рисува очите им като на светии, като на паднали ангели и ги запечатва в иконите си, а те я третират като смъртна грешница. Оригиналната кръгова структура на фабулата плаче за награда за сценарий, каквато филмът и получи.

Всички знаем, че има блестящи, умни и капризни жени, които на маса пият повече от мъжете и са по-духовити от тях, нали? Нямаме много такива в киното. Но "Аз съм ти" на Петър Попзлатев си е избрал богата, интелигентна и лекомислена дама от края на 30-те години. И изследва нейната карма сред мъже с простовато чувство за патриотичен дълг, селски наивитети, художници с мътна мисия. Филмът е построен върху две литературни произведения - недовършен роман на Димитър Димов, допълнен от дъщеря му Теодора, и получи наградите за женска роля (освен още 4 награди), поделени между актрисите Жанет Спасова и Ирмена Чичикова. В "Цветът на хамелеона" (взел голямата награда на фестивала) един самотен онанист, по-умен от околните, прави паралелна фалшива организация на Държавна сигурност и си играе с хората. Вижда жените само



като кухи кукли или садистки



Но все пак има едно момиче, което би могло да взриви цялата му система, стига да пожелае. В "Инкогнита", филм, който трудно ще бъде артикулиран от зрители и публика, режисьорът Михаил Пандурски използва волно мотиви от "Бариерата" на Павел Вежинов. На човек на изкуството, музикант, се явява създание от друг порядък. Може би е неговата муза, може би е духът на бащата в женски образ, пратен инкогнито... може да е всичко. Но на екрана стои облечено като зомби и изрича през зъби: "Не постъпките на човека са погрешни, а желанията му!". То именно ще изкара героя от бездната на творческата криза.

Но ако трябва да търсим апотеоза на женския гняв и бунт, стигаме до "Джулай" (наградата на СБФД). Три жени от втората възраст бягат към морето, за да изровят спомени и вдъхновение за живот. Ала мъжете и там са престъпни, вулгарни или просто страхливи. И трите актриси са великолепни, но най-вече Параскева Джукелова намира своята роля в киното - не поруганата жертва на самци и режими, а жената с пълното съзнание за своя житейски провал, което само я разкрепостява допълнително. Този път героините избират от всички мъже около себе си лудичкия Кирчо (много забавна роля на Ованес Торосян). Той единствен има пробита, но приготвена за път до мечтаната Одеса лодка. А другите мъже са се обградили с къщи със зидове, бронирани джипове, масивни заведения и мутренски палати, така лесни за разбиване от три чифта здрави женски ръце, въоръжени с бутилка хубав алкохол.

Опитът за изграждане на пълноценни женски образи е индикация за зрялост. Дори и да има доза инфантилна еуфоричност в тази обща тенденция, можем да се надяваме в утрешния ден на нашето кино първите ни дами да си намерят достоен и равностоен партньор в лицето на мъжа до себе си.