|
| Бойко Ламбовски |
Хареса ми, та съм го запомнил
Кенарът, през който гледаме, е важно нещо. Ние, човеците, все искаме да гледаме без кенар и все се оказва след това, че някой ни е запердил взорите - кога явно и нахално, кога тънко и недоловимо... През същото онова време четях с интерес и кримките на сина на Николай Райнов - Богомил Райнов. Богомил Райнов пишеше за българския разузнавач комунист Емил Боев, обикалящ гнилия западен свят и побеждаващ ЦРУ в разни привлекателни места на света - Париж, Лондон, Амстердам и т.н. Нас, неразузнавачите, не ни пущаха в него време по такива места - факт.
По-късно станах свидетел на много упреци към Богомил Райнов - че предал и се отказал от баща си заради литературната си кариера, че бил идеолог и "сив кардинал" в сянка на БКП и прочее... Твърде възможно.
Но и досега смятам, че като писател Богомил Райнов беше несъмнен професионалист. А пък сега съм убеден повече отпреди, че чисто човешки героят му Емил Боев е по-плътен, по-симпатичен, вътрешно по-богат и екзистенциално, ако щете, по-цветен
от лъчезарно дебилния Джеймс Бонд
Помня, че нашият биеше и съветските другари по тази линия. Преди около четвърт век една важна дама в руските културни среди, еврейка и според мен причастна към службите жена, неизвестно защо - сигурно с цел сприятеляване, ме дръпна веднъж на един форум встрани и ми каза тихо: "Тоя, вашият Райнов, е по-добър от тоя нашия*. На вашия героят му и уиски пие, и с жени ляга, пък нашият сив, скучен, скопец някакъв..."
Възможно ли е да си бил идеолог и ретроград по онова време, а да имаш литературни и културни заслуги? Задавам си въпроса, за да си отговорим през какъв кенар да погледнем днес на конференцията за Людмила Живкова, организирана в СУ, и възбудила духовете. Възможно ли е да си щерка на диктатор, пък да си служила "на културното отваряне"?
Изобщо историята ни трябва ясно да си постави и ясно да отговори на този въпрос - възможно ли е да си бил номенклатура преди, пък да имаш исторически заслуги?
Но да се отговори на този въпрос с "да" е възможно само ако отговорът се разглежда вън от сферата на политическото. Само че да се разглеждат вън от сферата на политическото такива скорошни исторически събития смятам за възможно, ала не и за консенсусно реализуемо.
Политическият кенар, през който волю или неволю гледат човеците днес, казва: Джеймс Бонд е добър, защото служи на страната на демокрацията. Политическият кенар, върху който днес са изобразени звездите на ЕС или звездите на звездния флаг, днес ни казва: прави са бившите дисиденти и тези, които се борят за демокрация и пазарна икономика. И са криви онези, които са направили кариера при БКП-то. Защото са репресирали хората, защото са били доносници и кариеристи, защото са туряли прът в колелото на пазарния прогрес и личната инициативност.
Ние а-ха да носим с радост този кенар, "днес и завинаги", както се казва в една поема на Орлин Орлинов за СССР. Ще призная, че аз лично, за своя вътрешна стабилност, бих се радвал на подобен кенар, щото ми би било морално комфортно. Ала и в него зейват
сегиз-тогиз грозни зирки
Кенарът си е кенар. Колкото и плътен, колкото и свилен да е, бърже забелязваш, че и тези - най борците за демокрация, новите политически месии са все пак само човеци, а далеч не идоли на морала и себеотрицанието. Един преди покрадвал малко, после бързо се ориентирал и води тълпите на площада. Пък сетне покрадва много и си урежда фамилията с предприятия. Втори наистина пострадал, лишили го от служба заради виц или приказки; по тази причина днес желае да управлява. Дадат му да управлява, а той, с извинение, силно некадърен. И нему обидно, и виновни търси, и себе си поболява...
Трети кълне предишните професори и академици, докато титулуват самия него. А зачетеш го, заслушаш го и с огорчение виждаш - елементарен, едноизмерен, завистлив.
Политическото до такава степен доминира, че що-годе обективна историческа оценка не само в близка перспектива назад, но и в доста по-далечна, ми се струва днес невъзможна. Само че когато доминира политическото, кенарът е най-дебел. Той прави така, че се виждат или само идоли, или само демони. Гледащият полека отъпява и се стига дотам, че се превръща в нещо като маймуняк. Който се снима как прави "еротични движения" с портрети**, за които няма и хабер.
----
*Очевидно въпросната дама ми говореше за "17 мига от пролетта" на Юлиян Семьонов и прочутия му герой разузнавача Щирлиц.
**Имам предвид младите цигани, които се снимаха в предизвикателни пози с портретите на Левски, цар Борис I и други исторически фигури тези дни.
Спомням си, че имаше един друг съветски отговор на Джеймс Бонд, но му забравих името - бая дебела книжка беше...спомням си само, че се присмиваха на краля на рока наричайки го Елвис - пелвис...а като става дума за конференции, ето и наблюдения от една подобна:
