Повечето хора приемат строителните изисквания като необходима държавна намеса. Един уебсайт обявява: чрез държавната регулация се осигуряват минимални стандарти за сградното строителство, за да се опазят обществената безопасност, здраве и благосъстояние. Ако се разтърсим, ще намерим примери за хора, построили различни обекти, които в крайна сметка или са паднали, или са изгорели заедно с имуществото и/или хората. Инженерният успех е успех, докато не се провали; строителните изисквания обикновено се осъвременяват въз основа на провали и неуспехи от реалния живот, за да се избегнат същите в бъдеще.

Така се смята, но дали е правилно? Нужни ли са наистина строителни изисквания, "за да се опазят обществената безопасност, здраве и благосъстояние"? Дали без тях градовете ни ще се превърнат в горящи съборетини? Преди да отговорим на тези въпроси, нека видим за какво се използват те.

Строителните стандарти регулират строителството и ремоделирането на търговските и жилищни сгради. Изискванията могат да покрият на практика всички елементи на сградата - от електрическите и водопроводните системи до различните видове материали, които могат да се използват, и до начина на монтирането им в сградата. Например може да е задължително електрическите контакти да бъдат поставени на точно определени места в стаята или да се изисква инсталирането на енергийно ефективни прозорци.

Мнозина одобряват тези изисквания, но всичко това струва пари. Когато например Хюстън въведе нови енергийни стандарти в строителните си изисквания през 2008 г., се очакваше те да оскъпят с около 1500 долара новите жилища. Това може и да не са много пари, но прибавени към всички останали разходи, свързани със строителните изисквания, и към цената на новото жилище (или на проекта за ремонт или реновиране), значително увеличават цената. И много хора вече не могат да си ги позволят.

Разбира се, повечето хора искат да живеят в най-сигурните и най-енергийно ефективни жилища, които могат да си позволят. Но когато строителите са принудени от правителството да покриват определени стандарти, те (и техните клиенти) не могат да избират алтернативни строителни материали или методи. Принудени са да приемат изискванията на правителството, независимо от собствената си преценка.

Но ако отделните хора са свободни да строят както пожелаят, дали ще строят сгради, които ще падат, ще създават условия за пожари или други бедствия? Дали строителите няма да пестят, така че да застрашат "обществената безопасност, здраве и благосъстояние"?

В основата на тези въпроси е убеждението, че



частният бизнес ще направи всичко възможно да изклинчи



В същото време всеки ден ни се предоставят доказателства, че това не се случва. В кварталния магазин не се опитват да ви пробутат вкиснало мляко или развалени зеленчуци. "Бъргър Кинг" не ползва гранясала мазнина и плесенясали кифлички. "Форд" не използва шперплат и евтина хартия в автомобилите си. Тези компании се стремят да предлагат свежи продукти, бургерите - такива, каквито ни са ни вкусни, и сигурни автомобили. Ако една фирма съзнателно излага на риск здравето и сигурността на клиентите си, тя няма да е дълго в бизнеса. Защо това не се отнася до строителството?

Първо - тези, които купуват имот, трябва да поемат отговорност за решенията си. Те трябва да задават въпроси, да настояват за инспекции и да преценят авторитета и качествата на строителя. Както всички правителствени регулации, и строителните изисквания насърчават пасивност у потребителя, който обикновено решава, че ако сградата е минала държавната инспекция, значи е приемлива.

На второ място - има много начини потребителите да получат информация за строителите. Има бази данни за строителните компании, които заедно с интернет дават огромни възможности да се открият добрите, лошите и злите във всеки бизнес или продукт.

На трето място, тъй като повечето покупки са свързани с ипотека и застраховка, поне още 2 страни - банка и застраховател, имат огромен интерес за гарантиране на качеството на строителството. Ипотечните компании не са склонни да дадат пари срещу имоти, които лесно биха се срутили или запалили. И застрахователните компании не се надпреварват да застраховат имоти, които представляват значителен риск. И двата вида компании обикновено изискват сградата да отговаря на определени стандарти. В крайна сметка на риск се излагат техните пари.

Не така стои въпросът с инспектора, който трябва да следи за приложението на строителните стандарти, той



не е изложен на никакъв риск



Ако даде одобрение за дадена сграда и тя след това рухне или изгори, защото е пропуснал нещо, той не е отговорен. Той обаче има право да не даде одобрение на проект. Има право да наложи допълнителни разходи на строителя. Може да изиска строителят да удовлетвори всякакви допълнителни изисквания, които той - инспекторът - налага. Инспекторът може да поиска прозорците да бъдат монтирани, преди да одобри водопроводната система, или да поиска електрическият контакт да се премести с 4 см.

Като всяка форма на правителствена регулация, строителните изисквания дават арбитражна власт на правителствените служители, които са натоварени със съблюдаването им. Инспекторите могат да интерпретират кодовете по множество начини и в крайна сметка е валидна тяхната лична интерпретация. Преценката на строителя, без значение колко е рационална, няма никакво значение. Докато не си осигури одобрението на инспектора, строителят не може да приключи проекта си.

Както всички форми на правителствена регулация, строителните изисквания не защитават обществото. Вместо това те пречат на хората на действат според преценката си. Не позволяват на строителите да предложат иновативни конструктивни решения, не позволяват и на потребителите да купуват такива сгради. Строителните изисквания забраняват и на производителите, и на потребителите да действат както преценяват най-добре за собствения си живот.

Имате моралното право да изядете колкото си искате чийзбургери с бекон, без правителството да издава разрешение или да контролира вашите действия. По същата логика имате морално право да живеете в къща, построена по стандарти, които намирате за приемливи. Когато правителството се намеси и ви каже колко чийзбургера с бекон можете да изядете или в каква къща можете да живеете, не можете да живеете живота, който сами избирате. В този случай нито животът, нито имуществото ви е ваше, то е на правителството.